Байдън ще приеме Йенс Столтенберг в Белия дом
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън ще одобри в Белия дом генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Срещата ще се състои в изискванията на засилващата се конкуренция за избор на правоприемник на норвежеца, чийто мандат изтича по-късно тази година, съобщи Асошиейтед прес.
Самият Столтенберг, който управлява алианса от 2014 година, като срокът на мандата му беше продължаван три пъти, разгласи по-рано през годината, че няма да се кандидатира още веднъж за поста. Мандатът му изтича в края на септември и в тази връзка стартира конкуренцията за негов правоприемник, като тя се ускори напоследък, изключително в подтекста на идната другия месец среща на държавните и държавни ръководители на 31-те членки на пакта в литовската столица Вилнюс.
Миналата седмица английският министър-председател Риши Сунак лобираше непосредствено пред Байдън за кандидатурата на английския министър на защитата Бен Уолъс. Също предходната седмица президентът се срещна и с датския министър председател Мете Фредериксен, която също е посочена за един от кандидатите за поста на Столтенберг.
Помолен да разяснява въпроса на общата конференция със Сунак, Байдън съобщи, че Уолъс е „ много дипломиран “, само че означи, че диалозите сред водачите за избор на „ консенсусно “ име за правоприемник на Столтенберг не престават. Мнението на президента на Съединени американски щати е от голямо значение, тъй като Вашингтон отделя повече средства за защита от всеки различен член на алианса.
Фредериксен се опита да омаловажи въпроса за кандидатурата си. Тя не пожела да разяснява пред репортерите дали е обсъждала тематиката с Байдън, заявявайки само, че не желае „ да навлиза повече в тези спекулации към НАТО “. Алиансът в никакъв случай не е имал общоприет секретар жена.
Неназован английски държавен източник съобщи преди визитата на Сунак, че английският водач желае да се увери, че идващият общоприет секретар ще продължи „ положителната работа на Столтенберг в региона на модернизацията, само че и че схваща значимостта на отделянето на средства за защита в този сериозен миг “.
Дания изостава в осъществяването на заложената от алианса цел до 2030 година страните членки да отделят по 2 % от брутния си вътрешен артикул за защита. Но в края на предишния месец центристкото държавно управление в Копенхаген разгласи, че през идващите 10 години Дания ще вложи към 143 милиарда крони (20,6 милиарда долара) в защитата си заради „ сериозната картина във връзка с заканите “ за сигурността.
Байдън и Столтенберг се чака да обсъдят и спора в Украйна и напъните на съдружниците да убедят Турция да се съгласи да разблокира присъдиняването на Швеция към алианса.
Швеция и Финландия, две обичайно неутрални страни, взеха решение дружно да аплайват за участие в НАТО от съображения за сигурност, свързани с съветската инвазия в Украйна. Анкара в началото спираше участието и на двете страни, само че след това одобри да допусне Хелзинки в алианса, само че възраженията ѝ против присъединението на Стокхолм се резервират.
В обществените си изказвания след преизбирането предишния месец на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция Байдън непроменяемо показва увереност, че Швеция скоро ще стане част от пакта.
„ Ще се случи. Обещавам ви “, съобщи по тематиката по-рано този месец стопанинът на Белия дом. Столтенберг и държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън показаха вяра, че зелената светлина за Швеция ще бъде дадена още на лидерската среща на съдружниците в Литва на 11 и 12 юли.
