Милорад Додик е в Москва
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, за който съдът на Босна и Херцеговина издаде централна заповед за задържане, е дошъл нощес в Москва, откъдето се обърна към обществеността посредством видеосъобщение в социалната мрежа Екс, съобщи районната телевизия „ Ен1 “.
„ Пристигнах в Москва. Започвам всеки собствен престой тук с посещаване на Паметника на незнайния боец, с цел да отдам респект на 28-те милиона руснаци, починали във Втората международна война. Ще бъда тук още веднъж на 9 май по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин, с цел да отбележа 80-ата годишнина от успеха над фашизма “, споделя Додик във видеото в Екс.
На 26 февруари Милорад Додик бе наказан от босненски съд на една година затвор и шест години възбрана за политическа активност за неспазване на решенията на висшия представител на интернационалната общественост Кристиан Шмит. На идващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска одобри закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина изададе заповед за арест на Додик и още двама представители на Народното събрание на Република Сръбска.
Както напомня босненската редакция на „ Ен1 “, с изключение на Додик, заповед за арест е издадена и за Ненад Стевандич, ръководител на Народното събрание на Република Сръбска, и Радован Вишкович, министър-председател на Република Сръбска, които са обвинени, че нападат конституционния ред на Босна и Херцеговина. Все още се чака решението на Интерпол за алената бюлетина за Додик и Стевандич, които влизаха и излизаха гладко от Босна в седмиците след заповедта за арест. Стевандич беше в Белград и по-късно се върна в Баня Лука, а Додик беше в Белград и Израел, преди да отпътува за Москва.
Съгласно изискванията на Дейтънското спокойно съглашение, поставило завършек на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разграничена на две полуавтономни елементи – Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете са свързани посредством общи институции на държавно ниво, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
„ Пристигнах в Москва. Започвам всеки собствен престой тук с посещаване на Паметника на незнайния боец, с цел да отдам респект на 28-те милиона руснаци, починали във Втората международна война. Ще бъда тук още веднъж на 9 май по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин, с цел да отбележа 80-ата годишнина от успеха над фашизма “, споделя Додик във видеото в Екс.
На 26 февруари Милорад Додик бе наказан от босненски съд на една година затвор и шест години възбрана за политическа активност за неспазване на решенията на висшия представител на интернационалната общественост Кристиан Шмит. На идващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска одобри закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина изададе заповед за арест на Додик и още двама представители на Народното събрание на Република Сръбска.
Както напомня босненската редакция на „ Ен1 “, с изключение на Додик, заповед за арест е издадена и за Ненад Стевандич, ръководител на Народното събрание на Република Сръбска, и Радован Вишкович, министър-председател на Република Сръбска, които са обвинени, че нападат конституционния ред на Босна и Херцеговина. Все още се чака решението на Интерпол за алената бюлетина за Додик и Стевандич, които влизаха и излизаха гладко от Босна в седмиците след заповедта за арест. Стевандич беше в Белград и по-късно се върна в Баня Лука, а Додик беше в Белград и Израел, преди да отпътува за Москва.
Съгласно изискванията на Дейтънското спокойно съглашение, поставило завършек на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разграничена на две полуавтономни елементи – Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете са свързани посредством общи институции на държавно ниво, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