Икономика с висока температура
Президентът на Румъния Клаус Йоханис е измежду критиците на настоящата фискална политика на държавното управление.
[Shutterstock]
- Румъния регистрира най-високия ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт измежду страните в Европейски Съюз през 2017 година
- Сега обаче той се забавя, а в същото време инфлацията внезапно се форсира.
.
- На фона на изтънели фискални буфери и проекти за още по-големи държавни разноски прогнозите за икономическия напредък стават по-мрачни.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Румънски газ от Черно море ще може да стига до България
Държавната компания Transgaz ще влага 360 млн. евро в план за транспорт на синьо гориво до газопровода BRUA
27 авг 2018
Централна и Източна Европа: Много работа и малко хора
Недостигът на работна ръка в района може да забави стопанската система и по тази причина са нужни незабавни ограничения, предизвестява Colliers
27 авг 2018
Растеж по инерция
Българската стопанска система забавя темпа си до 3.4%, а в данните за тримесечието светнаха сигнални лампички
17 авг 2018
Страх от протестна болест от Румъния
Кампанията в България за дискредитиране на антиправителствените митинги в Букурещ, проведени от румънската диаспора
17 авг 2018
Европейската стопанска система пораства по-бавно, само че по-добре от предстоящото
Брутният вътрешен артикул е повишен на годишна и месечна база надлежно с 2.2% и 0.4%
14 авг 2018 Икономиката към момента не прегрява, само че опцията да се подхващат ограничения против сходен сюжет последователно понижава.
Борбата с корупцията, високият стопански напредък и непрекъснатото повдигане на заплатите - това са най-честите асоциации с Румъния в България. Действително през 2017 година румънската стопанска система означи най-високия растеж в Европейски Съюз – 6.9%. В унисон с останалата част от Европа обаче 2018 година стартира с разочароващи цифри, които продължиха и през второто тримесечие. Междувременно от март насам Румъния води и по още един, не толкоз позитивен индикатор – тя в този момент е страната с най-високата инфлация в Европейски Съюз, като през юли темпът на повишаване стигна 4.3% на годишна база при 2.2% приблизително в Европейски Съюз.
В композиция с растящите дефицити – бюджетен и търговски, това стартира да светва сигнални лампички за румънската стопанска система. На фона на въпросителните за устойчивостта на растежа апелите от Европейски Съюз и МВФ към държавното управление да затегне коланите стават все по-силни, а прогнозите за тази и идната година - все по-песимистични. Икономиката към момента не прегрява, само че опцията да се подхващат ограничения против сходен сюжет последователно понижава.
Рецепта за напредък
Вдигането на заплатите беше основно предизборно заричане на Социалдемократическата партия, която се върна на власт в края на 2016 година И то се случва макар предизвестията от Европейски Съюз и МВФ, че Румъния мъчно може да си разреши внезапни покачвания.
Резултатът – минималната работна заплата нараства с над 16% през 2016 и 2017 година и с още 37.9% от януари 2018 година Успоредно с това междинните хонорари в обществения бранш се подвигат годишно, като нарастването е с над 70% сред 2015 и 2017. Същевременно косвените налози са намалени – Данък добавена стойност ставката пада с 5 пр.п. до 20% сред 2016 и 2017 година, а още едно понижение от 1 прочие п. е планувано за началото на 2019 година Според анализатори зад мотивацията за тези решения не стои друго с изключение на популизъм.
Въпреки рецензиите тези тласъци изтласкват румънската стопанска система нагоре. По-високите заплати подвигат покупателната дарба и през 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт доближава 6.9% (при първични прогнози на Европейска комисия за 4.4%) - най-високият в Европейски Съюз, като частното ползване има принос от 6.4 пр.п. Предлагането в страната обаче стартира да изостава и хората се насочват към вносни артикули. " Растежът не е резистентен, вложенията се забавят, а комерсиалният недостиг нараства ", обобщава обстановката пред " Капитал " основният икономист на UniCredit за района на ЦИЕ Дан Букша.
