Последният специален резерв на Вашингтон
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е непостижим занаятчия на многозначителните лапсуси. Този път, по време на визитата си във Варшава, той несъзнателно издаде една от тайните на американската политика, когато назова полския държавен глава Анджей Дуда „ господин дипломат “. И макар че Байдън не посочи чий дипломат е това, целият свят към този момент знае обществената загадка, която е, че Дуда в действителност не е толкоз президент на Полша, колкото представител на ползите на Съединени американски щати в тази страна.
В същия двузначен дух Байдън устоя по-нататъшната си тирада, в която направи главния акцент върху „ свещения “ темперамент на американските отговорности по член 5 от Вашингтонския контракт от 4 април 1949 година за основаване на НАТО: съглашение, което допуска правилото на групова сигурност на страните от НАТО и техните съдружници могат да разчитат на тях. Байдън акцентира, че в сегашните условия, от негова позиция, за НАТО е извънредно значимо Алиансът „ да остане безусловно, изцяло и до дъно обединен, тъй че няма разминаване във възгледите”.
„ Посланикът “ Дуда, несъмнено, изслуша учтиво и даже кимна с глава в символ на единодушие. За какво е мислил в това време може да се разбере от последните му изявления, в които той счита, че лоялността на англосаксонските съдружници към техния „ заветен дълг” клони към нула: „ Ние знаем доста добре от историята на нашите район, нашата страна, разбираме какво значи, когато съдружниците ни изоставен в миг на опасност. Знаем какъв брой мъчително е безразличието на съдружниците, усетихме го през 1945 година, когато нашите някогашни съдружници ни предадоха, преговаряйки със Сталин, оставиха ни в по този начин наречената „ руска зона на въздействие “ зад Желязната завеса.”
Такива мрачни асоциации не са изненадващи, тъй като кой, в случай че не американска марионетка, би трябвало да се опасява от повторението на сходни исторически произшествия. И поляците имат не по-малко аргументи за такива страхове в този момент, в сравнение с в предишното. Да вземем същият Байдън, който се споделя за " свещения дълг " на Америка. Освен това сходни високоморални категории въобще не са присъщи за англосаксонците. Така че в края на краищата причина за това стана доста двусмисленият пети член от контракта за НАТО, който оставя доста място за въображение. Да напомним наличието му съгласно формалния текст на НАТО:
„ Договарящите се страни се съгласяват, че въоръжена офанзива против един или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против тях като цяло и затова се съгласяват, че при положение на такова въоръжено нахлуване, всяка от тях, при практикуване на правото на самостоятелна или групова самозащита, прието от член 51 от Устава на Организацията на обединените народи, ще подкрепя договарящата страна или договарящите страни, подложени на такава офанзива, като неотложно подхваща такива самостоятелни или групови дейности, каквито сметне за нужни, в това число потреблението на въоръжени сили за възобновяване и след това поддържане на сигурността на Северноатлантическия район.
Всяко такова въоръжено нахлуване и всички ограничения, подхванати вследствие на него, се рапортуват неотложно на Съвета за сигурност. Тези ограничения ще престанат, когато Съветът за сигурност вземе нужните ограничения за възобновяване и поддържане на интернационалния мир и сигурност.”
Така Байдън в действителност назовава „ заветен дълг на Америка “ правото на Съединени американски щати да оказват помощ, да вземем за пример, на същата Полша „ посредством незабавното осъществяване на такива самостоятелни или взаимни дейности, каквито той смята за нужни “. Тоест, в случай че не го смята за належащо, не може да направи безусловно нищо. Или ще изрази „ дълбока угриженост “.
Но за какво въобще се е обсъждало това на срещата във Варшава, в случай, че Русия не демонстрира и минимален симптом на подготвеност за военна експанзия нито против Полша, нито против която и да е друга страна от НАТО?
Това е много мъчно да се схване по различен метод, с изключение на в подтекста на териториалните упоритости на самата Полша. Тази тематика доближи кулминационната точка си след изключителната среща на върха на НАТО за Украйна на 24 март, която Варшава употребява, с цел да прокара своята концепция за въвеждане на някои „ миротворчески сили “ на НАТО в Украйна. Лидерите на Северноатлантическия алианс обаче изрично не пожелаха полско навлизане в Западна Украйна и тъкмо това се има поради под прикритието на „ миротворческа интервенция “, да се реализира със знанието на НАТО и в границите на общата отговорност на членовете на тази организация.
