Вучич обеща да се оттегли, но неговата оставка трябва да се разглежда по два начина
Президентът на Сърбия Александър Вучич даде обещание да се отдръпна. Но едвам след година и половина, а не незабавно, както желае опозицията. Има учредения да се счита, че предварителната оставка на сръбския водач се желае и от Европейския съюз и Урсула фон дер Лайен. Дали Вучич ще успее да ги надхитри – и да си тръгне, с цел да остане? Изявлението на Александър Вучич, че " ще завърши президентската си кариера след година и половина “, е маневра, в която той е занаятчия. На думите на сръбския президент може да се има вяра, само че изборът на тези думи е извънредно значим, написа съветското електронно издание ВЗГЛЯД.
" Фокус “ показва превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателите му
Недоброжелателите го заподозряха, че приготвя поредна маневра, с цел да остане президент още пет години. Вучич е безапелационен – няма да трансформира Конституцията поради това. Но за политическата си кариера не сподели нищо.
Преди тринадесет години Вучич беше единствено министър на защитата на Сърбия. Въпреки това се смяташе за по-влиятелен от президента или премиера.
В някогашните югославски републики не мястото краси политика, а политикът мястото. Вучич е едно от най-ярките потвърждения за това. Формално той и в този момент има малко пълномощия, защото Сърбия е парламентарна република. Но никой не се съмнява кой в действителност е отпред на властовата вертикала.
Бившият президент на Черна гора Мило Джуканович по същия метод – преминавайки от стол на стол – остана стопанин на своята република повече от 30 години. Но той беше стопанин в остарелия, значително " мафиотски жанр ". Вучич е от по-напреднала категория мениджъри и взема решение дилемите по-елегантен метод, само че всъщност също е стопанин: властнически, умел, непреклонен.
Накратко, в неговия случай прощаването не значи, че си отива. Изявлението на Вучич е предложение към враговете да оставят президента на мира, откакто са изгубили предходните борби. В подмяна той като че ли дава обещание скоро да си тръгне (макар че в действителност не обещава).
Враговете му са два типа, само че с рискова колаборация. Единият от тях е ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните еврочиновници. Те оказват напън върху Вучич, с цел да одобри изискванията на Брюксел във връзка с Русия, Косово и НАТО или да се отдръпна, оставяйки на мястото си някой, който е подготвен да одобри тези условия.
Едно от последните условия, както пишат в медиите, е пречистване на държавното управление от проруски министри, които пречат на одобряването на антируски ограничения. Самият Вучич отхвърли опцията за такова пречистване, само че неофициалният водач на промосковските политици Александър Вулин бе отхвърлен от властта, както изискваха легионите на фон дер Лайен.
Вторият зложелател на Вучич е необятната сръбска общност, която вика към него: махай се!
Строго видяно, това не е зложелател, а сръбският народ, който има доста и разнородни искания към " господаря “ си за времето на кариерата му. Протестните манифестации ту затихват, ту се разгарят с нова мощ и с озлобление, невиждано през последните 25 години.
Ако тази озлобеност е ориентирана към Русия, на Урсула щеше да й е доста по-лесно да работи. Обаче забележителна част от протестиращите, в противен случай, хулят Европейски Съюз и еврокомисарката, а Вучич подозират, че има желание да не съобщи другарството с руснаците и да не отстъпи пред натиска на Брюксел.
При типа на сръбския майдан (за разлика, да вземем за пример, от украинския майдан) сигналът " свой-чужд " на Европейската комисия дава разочароващи сигнали.
Русия откровено съчувства на сърбите, а акциите на Европейския съюз в техните очи падат с всяка минала година (въпреки че, на пръв взор, географски няма къде да отидат). Тоест " маякът " работи безпроблемно. Просто в Сърбия Урсула не е имала доста шанс с народа, чиито искания към своя президент дават на Брюксел благоприятни условия за шантаж в един случай, само че го лимитират в различен. Трябва да се работи по-хитро.
Има учредения да се счита, че еврокомисарите са разбрали по какъв начин работи това в Сърбия. Те не могат да командват майдана, само че могат да разпалват негодуванието му – и с тази опция да оказват напън върху Вучич.