Бюджет под пара
Всичко това има висока цена за бюджета и буди опасения, че Румъния върви по стъпките на Гърция. " Почти всички фискални правила бяха нарушени през 2017 година ", написа в годишния отчет на румънския Фискален съвет. Миналата година разноските за личния състав в бюджетния бранш надвишават в началото плануваните с над 2.1 милиарда евро. За да компенсира по-високите разноски, държавното управление употребява способ, прочут и в България – свива вложенията и плановете по стратегии на Европейски Съюз с общо 2.4 милиарда евро. " Публичните вложения през 2017 година бяха на рекордно ниски равнища и на дъното в Европейски Съюз по отношение на Брутният вътрешен продукт ", отбелязва Букша.
Въпреки това минусът в бюджета е прекомерно огромен. За да остане в границите на допустимия в Европейски Съюз предел - 3% от Брутният вътрешен продукт, през 2017 година държавното управление извлича спомагателни дивиденти от държавните сдружения, прекъсвайки проектите им за вложения. Така по европейските сметки бюджетният недостиг понижава, само че структурното бюджетно салдо (когато стопанската система се движи по капацитета си) се утежнява – минусът от 2.1% от Брутният вътрешен продукт се усилва до -3.3% по оценки на централната банка. А това е индикаторът, който Европа гледа при процедурата си за несъразмерни бюджетни дефицити. " Тази година държавното управление евентуално ще успее да се вмести в границата от 3% недостиг, само че следващата година мисля, че ще е невероятно ", споделя Букша. Според оценките на UniCredit дефицитът през 2019 година ще се вдигне до 3.4%.
За да финансира бюджетната дупка, страната емитира облигации, т.е. натрупа дълг. Засега румънската обществена задлъжнялост е една от най-ниските в Европа, само че прогнозите са песимистични. Според Европейска комисия дългът ще нарасне от 37.9% от Брутният вътрешен продукт до 40.4% през 2019 и ще надвиши 60% през 2027 година Междувременно доходността на 10-годишните румънски ДЦК се усилва, което прави дълга все по-скъп за емитента, т.е. страната (виж графиката).
Бързи кръпки
За да облекчи възходящия напън върху бюджета, кабинетът подхваща нова промяна – трансферира съвсем напълно общественото обезпечаване от работодателите към работещите. От 22.75% за бизнеса и 16.5% за чиновници приносът за осигуровки се измества до надлежно 2.25% и 35% от брутните хонорари. За да балансират резултата, ръководещите намаляват налога върху приходите и усилват минималната заплата.
На хартия брутните хонорари би трябвало да набъбнат, а нето заплатите да останат непроменени. На процедура обаче някои чиновници виждат намаляване, други нарастване, вследствие на което потребителското доверие внезапно пада при започване на годината, което потиска потреблението и оттова – растежа. В композиция с ниските разноски за вложения, през първите две тримесечия на годината нарастването на Брутният вътрешен продукт в Румъния се забавя до към 4%.
Междувременно инфлацията се форсира, като през юни доближи 4.7% годишен ритъм по данни на Евростат.
Именно ускорението й през последната година, водено от растящите цени на петрола и несъразмерното търсене на артикули и услуги, беше черешката на тортата, която провокира през юни предизвестия от страна на МВФ. " На фона на признаци за прегряване има риск настоящата политика да усили макроикономическата волатилност, да намали потенциала на стопанската система да удържа на отрицателни шокове ", пишат от институцията.
" В началото на 2018 година имаше сходни признаци, само че централната банка стегна паричната политика ", напомня пред " Капитал " основният икономист на ING Bank в Румъния Чиприан Даскалу. При инфлационен таргет от 2.5% централната банка на Румъния побърза да увеличи междубанковите лихвени проценти за пръв път от 2008 година – на три стъпки от по 0.25 пр.п., в този момент на равнище 2.5%. Това забави ускорението и инфлацията падна до 4.3% през юли.
МВФ отбелязва, че не може да се чака от централната банка напълно да поправя несъответствията, нужно е и стягане на държавните финанси. " Правителството има варианти – може да усили събираемостта на налози, която е една от най-ниските в Европейски Съюз, а може и да увеличи ставките според от това до каква степен държат на ограничението на недостига в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт ", смята Даскалу.
Според Букша обаче политическият цикъл не вещае бюджетна диета. " Догодина в Румъния предстоят президентски избори, тъй че едва ли ще има стягане на фискалната политика ", отбелязва той.