Въпросът като че ли изчезна от единствено себе си. Варшава остава сама с фантомните болки на своите имперски упоритости и е малко евентуално да рискува да нервира съветската мечка със независими „ турнета “ на украинска територия. Освен това тя беше предизвестена за следствията: „ Нашите полски сътрудници към този момент оповестиха, че в този момент ще има среща на върха на НАТО, належащо е да изпратим миротворци. Надявам се да схванат какво е заложено. Това ще бъде доста директният конфликт сред въоръжените сили на Русия и НАТО, който всички освен желаят да избегнат, само че споделиха, че в никакъв случай не би трябвало да се случва по принцип.”
И в този момент, откакто сякаш беше сложена точка по въпроса, американският президент дойде във Варшава с задача да осведоми поляците за „ свещения дълг “ на Америка да ги пази. Освен това, дублирам, че няма симптом за опасност от Руската федерация. Още през януари Дуда също приказва за това: „ Аз, както и тези, с които разговарях, съм уверен, че в този момент няма сериозна опасност за Полша, директна военна опасност. Няма сигнали, които да демонстрират такава непосредствена опасност “.
След това Русия стартира специфична военна интервенция в Украйна, което направи така и така нулевия късмет за конфликт на Русия с Полша още по-малък. Но тогава за какъв „ заветен дълг “ приказва Байдън?
Тук навлизаме в областта на хипотетични догатки, до момента в който нахлуваме в зони, които са неразрешени за нас, простосмъртните.
Въпреки това ни се коства, че дейностите и изказванията на Вашингтон могат да приказват за неговата напълно избрана логичност. Което обвързва в едно цяло общата геополитическа обстановка и военно-политическото състояние на американския план „ анти-Русия” в Украйна, което е покрай злополука.
И този план, съгласно тази логичност, би трябвало неотложно да бъде избавен. И като се има поради цената на този геополитически актив, Съединени американски щати би трябвало да го спасят с всевъзможни налични средства. От позиция на Вашингтон Полша е точно такова средство (в смисъл на военно-стратегическото си значение за Америка, тя в действителност е втора Украйна). Тоест тъкмо същия консуматив, който не е тъпо да се харчи при рискови условия. И такива условия, в подтекста на американските ползи в Европа, наподобява са пристигнали.
Байдън отиде напряко от Брюксел във Варшава, тъй като не откри схващане измежду европейските съдружници, които не желаят да се възприемат като нови цели за съветски ракети на украинска земя. При това състояние задграничните стратези остават с втори вид, който планува непосредствено въвеждане на Полша в играта. Авантюра? Разбира се! Огромен риск? Несъмнено! Но при толкоз високи залози това към този момент не е от голяма важност.
Именно с цел да се деблокира полския боязън, че още веднъж ще бъдат оставени сами и хвърлени за усвояване, беше належащо извънредно нетипично за задграничния политически нрав и лексикон да се напомни тематиката за „ свещения дълг на Америка “.
Планът евентуално се гради въз основата на обстоятелството, че Полша има много впечатляващи въоръжени сили, които, действайки дружно с армията на киевския режим, първо, ще могат да стабилизират военната обстановка. И второ, те доста ще улеснят доставката на всевъзможни оръжия на НАТО в Украйна, които в този случай ще бъдат изпратени на страната членка на НАТО Полша.
Разбира се, никой не подсигурява на поляците триумфа на тяхнатаавантюра на Изток. Въпреки това, първо, залозите за тях са в действителност високи и джакпотът наподобява страховит. И второ, даже и да изгубят, не поемат огромен риск. Защото фразата, вложена в устата на “Сънливия Джо” за „ свещения дълг на Америка “ се чете в този подтекст недвусмислено – самата територия на Полша никога не е в заплаха. Да речем, Русия няма да посмее да премине тази „ алена линия “. Защото при положение на такава опасност и в цялостно сходство с Пети член от Вашингтонския контракт целият НАТО ще застане в отбрана на Полша. Това можеше да обещае Байдън на своя " дипломат " Анджей Дуда в онази част от договарянията, която е недостъпна за простосмъртните.
