Президентът на Молдова Мая Санду предизвика бурни реакции тази седмица

Президентът на Молдова Мая Санду провокира бурни реакции тази седмица с изявление за английски публицисти, в което съобщи, че в случай че има референдум, би гласувала за обединяване на Молдова с Румъния. В Кишинев някои я упрекнаха в държавна измяна, а в Букурещ приветстваха думите й.

За английския подкаст „ The Rest is Politics “ президентката на Молдова приказва в понеделник за провокациите в областта на сигурността и за демократичното бъдеще на Молдова. В този подтекст тя показа, че би гласувала за обединяване с Румъния. Мая Санду акцентира, че персоналната й позиция не се поддържа сега от болшинството от популацията, само че по тази причина пък има болшинство за интеграция в Европейски Съюз и това е задачата, за която ще се бори, „ тъй като е по-реалистична и ни оказва помощ да оцелеем като народна власт “.

Най-голямата опозиционна мощ в Молдова обаче - Партията на социалистите на Република Молдова на някогашния президент Игор Додон, упрекна Мая Санду в държавна измяна и изиска Главната прокуратура, Службата за сигурност и всички способени органи да стартират незабавно следствие.

„ Изявлението на нелегитимния президент Мая Санду по отношение на готовността й да гласоподава за ликвидацията на Република Молдова и нейното усвояване от Румъния не е „ персонално мнение “ или „ нереална нечиста сделка “, а открит акт на политическа измяна, ориентиран против молдовската държавност (…) “, уточни Партията на социалистите на Република Молдова в позиция, оповестена във Facebook.

„ Де факто Мая Санду обществено призна, че не смята Република Молдова за полезност, която си заслужава да бъде непокътната, и че е подготвена да поддържа нейното заличаване. Това е директно изменничество на националните ползи (…) “, се показва още в позицията на молдовските социалисти, които упрекват Санду, че „ употребява най-висшата служба в страната като платформа за промотиране на плана за обединяване и външен диктат “.

Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) счита, че Мая Санду би трябвало да подаде неотложно оставка и прикани „ всички патриотични сили в Народното събрание, локалното самоуправление и гражданското общество да се обединят против режима на Мая Санду, който тласка страната към загуба на суверенитет, разделяне на обществото и национална злополука “.

В изявлението за английските публицисти, водещи подкаста - Рори Стюърт и Алистър Кембъл, Мая Санду уточни, че на фона на протичащото се към Молдова и света, „ за дребна страна като Молдова става все по-трудно да оцелее като народна власт, като суверенна страна и, несъмнено, да устои на Русия “ и в този подтекст сподели: „ в случай че имаше референдум, бих гласувала за обединяване с Румъния “.
В изявлението тя призна, че в Молдова няма болшинство, което да поддържа обединяването.

Молдовски медии припомниха, че съгласно последното изследване на Барометъра за публично мнение, осъществено по поръчка на Института за социална политика, 33,4 % от молдовците биха дали своят вот за обединяване с Румъния, до момента в който 45,7 на 100 биха се оповестили срещу. Други 2,5 % не биха взели участие в сходен референдум, а 16,7 % не са решили. Анкетата е осъществена през септември 2025 година и не включва жителите на Приднестровието (проруски сепаратистки район на територията на Молдова) и данни от молдовската диаспора, която съгласно оценките наброява близо един милион души.

Президентката на Молдова е правила изявления в поддръжка на обединяване с Румъния и в предишното, още преди да бъде определена за държавен глава през 2020 година Санду има и румънско поданство, което съгласно молдовските закони не е спънка да заема висша държавна служба.

В края на 2024 година тя бе избрана отново за президент, а на парламентарните избори през септември 2025 година учредената от нея Партия на действието и солидарността завоюва парламентарно болшинство, обещавайки на молдовците бърза интеграция в Европейски Съюз. Заедно с президентските избори през октомври 2024 година в Молдова бе създаден и референдум по въпроса дали присъединението на страната към Европейски Съюз да бъде вписано в конституцията като стратегическа цел. На референдума 50,38 % от гласувалите споделиха „ да “, а останалите 49,62 % гласоподаваха с „ не “.

Казаното от Санду в подкаста на английските публицисти провокира изненада и породи голям брой мнения и разбори в Румъния. Политическите сили както в ръководството, по този начин и в съпротива приветстваха или поддържаха изказванията на молдовската президентка, само че имаше и гласове, които приканиха за нерешителност. Мнозинството от румънските политици подчертаха, че едно обединяване би трябвало да взема поради волята на жителите на Република Молдова. Някои предизвестиха за риск от политизиране на тематиката и потреблението й за пропагандни цели в подтекста на войната в Украйна и натиска от страна на Русия, заключи румънската секция на Радио Свободна Европа.