Авантюра с печален край
Всичко това се случва в интервал на бумтящ световен стопански напредък, в положителната част от икономическия цикъл след рецесията отпреди десетилетие. Лошата вест е, че пикът, наподобява, отминава. Румъния се движи в унисон с останалите европейски страни, които регистрират по-слаб напредък през първите месеци на 2018 година Неколкократно МВФ и Европейска комисия предизвестяват, че в този момент е моментът да се натрупат фискални буфери, които да се употребяват в по-трудни времена.
Никъде в Европа този съвет не се подценява толкоз очевидно, колкото в Румъния. " Пространството за бъдещи фискални политики, които да поддържат растежа, се свива ", показва Даскалу. " В случай на поврат на икономическия цикъл фискалната политика няма да може да подтиква стопанската система заради неналичието на фискално пространство ", предизвестява и Фискалният съвет на Румъния.
Политиката на централната банка към този момент потушава евентуални пожари. Но даже и да не настъпи скоро идната рецесия, растежът в Румъния едва ли ще бъде това, което беше предходната година. Високите бюджетни разноски за заплати принуждават държавното управление да намали капиталовите, а резултатът от фискалните тласъци, които до момента движеха потреблението, отслабва. Същевременно инфлацията изяжда част от покупателната дарба. Ако централната банка продължи да покачва лихвите, с цел да ограничи инфлацията, това ще забави кредитирането и надлежно вложенията.
Има вид, в който кабинетът продължава с проектите си за още нараствания на заплатите макар предизвестията и следствията. Но ще става все по-скъпо и мъчно да удържа недостига и обществения дълг. " Структурният недостиг през днешния ден е кешов недостиг на следващия ден, който ще би трябвало да се финансира при условия, които може да се окажат неподходящи за разрастващи се стопански системи ", предизвестява Националната банка на Румъния в собствен отчет от август. Засега обаче няма кой да я чуе. Прогнозите сочат закъснение
Според лятната прогноза на Европейска комисия за Румъния растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 4.1% и 3.8% надлежно през тази и идната година. Експертите от Capital Economics са още по-песимистични с упования за 3.5% през 2018 година и закъснение до 2-2.5% до 2020 година От МВФ са най-оптимистични с 5.1% тази година, само че и те залагат на 3% в средносрочен проект.
[Shutterstock]
- Румъния регистрира най-високия ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт измежду страните в Европейски Съюз през 2017 година
- Сега обаче той се забавя, а в същото време инфлацията внезапно се форсира.
.
- На фона на изтънели фискални буфери и проекти за още по-големи държавни разноски прогнозите за икономическия напредък стават по-мрачни.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Румънски газ от Черно море ще може да стига до България
Държавната компания Transgaz ще влага 360 млн. евро в план за транспорт на синьо гориво до газопровода BRUA
27 авг 2018
Централна и Източна Европа: Много работа и малко хора
Недостигът на работна ръка в района може да забави стопанската система и по тази причина са нужни незабавни ограничения, предизвестява Colliers
27 авг 2018
Растеж по инерция
Българската стопанска система забавя темпа си до 3.4%, а в данните за тримесечието светнаха сигнални лампички
17 авг 2018
Страх от протестна болест от Румъния
Кампанията в България за дискредитиране на антиправителствените митинги в Букурещ, проведени от румънската диаспора
17 авг 2018
Европейската стопанска система пораства по-бавно, само че по-добре от предстоящото
Брутният вътрешен артикул е повишен на годишна и месечна база надлежно с 2.2% и 0.4%
14 авг 2018 Икономиката към момента не прегрява, само че опцията да се подхващат ограничения против сходен сюжет последователно понижава.
Борбата с корупцията, високият стопански напредък и непрекъснатото повдигане на заплатите - това са най-честите асоциации с Румъния в България. Действително през 2017 година румънската стопанска система означи най-високия растеж в Европейски Съюз – 6.9%. В унисон с останалата част от Европа обаче 2018 година стартира с разочароващи цифри, които продължиха и през второто тримесечие. Междувременно от март насам Румъния води и по още един, не толкоз позитивен индикатор – тя в този момент е страната с най-високата инфлация в Европейски Съюз, като през юли темпът на повишаване стигна 4.3% на годишна база при 2.2% приблизително в Европейски Съюз.