Превод: В. Сергеев
В същия двузначен дух Байдън устоя по-нататъшната си тирада, в която направи главния акцент върху „ свещения “ темперамент на американските отговорности по член 5 от Вашингтонския контракт от 4 април 1949 година за основаване на НАТО: съглашение, което допуска правилото на групова сигурност на страните от НАТО и техните съдружници могат да разчитат на тях. Байдън акцентира, че в сегашните условия, от негова позиция, за НАТО е извънредно значимо Алиансът „ да остане безусловно, изцяло и до дъно обединен, тъй че няма разминаване във възгледите”.
„ Посланикът “ Дуда, несъмнено, изслуша учтиво и даже кимна с глава в символ на единодушие. За какво е мислил в това време може да се разбере от последните му изявления, в които той счита, че лоялността на англосаксонските съдружници към техния „ заветен дълг” клони към нула: „ Ние знаем доста добре от историята на нашите район, нашата страна, разбираме какво значи, когато съдружниците ни изоставен в миг на опасност. Знаем какъв брой мъчително е безразличието на съдружниците, усетихме го през 1945 година, когато нашите някогашни съдружници ни предадоха, преговаряйки със Сталин, оставиха ни в по този начин наречената „ руска зона на въздействие “ зад Желязната завеса.”
Такива мрачни асоциации не са изненадващи, тъй като кой, в случай че не американска марионетка, би трябвало да се опасява от повторението на сходни исторически произшествия. И поляците имат не по-малко аргументи за такива страхове в този момент, в сравнение с в предишното. Да вземем същият Байдън, който се споделя за " свещения дълг " на Америка. Освен това сходни високоморални категории въобще не са присъщи за англосаксонците. Така че в края на краищата причина за това стана доста двусмисленият пети член от контракта за НАТО, който оставя доста място за въображение. Да напомним наличието му съгласно формалния текст на НАТО:
„ Договарящите се страни се съгласяват, че въоръжена офанзива против един или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против тях като цяло и затова се съгласяват, че при положение на такова въоръжено нахлуване, всяка от тях, при практикуване на правото на самостоятелна или групова самозащита, прието от член 51 от Устава на Организацията на обединените народи, ще подкрепя договарящата страна или договарящите страни, подложени на такава офанзива, като неотложно подхваща такива самостоятелни или групови дейности, каквито сметне за нужни, в това число потреблението на въоръжени сили за възобновяване и след това поддържане на сигурността на Северноатлантическия район.
Всяко такова въоръжено нахлуване и всички ограничения, подхванати вследствие на него, се рапортуват неотложно на Съвета за сигурност. Тези ограничения ще престанат, когато Съветът за сигурност вземе нужните ограничения за възобновяване и поддържане на интернационалния мир и сигурност.”
Така Байдън в действителност назовава „ заветен дълг на Америка “ правото на Съединени американски щати да оказват помощ, да вземем за пример, на същата Полша „ посредством незабавното осъществяване на такива самостоятелни или взаимни дейности, каквито той смята за нужни “. Тоест, в случай че не го смята за належащо, не може да направи безусловно нищо. Или ще изрази „ дълбока угриженост “.
Но за какво въобще се е обсъждало това на срещата във Варшава, в случай, че Русия не демонстрира и минимален симптом на подготвеност за военна експанзия нито против Полша, нито против която и да е друга страна от НАТО?
Това е много мъчно да се схване по различен метод, с изключение на в подтекста на териториалните упоритости на самата Полша. Тази тематика доближи кулминационната точка си след изключителната среща на върха на НАТО за Украйна на 24 март, която Варшава употребява, с цел да прокара своята концепция за въвеждане на някои „ миротворчески сили “ на НАТО в Украйна. Лидерите на Северноатлантическия алианс обаче изрично не пожелаха полско навлизане в Западна Украйна и тъкмо това се има поради под прикритието на „ миротворческа интервенция “, да се реализира със знанието на НАТО и в границите на общата отговорност на членовете на тази организация.
