Тръмп отваря Ормуз: хуманитарна мисия или нов риск за петролните пазари?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи, че Вашингтон стартира интервенция за подкрепяне на кораби, блокирани в Ормузкия пролив – стратегическия морски кулоар, през който минава забележителна част от международната търговия с нефт и полутечен газ. В обява в Truth Social Тръмп назова самодейността „ Project Freedom “ и я показа като филантропичен жест към „ неутрални “ страни, чиито кораби са попаднали в клопката на спора в Близкия изток. Reuters оповестява, че Белият дом и Пентагонът в началото не са дали повече детайлности за обсега на интервенцията и за това дали тя ще включва директно присъединяване на американски военноморски сили.
Според Тръмп Съединени американски щати ще оказват помощ на корабите да изоставен „ лимитираните водни пътища “ безвредно, с цел да могат да продължат комерсиалната си активност. Той акцентира, че на част от плавателните съдове стартират да не доближават храна и съществени доставки за екипажите. В същото време американският президент съобщи, че представители на Вашингтон водят „ доста позитивни диалози “ с Иран, само че предизвести, че в случай че филантропичният развой бъде възпрепятстван, ще последва „ решителна реакция “.
Централното командване на Съединени американски щати удостовери, че интервенцията ще бъде подкрепена от обилни военни сили, в това число над 100 самолета и към 15 000 военнослужещи.
Техеран към този момент предизвести американския флот да не навлиза в региона без съгласуваност, а Reuters заяви и за нов случай с танкер, ударен от снаряди край ОАЕ. Това значи, че „ Project Freedom “ може да бъде както деескалиращ ход, по този начин и интервенция с висок риск от непредвидим боен случай.
Пазарите: петролът не се успокои
Ормузкият пролив е една от най-чувствителните точки в международната стопанска система. Всеки сигнал за блокиране, военна ескалация или риск за корабоплаването се придвижва съвсем неотложно върху цените на петрола, застраховките, фрахтовите разноски и инфлационните упования. Затова изказването на Тръмп има лицемерен резултат: от една страна, то подсказва опит за деблокиране на комерсиалния трафик; от друга – покачва риска от пряк конфликт, в случай че Иран схване интервенцията като нарушаване на контрола си върху протока.
Първоначалната реакция на пазарите демонстрира, че вложителите не одобряват изказването като гаранция за бързо нормализиране. След първичното поевтиняване с към %, към 11:45 часа българско време цените на петрола означават покачвания, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи старта на интервенция за конвой на кораби през Ормузкия пролив, а ОПЕК+ удостовери умерено нарастване на производството, съобщи Ройтерс.
Американският лек необработен нефт е нагоре с 1,99 на 100 до 104 $ за барел към 11:45, откакто сутринта отстъпваще с съвсем 1 %. Международният бенчмарк Брент е нагоре с 2,14 на 100 до 110,5 $ за барел.
Bloomberg отбелязва, че проектът на Тръмп оставя корабособствениците в неизясненост, тъй като администрацията не е дала задоволително елементи за механизма, отбраната, участниците и възможното покритие от застрахователите. Това е основно: даже физически кулоар да бъде отворен, комерсиалният трафик няма да се възвърне изцяло, в случай че застраховките останат скъпи, екипажите са изложени на риск, а фирмите не знаят кой носи отговорност при случай.
Междувременно ОПЕК+ да усили производството през юни. Групата заяви, че седем нейни членове ще покачат добива с общо 188 000 барела на ден, което е трето следващо месечно нарастване.
Въпреки това действителното предложение на нефт остава лимитирано поради спиранията на доставките през Ормузкия пролив, които засягат износа на основни производители като Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт. Обединените арабски емирства, които оповестиха желанието си да изоставен ОПЕК+, също изпитват усложнения в производството в резултат на спора.
Анализатори означават, че даже при възобновяване на морските направления ще са нужни месеци, с цел да се възстановяват изцяло доставките. Поради това резултатът от нарастването на добива се преглежда по-скоро в средносрочен и дълготраен проект.
Инвеститорите реагират с нерешителност, защото не е ясно по какъв начин Съединени американски щати ще обезпечат безвредно прекосяване, без да ескалират директен боен спор с Иран, който заплаши да отбрани позицията си със " цялостна мощ ". Въпреки че Съединени американски щати превзеха ирански транспортен съд и се пробват да вдигнат блокадата, корабоплаването в района остава минимално, което поддържа страха от дефицит. Пазарът е извънредно сензитивен, като всяка вест за договаряния или военни дейности (като минали дейности на Съединени американски щати за заличаване на ирански кораби) води до внезапни съмнения в цената.
В резюме, пазарите одобряват обещанията на Съединени американски щати като " краткотрайно решение ", а не като трайно утешение на рецесията в най-важния петролен кулоар в света.
Хуманитарен жест с геополитическа цена
Тръмп се пробва да рамкира интервенцията като помощ за „ почтени очевидци “ – страни и компании, които не вземат участие в спора, само че заплащат цената му. Това е политически мощен мотив, тъй като блокираните кораби засягат освен енергийните пазари, а и световните вериги за доставки.
Но интервенцията има и явно стратегическо измерение. Ако Съединени американски щати съумеят да изведат кораби от региона без военна ескалация, Вашингтон ще показва, че може да подсигурява независимост на корабоплаването. Ако обаче Иран се опълчи, рискът от внезапно повишаване на силата и нов удар върху световната инфлация ще нарасне.
Какво следва
Най-важният въпрос е дали „ Project Freedom “ ще остане еднократна интервенция за извеждане на блокирани кораби, или ще се трансформира в по-трайна задача за гарантиране на корабоплаването. Засега детайлите са лимитирани, а пазарите реагират внимателно точно поради тази неизясненост.
Ако интервенцията премине без произшествия, петролът може да поевтинее поради упования за отчасти възобновяване на трафика. Ако бъде възпрепятствана или докара до конфликт, Ормуз още веднъж ще се трансформира в централния риск за международната стопанска система – с пряк резултат върху горивата, превоза, инфлацията и растежа.