Формалният мотив за уличното въстание е нещастието на гарата в Нови Сад, където на 1 ноември 2024 година при сриването на навеса починаха 16 души. В нея се преплита всичко – корупция, кавги при реконструкцията на гарата (за това, че навесът би трябвало да се смени, са предупреждавали предварително), само че на първо място – отмалялост от епохата на Вучич. Нишката, която прокуратурата прокара от тази реорганизация, към този момент се е заплела към врата на профилния министър. Има и конспирологична доктрина, че по гледище на Европейски Съюз я прокарват към най-близкото обграждане на президента. Ако въпреки всичко съумеят, митингите ще пламнат с нова мощ – чак до опит за държавен прелом.
Така или другояче, Вучич предлага да се прекратят опитите да го смъкват, като се изчака единствено година и половина. Но се оплаква, тъй като мандатът му изтича след съвсем две години. За това време в Европа може да се промени доста – до такава степен, че условията, сложени от Брюксел към Белград, да изгубят новост, а Вучич, още веднъж измъквайки се като занаятчия, да си тръгне, само че в действителност да остане.
Изискванията на Брюксел към него са разнородни, по-голямата част от които са неприемливи – като признаването на Косово, а в последно време акцентът е подложен върху спирането на енергийното съдействие с Русия и замразяването на нейната благосъстоятелност в републиката. Във всеки случай Вучич ще се измъква, колкото може. При равни други условия – с неговите гении и деградацията на Еврокомисията – спечелилият би бил явен. Но при Урсула Брюксел компенсира политическата си некадърност с решителна безочливост.
Присъдата на главата на Гагаузия Евгения Гуцул и изчистването на проруските гласове в Молдова. Скандалните президентски избори в Румъния, чиито елити постановиха " верния " резултат. Прекалено надалеч стигналата опити да се в профил от властта президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Всичко това са звена от една верига: европейското пространство се почиства от лоялни към Москва водачи за окончателното му усвояване от структурите на НАТО и Европейски Съюз.
Урсула има водеща роля в този развой, защото президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отчасти извади " вашингтонския център “ от играта и от време на време даже поддържа водачи, които европейските глобалисти се пробват да подтиснат (например в Германия и Румъния).
Фон дер Лайен не е толкоз надарен, еластичен и находчив политик като Вучич. Но в метода на фронталните удари с игнориране на разпоредбите тя съумя, а поради неуспехите в Украйна и униженията от Тръмп е озлобена и доста рискова.
Ако президентът на Сърбия не измисли нов метод против нея, който да е по-впечатляващ от молбата за година и половина умерено битие, кариерата му въпреки всичко ще би трябвало да завърши в действителност, а може би и предварително.
" Фокус “ показва превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателите му
Недоброжелателите го заподозряха, че приготвя поредна маневра, с цел да остане президент още пет години. Вучич е безапелационен – няма да трансформира Конституцията поради това. Но за политическата си кариера не сподели нищо.
Преди тринадесет години Вучич беше единствено министър на защитата на Сърбия. Въпреки това се смяташе за по-влиятелен от президента или премиера.
В някогашните югославски републики не мястото краси политика, а политикът мястото. Вучич е едно от най-ярките потвърждения за това. Формално той и в този момент има малко пълномощия, защото Сърбия е парламентарна република. Но никой не се съмнява кой в действителност е отпред на властовата вертикала.
Бившият президент на Черна гора Мило Джуканович по същия метод – преминавайки от стол на стол – остана стопанин на своята република повече от 30 години. Но той беше стопанин в остарелия, значително " мафиотски жанр ". Вучич е от по-напреднала категория мениджъри и взема решение дилемите по-елегантен метод, само че всъщност също е стопанин: властнически, умел, непреклонен.
Накратко, в неговия случай прощаването не значи, че си отива. Изявлението на Вучич е предложение към враговете да оставят президента на мира, откакто са изгубили предходните борби. В подмяна той като че ли дава обещание скоро да си тръгне (макар че в действителност не обещава).
Враговете му са два типа, само че с рискова колаборация. Единият от тях е ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните еврочиновници. Те оказват напън върху Вучич, с цел да одобри изискванията на Брюксел във връзка с Русия, Косово и НАТО или да се отдръпна, оставяйки на мястото си някой, който е подготвен да одобри тези условия.
Едно от последните условия, както пишат в медиите, е пречистване на държавното управление от проруски министри, които пречат на одобряването на антируски ограничения. Самият Вучич отхвърли опцията за такова пречистване, само че неофициалният водач на промосковските политици Александър Вулин бе отхвърлен от властта, както изискваха легионите на фон дер Лайен.