Въпросът като че ли изчезна от единствено себе си. Варшава остава сама с фантомните болки на своите имперски упоритости и е малко евентуално да рискува да нервира съветската мечка със независими „ турнета “ на украинска територия. Освен това тя беше предизвестена за следствията: „ Нашите полски сътрудници към този момент оповестиха, че в този момент ще има среща на върха на НАТО, належащо е да изпратим миротворци. Надявам се да схванат какво е заложено. Това ще бъде доста директният конфликт сред въоръжените сили на Русия и НАТО, който всички освен желаят да избегнат, само че споделиха, че в никакъв случай не би трябвало да се случва по принцип.”
И в този момент, откакто сякаш беше сложена точка по въпроса, американският президент дойде във Варшава с задача да осведоми поляците за „ свещения дълг “ на Америка да ги пази. Освен това, дублирам, че няма симптом за опасност от Руската федерация. Още през януари Дуда също приказва за това: „ Аз, както и тези, с които разговарях, съм уверен, че в този момент няма сериозна опасност за Полша, директна военна опасност. Няма сигнали, които да демонстрират такава непосредствена опасност “.
След това Русия стартира специфична военна интервенция в Украйна, което направи така и така нулевия късмет за конфликт на Русия с Полша още по-малък. Но тогава за какъв „ заветен дълг “ приказва Байдън?
Тук навлизаме в областта на хипотетични догатки, до момента в който нахлуваме в зони, които са неразрешени за нас, простосмъртните.
Въпреки това ни се коства, че дейностите и изказванията на Вашингтон могат да приказват за неговата напълно избрана логичност. Което обвързва в едно цяло общата геополитическа обстановка и военно-политическото състояние на американския план „ анти-Русия” в Украйна, което е покрай злополука.
И този план, съгласно тази логичност, би трябвало неотложно да бъде избавен. И като се има поради цената на този геополитически актив, Съединени американски щати би трябвало да го спасят с всевъзможни налични средства. От позиция на Вашингтон Полша е точно такова средство (в смисъл на военно-стратегическото си значение за Америка, тя в действителност е втора Украйна). Тоест тъкмо същия консуматив, който не е тъпо да се харчи при рискови условия. И такива условия, в подтекста на американските ползи в Европа, наподобява са пристигнали.
Байдън отиде напряко от Брюксел във Варшава, тъй като не откри схващане измежду европейските съдружници, които не желаят да се възприемат като нови цели за съветски ракети на украинска земя. При това състояние задграничните стратези остават с втори вид, който планува непосредствено въвеждане на Полша в играта. Авантюра? Разбира се! Огромен риск? Несъмнено! Но при толкоз високи залози това към този момент не е от голяма важност.
Именно с цел да се деблокира полския боязън, че още веднъж ще бъдат оставени сами и хвърлени за усвояване, беше належащо извънредно нетипично за задграничния политически нрав и лексикон да се напомни тематиката за „ свещения дълг на Америка “.
Планът евентуално се гради въз основата на обстоятелството, че Полша има много впечатляващи въоръжени сили, които, действайки дружно с армията на киевския режим, първо, ще могат да стабилизират военната обстановка. И второ, те доста ще улеснят доставката на всевъзможни оръжия на НАТО в Украйна, които в този случай ще бъдат изпратени на страната членка на НАТО Полша.
Разбира се, никой не подсигурява на поляците триумфа на тяхнатаавантюра на Изток. Въпреки това, първо, залозите за тях са в действителност високи и джакпотът наподобява страховит. И второ, даже и да изгубят, не поемат огромен риск. Защото фразата, вложена в устата на “Сънливия Джо” за „ свещения дълг на Америка “ се чете в този подтекст недвусмислено – самата територия на Полша никога не е в заплаха. Да речем, Русия няма да посмее да премине тази „ алена линия “. Защото при положение на такава опасност и в цялостно сходство с Пети член от Вашингтонския контракт целият НАТО ще застане в отбрана на Полша. Това можеше да обещае Байдън на своя " дипломат " Анджей Дуда в онази част от договарянията, която е недостъпна за простосмъртните.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