В композиция с растящите дефицити – бюджетен и търговски, това стартира да светва сигнални лампички за румънската стопанска система. На фона на въпросителните за устойчивостта на растежа апелите от Европейски Съюз и МВФ към държавното управление да затегне коланите стават все по-силни, а прогнозите за тази и идната година - все по-песимистични. Икономиката към момента не прегрява, само че опцията да се подхващат ограничения против сходен сюжет последователно понижава.
Рецепта за напредък
Вдигането на заплатите беше основно предизборно заричане на Социалдемократическата партия, която се върна на власт в края на 2016 година И то се случва макар предизвестията от Европейски Съюз и МВФ, че Румъния мъчно може да си разреши внезапни покачвания.
Резултатът – минималната работна заплата нараства с над 16% през 2016 и 2017 година и с още 37.9% от януари 2018 година Успоредно с това междинните хонорари в обществения бранш се подвигат годишно, като нарастването е с над 70% сред 2015 и 2017. Същевременно косвените налози са намалени – Данък добавена стойност ставката пада с 5 пр.п. до 20% сред 2016 и 2017 година, а още едно понижение от 1 прочие п. е планувано за началото на 2019 година Според анализатори зад мотивацията за тези решения не стои друго с изключение на популизъм.
Въпреки рецензиите тези тласъци изтласкват румънската стопанска система нагоре. По-високите заплати подвигат покупателната дарба и през 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт доближава 6.9% (при първични прогнози на Европейска комисия за 4.4%) - най-високият в Европейски Съюз, като частното ползване има принос от 6.4 пр.п. Предлагането в страната обаче стартира да изостава и хората се насочват към вносни артикули. " Растежът не е резистентен, вложенията се забавят, а комерсиалният недостиг нараства ", обобщава обстановката пред " Капитал " основният икономист на UniCredit за района на ЦИЕ Дан Букша.
Бюджет под пара
Всичко това има висока цена за бюджета и буди опасения, че Румъния върви по стъпките на Гърция. " Почти всички фискални правила бяха нарушени през 2017 година ", написа в годишния отчет на румънския Фискален съвет. Миналата година разноските за личния състав в бюджетния бранш надвишават в началото плануваните с над 2.1 милиарда евро. За да компенсира по-високите разноски, държавното управление употребява способ, прочут и в България – свива вложенията и плановете по стратегии на Европейски Съюз с общо 2.4 милиарда евро. " Публичните вложения през 2017 година бяха на рекордно ниски равнища и на дъното в Европейски Съюз по отношение на Брутният вътрешен продукт ", отбелязва Букша.
Въпреки това минусът в бюджета е прекомерно огромен. За да остане в границите на допустимия в Европейски Съюз предел - 3% от Брутният вътрешен продукт, през 2017 година държавното управление извлича спомагателни дивиденти от държавните сдружения, прекъсвайки проектите им за вложения. Така по европейските сметки бюджетният недостиг понижава, само че структурното бюджетно салдо (когато стопанската система се движи по капацитета си) се утежнява – минусът от 2.1% от Брутният вътрешен продукт се усилва до -3.3% по оценки на централната банка. А това е индикаторът, който Европа гледа при процедурата си за несъразмерни бюджетни дефицити. " Тази година държавното управление евентуално ще успее да се вмести в границата от 3% недостиг, само че следващата година мисля, че ще е невероятно ", споделя Букша. Според оценките на UniCredit дефицитът през 2019 година ще се вдигне до 3.4%.
За да финансира бюджетната дупка, страната емитира облигации, т.е. натрупа дълг. Засега румънската обществена задлъжнялост е една от най-ниските в Европа, само че прогнозите са песимистични. Според Европейска комисия дългът ще нарасне от 37.9% от Брутният вътрешен продукт до 40.4% през 2019 и ще надвиши 60% през 2027 година Междувременно доходността на 10-годишните румънски ДЦК се усилва, което прави дълга все по-скъп за емитента, т.е. страната (виж графиката).
Бързи кръпки
За да облекчи възходящия напън върху бюджета, кабинетът подхваща нова промяна – трансферира съвсем напълно общественото обезпечаване от работодателите към работещите. От 22.75% за бизнеса и 16.5% за чиновници приносът за осигуровки се измества до надлежно 2.25% и 35% от брутните хонорари. За да балансират резултата, ръководещите намаляват налога върху приходите и усилват минималната заплата.
