Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп вярва, че сделката, която

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп има вяра, че договорката, която администрацията му се стреми да подписа с Иран по отношение на нуклеарния статус на страната, ще бъде „ доста по-добра “ от към този момент несъществуващото интернационално съглашение, нормално наричано „ Иранската нуклеарна договорка “.

То бе  контрактувано през 2015 година и известно като Съвместен изчерпателен проект за деяние (JCPOA)

В обява в Truth Social Тръмп упрекна някогашните президенти Барак Обама и Джо Байдън, че са сключили „ една от най-лошите покупко-продажби, правени в миналото “ за националната сигурност на Съединени американски щати, защото тя основава „ обезпечен път към нуклеарно оръжие “.

Той твърди, че двамата са платили на Иран „ стотици милиарди долари “, с цел да „ ги похарчи както сметне за добре “, с цел да се реализира съглашение. Тръмп настоя, че JCPOA би довел до потреблението на нуклеарни оръжия от Иран против Израел и американските военни бази в Близкия изток.

„ Ако договорката се реализира под управлението на „ Тръмп “, тя ще подсигурява мир, сигурност и сигурност освен за Израел и Близкия изток, само че и за Европа, Америка и на всички места другаде “, акцентира самия той.

Крах за иракските институции за сигурност

Междувременно стана ясно, че администрацията на Съединени американски щати е прекратила част от финансирането и стратегиите за подкрепяне на иракските институции за сигурност, както е лимитирала и достъпа до доларова ликвидност за Ирак посредством по-строг надзор върху прехвърлянията към Багдад, до момента в който не бъде образувано ново държавно управление.

Това настояват източници, представени от Middle East Eye, съгласно които посланието е било предадено персонално и посредством медиатори от краткотрайно ръководещия посолството на Съединени американски щати в Багдад Джошуа Харис. Паралелно Вашингтон е лимитирал координацията в областта на сигурността, а нейното вероятно възобновяване е обвързвано с две условия: сформиране на нов кабинет и определяне на виновните за нападенията против американски обекти в Ирак.

Лостът, към който Съединени американски щати протягат ръка, не е алегоричен

След 2003 година забележителна част от приходите от петролния експорт на Ирак постъпват по сметките на Централната банка на Ирак, държани във Федералния запас на Ню Йорк, посредством които страната получава достъп до доларова ликвидност и интернационалните разплащания.

Това не значи, че средствата са благосъстоятелност на Съединени американски щати, само че дава значителен инструмент за напън посредством закъснение, ограничение или засилен надзор на доларовите потоци. Именно този канал е бил подложен под опасност от спомагателни ограничавания, в случай че новата власт се окаже, че включва фигури, свързани с проирански шиитски милиции.

Цитираният от Middle East Eye ирански източник обобщава американската позиция по този начин:

„ Не бихме работили с такова държавно управление и ще спрем доларовите прехвърляния “.

Настоящата политическа конюнктура в Ирак е извънредно комплицирана.

Коалицията на премиера Мохамед Шия ас-Судани завоюва най-вече гласове на парламентарния избор през есента, само че без нужното болшинство за независимо сформиране на кабинет. Ключово значение има така наречен Координационна рамка – коалиция на шиитски партии, част от които са влизат в състава на Силите за национална готовност (Хашд аш-Шааби) или са свързани с групи като Асаиб Ахл ал-Хак.

В този блок върви намерено съревнование сред Судани и някогашния министър председател Нури ал-Малики, водач на „ Държава на закона “. На 13 април беше определен новият иракски президент, с което стартира конституционният период за възлагане на мандат.

Според изявления на Kurdistan24 изказванията към вероятно отдръпване на Малики се разминават. Фигури от лагера на Судани настояват, че той се е отдръпнал, до момента в който неговият медиен офис отхвърля това като клюки и удостоверява кандидатурата му. На този декор, съгласно иракски източници Харис е декларирал, че Съединени американски щати „ почитат иракския либерален избор “, само че „ актуалният стадий изисква различен претендент “, като отводът от сходна смяна би означавал отдръпване на поддръжка и съдействие.

Американските дейности не са изолиран ход

На 17 април Министерство на финансите на Съединени американски щати оповести нови наказания против подкрепяни от Иран милиции в Ирак като част от своята акция за напън. Анализатори от Soufan Center и The Washington Institute for Near East Policy означават, че прекъсването на стратегии за образование и помощта за иракските сили за сигурност отразява по едно и също време бюджетна преоценка, само че също и блян за ограничение въздействието на проиранските кръгове.

Оперативният резултат за Багдад има две измерения.

В кратковременен проект рестрикции върху преводи в долари биха могли да обиден валутния пазар, вноса и способността на комерсиалните банки да обслужват задълженията в щатска валута – проблем, с който Ирак към този момент се сблъска през 2022–2023 година, когато засилените инспекции върху рискови прехвърляния доведоха до срив на динара.

В средносрочен проект лимитираната съгласуваност в областта на сигурността отслабва част от разследващия и логистичен потенциал, употребен против остатъчни кафези на Ислямска страна и за защита на сериозна инфраструктура.

Изострената геополитическа конюнктура утежнява в допълнение картината

Натискът на Вашингтон идва след поредност от конфликти сред Съединени американски щати и подкрепяни от Иран милиции в Ирак през март и април, а територията на Ирак остава основна директна зона сред иранското и сирийското направление.

Докато Координационната рамка не преодолее вътрешната си парализа, образуването на ръководещ кабинет в Багдад остава не просто парламентарен, само че и финансов въпрос с директно отражение върху паричната политика, сигурността и салдото в района.

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: Middle East Eye, Kurdistan24, Truth Social

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News