Вторият зложелател на Вучич е необятната сръбска общност, която вика към него: махай се!
Строго видяно, това не е зложелател, а сръбският народ, който има доста и разнородни искания към " господаря “ си за времето на кариерата му. Протестните манифестации ту затихват, ту се разгарят с нова мощ и с озлобление, невиждано през последните 25 години.
Ако тази озлобеност е ориентирана към Русия, на Урсула щеше да й е доста по-лесно да работи. Обаче забележителна част от протестиращите, в противен случай, хулят Европейски Съюз и еврокомисарката, а Вучич подозират, че има желание да не съобщи другарството с руснаците и да не отстъпи пред натиска на Брюксел.
При типа на сръбския майдан (за разлика, да вземем за пример, от украинския майдан) сигналът " свой-чужд " на Европейската комисия дава разочароващи сигнали.
Русия откровено съчувства на сърбите, а акциите на Европейския съюз в техните очи падат с всяка минала година (въпреки че, на пръв взор, географски няма къде да отидат). Тоест " маякът " работи безпроблемно. Просто в Сърбия Урсула не е имала доста шанс с народа, чиито искания към своя президент дават на Брюксел благоприятни условия за шантаж в един случай, само че го лимитират в различен. Трябва да се работи по-хитро.
Има учредения да се счита, че еврокомисарите са разбрали по какъв начин работи това в Сърбия. Те не могат да командват майдана, само че могат да разпалват негодуванието му – и с тази опция да оказват напън върху Вучич.
Формалният мотив за уличното въстание е нещастието на гарата в Нови Сад, където на 1 ноември 2024 година при сриването на навеса починаха 16 души. В нея се преплита всичко – корупция, кавги при реконструкцията на гарата (за това, че навесът би трябвало да се смени, са предупреждавали предварително), само че на първо място – отмалялост от епохата на Вучич. Нишката, която прокуратурата прокара от тази реорганизация, към този момент се е заплела към врата на профилния министър. Има и конспирологична доктрина, че по гледище на Европейски Съюз я прокарват към най-близкото обграждане на президента. Ако въпреки всичко съумеят, митингите ще пламнат с нова мощ – чак до опит за държавен прелом.
Така или другояче, Вучич предлага да се прекратят опитите да го смъкват, като се изчака единствено година и половина. Но се оплаква, тъй като мандатът му изтича след съвсем две години. За това време в Европа може да се промени доста – до такава степен, че условията, сложени от Брюксел към Белград, да изгубят новост, а Вучич, още веднъж измъквайки се като занаятчия, да си тръгне, само че в действителност да остане.
Изискванията на Брюксел към него са разнородни, по-голямата част от които са неприемливи – като признаването на Косово, а в последно време акцентът е подложен върху спирането на енергийното съдействие с Русия и замразяването на нейната благосъстоятелност в републиката. Във всеки случай Вучич ще се измъква, колкото може. При равни други условия – с неговите гении и деградацията на Еврокомисията – спечелилият би бил явен. Но при Урсула Брюксел компенсира политическата си некадърност с решителна безочливост.
Присъдата на главата на Гагаузия Евгения Гуцул и изчистването на проруските гласове в Молдова. Скандалните президентски избори в Румъния, чиито елити постановиха " верния " резултат. Прекалено надалеч стигналата опити да се в профил от властта президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Всичко това са звена от една верига: европейското пространство се почиства от лоялни към Москва водачи за окончателното му усвояване от структурите на НАТО и Европейски Съюз.
Урсула има водеща роля в този развой, защото президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отчасти извади " вашингтонския център “ от играта и от време на време даже поддържа водачи, които европейските глобалисти се пробват да подтиснат (например в Германия и Румъния).
Фон дер Лайен не е толкоз надарен, еластичен и находчив политик като Вучич. Но в метода на фронталните удари с игнориране на разпоредбите тя съумя, а поради неуспехите в Украйна и униженията от Тръмп е озлобена и доста рискова.
Ако президентът на Сърбия не измисли нов метод против нея, който да е по-впечатляващ от молбата за година и половина умерено битие, кариерата му въпреки всичко ще би трябвало да завърши в действителност, а може би и предварително.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