Част от територията на днешна Република Молдова (областта Бесарабия) е била част от Румъния през първата половина на 20 век. Това става след Първата международна война, когато Бесарабия се причислява към Румъния през 1918 година и остава под румънска администрация до 1940 година

Президентският консултант и евродепутат Еуджен Томак съобщи в изявление за изданието „ КаляЕуропяна “, че всеки безкористен румънец, без значение от коя страна на река Прут живее, гледа на тематиката за обединяването на двете страни като на натурален развой, заяви осведомителният уебсайт ДжиФорМедия (G4Media).

Томак, който дава отговор за връзките с диаспората, напомни, че Румъния е поела публично ангажимент посредством декларация, призната от Народното събрание на 27 март 2018 година, когато се означиха 100 години от историческото гласоподаване на Държавния съвет в Кишинев през 1918 година за присъединение към кралство Румъния. В декларацията, призната с цялостно единогласие, се показва, че Румъния е подготвена да седне на масата за договаряния на тематика обединяване сега, в който Молдова е подготвена за това, напомни Томак.

„ Това е формалната позиция на румънската страна. Тя не се е трансформирала “, акцентира Еуджен Томак, представен от осведомителния уебсайт „ ДжиФорМедия “. Същевременно президентският консултант подсети, че Букурещ не може да пренебрегне обстановката в Кишинев, където болшинството, изразено на парламентарните избори и на няколко референдума, е за интеграция в Европейски Съюз. Той счита, че самодейността за обединяване би трябвало да пристигна от страна на Молдова и никога не би трябвало да се трансформира в политическа тематика, която да провокира разделяне.

Запитан дали Румъния е подготвена за обединяване с Молдова, в това число от позиция на нужната интернационална поддръжка, Еуджен Томак сподели, че „ всички наши сътрудници знаят, че в Румъния и в Република Молдова живее един и същи народ “.

Председателят на Комисията по външна политика в Сената Титус Корлъцян от Социалдемократическата партия (най-голямата партия в съдружното правителство) дефинира казаното от Мая Санду като „ значима, само че половинчата стъпка “.
„ Това е изказване, което провокира известна изненада, като се има поради идеологическият профил на госпожа президентката “, разяснява Титус Корлъцян пред румънската секция на Радио Свободна Европа.
Според Корлъцян обединяване на Молдова и Румъния би било законна стъпка по модела на Германия.

„ На немската нация не й бе отказано обединяване и това бе признато като нещо законно през 1989 година от всички интернационалните артисти. Същото нещо не може да бъде отказано на румънската нация “, сподели Корлъцян, представен от Свободна Европа.

„ Румъния призна независимостта на Република Молдова под формата на втора румънска страна. Ние не сме трансформирали мнението си (…) “, уточни сенаторът от Социалдемократическата партия. Той напомни, че Русия непрекъснато е спекулирала с тематиките за езика и идентичността на Молдова.

Т.нар. „ молдовски език “ бе формалният език в Молдова от времето на руската окупация в интервала 1940-1944 година и появяването на Молдовска руска социалистическа република, до 2023 година, когато със закон бе сменен с румънски език.

Най-голямата опозиционна партия – Алианс за обединяване на румънците (AUR), подсети, че Мая Санду „ държи цялата власт в Молдова “ и би могла да провежда референдум или гласоподаване в Народното събрание по този въпрос.
AUR, която в своя статут е поела ангажимент за обединяване с Молдова, подсети в позиция, изпратена и до редакцията на Българска телеграфна агенция, че „ досега във вътрешен проект отношението на Мая Санду е било да омаловажава придвижването за обединяване “.

От румънската опозиционна партия показаха, че чакат позицията на ръководещата в Молдова Партия на действието и солидарността (PAS) по въпроса и припомнят, че постоянно са считали, че обединяването с Румъния е единственото решение за Република Молдова.

AUR приветства „ политическия натурализъм на президента Мая Санду, която посредством упоменатите изказвания показва разбирането си, че Република Молдова няма решение за застраховане на своята сигурност в обстановка, при която войната в Украйна продължи, а съветските войски доближат границата на Република Молдова “, се споделя в позицията на румънската партия, която е втората парламентарна мощ.

Алина Горгиу от Национално-либералната партия, която също е част от съдружното държавно управление, разяснява пред Свободна Европа, че изказването на Мая Санду не съставлява формалната позиция на молдовската страна и не ангажира институционално Република Молдова.
„ Това е персонално мнение, което отразява тази общественост на полезности, която Република Молдова има с Румъния “, счита Алина Горгиу, която е заместник-председател на Комисията по външни работи в Камарата на депутатите.

