БЛИЗКОИЗТОЧНИ ЛАБИРИНТИ: Как кюрдите могат да се превърнат в ключ за подкопаване на режима в Иран
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп обмисля оказването на поддръжка за групировки в Иран, които са подготвени да вдигнат оръжие против режима, оповестиха американски чиновници пред Wall Street Journal. Този ход може да трансформира иранските фракции в сухопътни сили, ползващи поддръжката на Вашингтон.
В неделя Тръмп е разговарял с двама кюрдски водачи в Ирак, Масуд Барзани и Бафел Талабани, като съгласно публични източници продължава да държи връзка с други локални водачи, които могат да се възползват от слабостта на ислямския режим в Техеран, с цел да реализиран прогрес.
Кюрдите разполагат с хиляди бойци по продължение на иранско-иракската граница и управляват основни региони, които могат да бъдат решаващи за хода на войната.
Освен това иракските кюрди поддържат тесни връзки с кюрдското малцинство в Иран
Масуд Барзани, водач на Демократическа партия на Кюрдистан (KDP) и основна фигура в самостоятелния район на Ирак, съставлява обичайното крило на кюрдското придвижване, което от десетилетия балансира сред упоритостите за автономност и комплицираните връзки със прилежащите сили като Турция. Под управлението му Ербил поддържа обилни военни сили „ Пешмерга “, които се смятат за една от най-организираните и боеспособни структури в района.
Ангажирането на Барзани от страна на Вашингтон е стратегически ход, който има за цел да употребява интернационалния му престиж и въздействието над кюрдските общности в пограничните региони, което би могло да послужи като мост към иранската съпротива в провинциите Кюрдистан и Западен Азербайджан.
От друга страна, Бафел Талабани, президент на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK), управлява секта, обичайно поддържаща по-тесни връзки с Багдад и Техеран. Неговото включване в диалозите с Тръмп е сигнал за внезапна смяна в динамичността, защото PUK държи под надзор основни региони по продължение на източната граница на Ирак, които са от сериозно значение за възможни логистични интервенции или оказване на напън върху ислямския режим.
нов политически баланс
Въпреки че в предишното упорства за отбягване на спорове и ескалация в района, настоящето му присъединяване в диалозите подсказва, че отслабването на позициите на Техеран може да пренареди целите даже на най-прагматичните играчи в района в търсене на нов политически баланс.
Източник, осведомен с диалозите, ги дефинира като „ чувствителни “ и отхвърли детайлности по отношение на тяхното наличие. Друг източник уточни, че те са кулминационната точка на месеци подмолно лобиране на израелския министър председател Бенямин Нетаняху. В продължение на десетилетия Израел поддържа тесни връзки в областта на разузнаването, защитата и сигурността с кюрдите в Сирия, Ирак и Иран.
„ Общото мнение, и сигурно това на Нетаняху, е, че кюрдите ще излязат на напред във времето, че ще се вдигнат на протест “, съобщи върховен чиновник.
Нетаняху, който е неуморен в апелите за промяна на иранския режим, първи е защитил идеята на кюрдите по време на среща с Тръмп в Белия дом.
„ Когато пристигна за първи път и беседва с Тръмп в продължение на часове, човек би си помислил, че Нетаняху е възнамерявал всичко до последния подробност “, впечатлен е служителят. „ Той имаше проект за правоприемник на властта. Беше пресметнал всичко за кюрдите: две групи тук и там, тъкмо толкоз хора ще се вдигнат на протест “.
Запитана съответно за диалозите на Тръмп с кюрдите, прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отхвърли да разяснява детайлности: „ Президентът Тръмп държи връзка с доста съдружници и сътрудници в района през последните няколко дни “, съобщи тя пред Axios.
Наказателна акция
В неделя Партията за независимост на Кюрдистан, иранско-кюрдска опозиционна група, настояща в заточение от Ирак, упрекна режима в Техеран в провеждането на наказателна акция с ракетни удари и офанзиви с дронове.
Броени дни преди началото на войната пет дисидентски кюрдски групи, също намерили леговище в Ирак, оповестиха основаването на Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан за битка против Иран.
Кюрдите са най-голямото етническо малцинство в Ирак, както и едно от най-големите в Иран. Често биват описвани като най-голямата етническа група в света без лична страна. Земите на техните прародители обгръщат Северна Сирия, Югоизточна Турция, Северен Ирак и Северозападен Иран.
Кюрдите ръководят самостоятелен район в Ирак със столица Ербил. Историята му е белязана от десетилетна битка за самоопределяне, минала през интервали на кървави репресии и стратегически победи. След разпада на Османската империя и последвалото английско ръководство, кюрдите остават без своя страна, което води до поредност от въстания против централната власт в Багдад.
Кюрдистан
Повратна точка е акцията „ Анфал “ през 80-те години, по време на която режимът на иракския деспот Саддам Хюсеин прави геноцид, чиято връхна точка е химическата офанзива над Халабджа, при която умират близо 7000 цивилни. Реалната автономност обаче се заражда след Войната в Персийския залив през 1991 година, когато Съединени американски щати и съдружниците постановат зона, неразрешена за полети, защитавайки района от иракската войска. Това разрешава основаването на Регионалното държавно управление на Кюрдистан (KRG), което беше публично прието от новата конституция на Ирак през 2005 година
Днес районът действа като съвсем самостоятелна страна със лична войска (Пешмерга), парламент и стопанска система, въпреки и да остава в комплицирани връзки с Багдад по въпросите за петролните доходи и противоречивите територии като Киркук.
„ Пешмерга “ – „ тези, които са се изправили пред гибелта “
Кюрдските бойци, наричани „ Пешмерга “, имат десетилетия военен опит от яростните борби против Ислямска страна в Ирак и Сирия. Подобна група би могла да има решаваща роля и да добави ново измерение към американско-израелската въздушна акция, почнала в събота.
По сходен метод, в отговор на атентатите от 11 септември 2001 година Съединени американски щати не започнаха войната в Афганистан със сухопътна инвазия на американската войска. Вместо това те заложиха на интервенция на Специалните сили (т.нар. Green Berets) и Централно разузнавателно управление на САЩ, а главната ударна мощ беше Северният алианс (Обединен ислямски фронт за избавление на Афганистан) – коалиция от въоръжени групи на етнически малцинства (таджики, узбеки и хазари), които от години се сражаваха против доминираната от пущуните власт на талибаните.
Кюрдите имат обтегнати връзки с Турция, която е основен съдружник на Съединени американски щати и НАТО, което евентуално би могло да усложни обстановката. „ Президентът беседва с всички. Разговаря с кюрдските водачи, беседва и с Ердоган “, споделя източникът.
Обявеното съставяне на Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан докара до напрежение и с група в заточение, водена от престолонаследника Реза Пахлави.
Макар американските политици да считат, че Нетаняху може би е надценил броя на кюрдите, които биха вдигнали оръжие против Иран, „ това въпреки всичко не е за подценяване “, съобщи служителят и добави: „ Каква ще е ролята им в самата война или в следвоенен Иран, е въпрос над моята подготвеност “.
Длъжностни лица показаха, че Тръмп към момента не е взел дефинитивно решение по въпроса, в това число дали ще обезпечи въоръжение, образование или разследваща поддръжка за групите против режима.
Източници: Axios, Wall Street Journal
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