На хартия брутните хонорари би трябвало да набъбнат, а нето заплатите да останат непроменени. На процедура обаче някои чиновници виждат намаляване, други нарастване, вследствие на което потребителското доверие внезапно пада при започване на годината, което потиска потреблението и оттова – растежа. В композиция с ниските разноски за вложения, през първите две тримесечия на годината нарастването на Брутният вътрешен продукт в Румъния се забавя до към 4%.
Междувременно инфлацията се форсира, като през юни доближи 4.7% годишен ритъм по данни на Евростат.
Именно ускорението й през последната година, водено от растящите цени на петрола и несъразмерното търсене на артикули и услуги, беше черешката на тортата, която провокира през юни предизвестия от страна на МВФ. " На фона на признаци за прегряване има риск настоящата политика да усили макроикономическата волатилност, да намали потенциала на стопанската система да удържа на отрицателни шокове ", пишат от институцията.
" В началото на 2018 година имаше сходни признаци, само че централната банка стегна паричната политика ", напомня пред " Капитал " основният икономист на ING Bank в Румъния Чиприан Даскалу. При инфлационен таргет от 2.5% централната банка на Румъния побърза да увеличи междубанковите лихвени проценти за пръв път от 2008 година – на три стъпки от по 0.25 пр.п., в този момент на равнище 2.5%. Това забави ускорението и инфлацията падна до 4.3% през юли.
МВФ отбелязва, че не може да се чака от централната банка напълно да поправя несъответствията, нужно е и стягане на държавните финанси. " Правителството има варианти – може да усили събираемостта на налози, която е една от най-ниските в Европейски Съюз, а може и да увеличи ставките според от това до каква степен държат на ограничението на недостига в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт ", смята Даскалу.
Според Букша обаче политическият цикъл не вещае бюджетна диета. " Догодина в Румъния предстоят президентски избори, тъй че едва ли ще има стягане на фискалната политика ", отбелязва той.
Авантюра с печален край
Всичко това се случва в интервал на бумтящ световен стопански напредък, в положителната част от икономическия цикъл след рецесията отпреди десетилетие. Лошата вест е, че пикът, наподобява, отминава. Румъния се движи в унисон с останалите европейски страни, които регистрират по-слаб напредък през първите месеци на 2018 година Неколкократно МВФ и Европейска комисия предизвестяват, че в този момент е моментът да се натрупат фискални буфери, които да се употребяват в по-трудни времена.
Никъде в Европа този съвет не се подценява толкоз очевидно, колкото в Румъния. " Пространството за бъдещи фискални политики, които да поддържат растежа, се свива ", показва Даскалу. " В случай на поврат на икономическия цикъл фискалната политика няма да може да подтиква стопанската система заради неналичието на фискално пространство ", предизвестява и Фискалният съвет на Румъния.
Политиката на централната банка към този момент потушава евентуални пожари. Но даже и да не настъпи скоро идната рецесия, растежът в Румъния едва ли ще бъде това, което беше предходната година. Високите бюджетни разноски за заплати принуждават държавното управление да намали капиталовите, а резултатът от фискалните тласъци, които до момента движеха потреблението, отслабва. Същевременно инфлацията изяжда част от покупателната дарба. Ако централната банка продължи да покачва лихвите, с цел да ограничи инфлацията, това ще забави кредитирането и надлежно вложенията.
Има вид, в който кабинетът продължава с проектите си за още нараствания на заплатите макар предизвестията и следствията. Но ще става все по-скъпо и мъчно да удържа недостига и обществения дълг. " Структурният недостиг през днешния ден е кешов недостиг на следващия ден, който ще би трябвало да се финансира при условия, които може да се окажат неподходящи за разрастващи се стопански системи ", предизвестява Националната банка на Румъния в собствен отчет от август. Засега обаче няма кой да я чуе. Прогнозите сочат закъснение
Според лятната прогноза на Европейска комисия за Румъния растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 4.1% и 3.8% надлежно през тази и идната година. Експертите от Capital Economics са още по-песимистични с упования за 3.5% през 2018 година и закъснение до 2-2.5% до 2020 година От МВФ са най-оптимистични с 5.1% тази година, само че и те залагат на 3% в средносрочен проект.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