Президентът на Република България /22.01.1997 г. – 22.01.2002 г./ Петър

Президентът на Република България /22.01.1997 година – 22.01.2002 г./ Петър Стоянов бе почетен с плакет на регионалния шеф на област Русе Драгомир Драганов.

Петър Стоянов получи най-високото районно отличие за цялостния си принос в одобряването на демократичните институции след 1989 година, построяването на интензивно гражданско общество, както и за поредна отбрана правата на индивида. Наградата се връчва и за основната роля на някогашния президент в процесите, довели до трайното позициониране на България като благонадежден сътрудник в границите на Европейския съюз и НАТО. „ Демокрацията не е просто форма на ръководство, а просвета на почитание, разговор и отговорност. В свят, в който несигурността пораства, а авторитаризмът се пробва да се завърне, точно демокрацията остава най-силният щит на човешкото достолепие. Тя е най-истинският и безапелационен поръчител за свободата и правата на хората “, разяснява Драганов. Припомняме, че президентът Петър Стоянов е в Русе по покана на Драгомир Драганов, с цел да вземе присъединяване във конгрес, проведен от Областната администрация. Инициативата цели показване на изгодите от приемането на страната ни в Еврозоната пред бизнеса, локалната и държавната власт. В срещата при регионалния шеф участваха заместител регионалният шеф Георги Георгиев и основният секретар на Областната администрация Ирена Тодорова.

Припомняме, че Петър Стоянов е първият български политик, който слага в центъра на предизборната си акция участието на България в НАТО и Европейския съюз и първият български държавен глава след Втората международна война, който не е бил член на Българска комунистическа партия. По гледище на президента Стоянов, назначеният от него длъжностен кабинет подава молбата за участие на страната ни в НАТО. Промяната на геополитическата ориентировка на България по оста Изток-Запад: президентът Петър Стоянов назовава „ цивилизационен избор “. По негова покана, през 1999 година България е посетена за пръв път от американски президент – Бил Клинтън, което се възприема като значима поддръжка за новата евроатлантическа политика на България. Президентският мандат на Петър Стоянов ще бъде запомнен и с разрешаването на най-тежката политическа рецесия в новата история на България. На 4 февруари 1997 година, в разгара на всеобщите митинги против държавното управление на Българска социалистическа партия, той отхвърля да одобри предлагането на Българската социалистическа партия за втори кабинет и привиква Съвета за национална сигурност, където Българска социалистическа партия са принудени да се откажат от властта. Президентът Стоянов назначава длъжностен кабинет, отпред със Стефан Софиянски и насрочва нови парламентари избори, с което поставя завършек на политическата рецесия. Първите ограничения на служебния кабинет, подсилен от президента Стоянов, са за преодоляване на хиперинфлацията и попречване на продоволствената рецесия. С дейното присъединяване на президента стартират незабавни договаряния с Международния валутен фонд за въвеждане на паричен съвет (валутен борд) – единствената мярка, която може да спре инфлацията, да стабилизира финансовата система и да завоюва доверието на задграничните кредитори и вложители. След предварителните парламентарни избори през април 1997 година и съставянето на държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър-председател Иван Костов, Петър Стоянов поддържа и работи взаимно с кабинета за реализирането на главните му политики: реформиране на българската стопанска система, стабилизиране на финансовата система, привличане на повече задгранични вложения и приготовление на страната за участие в НАТО и Европейския съюз.

Освен с безапелационната си политика във връзка с външнополитическите цели на България, Петър Стоянов ще бъде запомнен с острата си непоносимост към корупцията и злоупотребата с власт, както и с напъните си за запазване върховенството на закона и правата на жителите. Ще бъде запомнен и с репутацията си на политик, който не се е облагодетелствал от властта.