Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън наскоро се опита

Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън неотдавна се опита да успокои американците, които се притесняват, че растящата инфлация ще заплаши възобновяване на най-голямата стопанска система в света и ще подкопае проектите му за $4 трлн. вложения. Речта пристигна малко след публикуването на данните, които демонстрираха, че цените в страната порастват с най-бързия си ритъм от 2008 година Според данните, през юни те се повишават с 5,4%. За юли бе записан същия ритъм, само че покачването на месечна база понижа от 0,9% на 0,5%. Но Байдън има нещо друго, за което да се тормози: растящите цени на петрола, написа Алекс Кимани за OilPrice. Администрацията на президента би трябвало да се притеснява от високите цени на петрола и бензина поради рискът, който те съставляват пред бъдещите политически упоритости на демократите. Добре прочут факт е, че скъпият бензин има голям резултат върху потребителите. В момента в Съединени американски щати горивото се продава против $3,18 (€0,71 за литър) за галон, с цялостен $ повече по отношение на предходната година. Инвеститорите също би трябвало да се тормозят от растящите цени на петрола освен поради ролята на " черното злато " върху инфлационните трендове, само че и защото Уолстрийт към този момент не изпитва възторг към петролните и газови акции - което може, иронично, да докара до по-висока инфлация. Цените на петрола и инфлацията с свързани и когато първите тръгнат нагоре, потребителският показател се запътва в същата посока и пораства още повече. И противоположното. Причината е, че петролът се употребява в редица промишлености и покачва разноските в голям брой браншове, което води до по-високи крайни цени. Намаляващи вложения в нефт Макар че се разисква надалеч по-малко от момента, в който ще достигнем пика на потреблението на нефт, върхът на добива може да бъде доближат през идващите две години, главно поради неналичието на вложения в нефт и газ. Според някои компании, той даже към този момент е останал зад нас. В предишното прогнозите за достигането му се оказаха неверни главно поради подцененото количество към момента неразкрити запаси. В по-скорошните години прогнозите за пик на търсенето пък надценяваха опцията на възобновимата сила и електрическите автомобили да заместят изкопаемите горива. Разбира се, малко можеха и да предвиждат избухливия напредък на шистовите залежи в Съединени американски щати, които добавиха 13 млн. барела нефт на ден. Иронично е, че точно шистовата рецесия евентуално ще бъде виновна за достигането на пика на предлагането. Заместник ръководителят на IHS Дан Йергин показва, че е съвсем несъмнено, че шистовият рандеман ще стартира да се забавя поради фрапантното редуциране на вложенията. Шистовите кладенци се изчерпват надалеч по-бързо и изискват непрекъснати вложения. Норвежката Rystad Energy предвижда неотдавна, че потвърдените запаси може да се изчерпат след по-малко от 15 години, защото липсват задоволително вложения в нови кладенци. През 2020 година петролните и газови компании понижиха финансовите си вложения с цели 34 % в отговор на намаляващото търсене, както и поради умората на вложителите от непрекъснато ниската възвръщаемост в бранша. Тенденцията наподобява продължава: през първото тримесечие на 2021 година са открити находища, еквивалентни на 1,2 милиарда барела, най-ниското равнище от седем години насам. ExxonMobil, чиито потвърдени запаси се свиха със 7 милиарда барела петролен еквивалент през 2002 година, или с 30% по отношение на 2019 година, бе ударена най-тежко. При Shell спадът е 20%. Ефект върху понижените вложения в Съединени американски щати има и политиката на администрацията на Байдън. За страдание, тази наклонност може да докара до повишаване на петрола през идващите години.