Горгиу напомни, че позицията на Румъния е константна, учредена на уважението към суверенитета и демократичните решения в Кишинев, и предизвести, че при сегашния районен подтекст към тематиката за обединяване би трябвало да се подхожда отговорно.
„ Не е подобаващият миг за политизиране или предизборно потребление на тематиката за обединяването “, безапелационна е Алина Горгиу.

Друг представител на НЛП – депутатът Йонуц Строе, счита, че обединяване на двете страни може да има след интеграцията на Молдова в Европейски Съюз. Строе подсети също, че с цел да се реализира сходно нещо, би трябвало да се произведат референдуми и в двете страни и да бъде позволен сензитивният въпрос с Приднестровието. Депутатът от НЛП също по този начин акцентира, че всяка сходна стъпка би трябвало да държи сметка за европейските и евроатлантическите задължения.
„ Обединение на Румъния с Република Молдова би било допустимо единствено вследствие на комплициран политически, законов и доста явен от интернационална позиция развой (…), безапелационен е Йонуц Строе. „ Би трябвало да има референдуми както при нас, по този начин и в Република Молдова. Би трябвало да има ясна смяна в конституциите на двете страни и явно – има потребност и от интернационално самопризнание “, уточни той, представен от Свободна Европа.

От друга партия в съдружното държавно управление – Съюз за избавление на Румъния, нарекоха Мая Санду „ доста самоуверен политически водач “. Депутатът Джордже Джима от Комисията по външна политика в долната камара на Народното събрание подсети, че въпросът е сензитивен и добави, че действителното доближаване сред двете страни към този момент се случва посредством процеса на европейска интеграция.

От националистическата парламентарна група „ Първо Румъния “ дефинираха думите на Мая Санду като „ от дълго време чакан сигнал “, осведоми още Свободна Европа.

Сенаторът Клемент Сава, който е секретар на Комисията по външна политика в горната камара на Народното събрание, сподели, че тази парламентарна натрупа е подготвена да инициира процедура за референдум по въпроса.
„ Ще подкрепим иницииране на процедура за референдум за обединяване и ще подкрепим с всички сили тази стъпка “, сподели Клемент Сава, представен от Свободна Европа.

Румънският политически анализатор Кристиан Хрицук 
разяснява пред в. „ Адевърул “, че изказването на Мая Санду е „ самоуверено и малко изненадващо “, като се имат поради позициите й по въпроса за обединяването до момента.
„ С течение на времето Мая Санду зае политически правилни позиции, като се стараеше да не разгневи гласоподавателите, които милеят за държавността “, разяснява Хрицук и напомни, че Санду постоянно до момента е следвала линията, възприета от румънското министерство на външните работи: връзки, учредени на общата история, език и полезности на двете страни “. 

„ Сега наподобява, че тя направи крачка напред и се ангажира с освен това, а това се случва малко откакто (президентът на Румъния) Никушор Дан сподели същото на конференция “, означи Хрицук, представен от „ Адевърул “.

По време на първото си посещаване в Кишинев на 10 юни м.г. новият президент на Румъния Никушор Дан сподели, че когато болшинството от жителите на Република Молдова решат, че желаят обединяване с Румъния, управляващите в Букурещ ще бъдат подготвени.

Бившият президент на Румъния Траян Бъсеску (2004-2014 г.) също поддържаше интензивно концепцията за обединяване с Молдова.
Сред румънското население обаче тематиката провокира разделяне – 47 % поддържат обединяване и също толкоз са срещу, сочат данни на организация Авангард от септември 2025 година

Председателят на Румънската академия – историкът Йоан Аурел Поп, дефинира изказването на Мая Санду като „ историческо “.
„ За първи път в историята след 1991 година, когато Република Молдова разгласи своята самостоятелност, президент на републиката декларира непосредствено пред обществеността, че би дал глас за обединяване “, разяснява пред „ Адевърул “ ръководителят на Румънската академия.
Той подсети обаче, че при актуалните условия обединяване с Молдова е нещо доста мъчно. 

„ Ситуацията не е същата като през 1918 година, нито като през 1991 година “, означи Йоан Аурел Поп и добави, че обединяване с Молдова „ би изисквало болшинство от гласовете на популацията на Република Молдова, което обаче не наподобява евентуално сега “, написа „ Адевърул “.
Историкът счита, че в свят, в който огромните сили стават все по-агресивни, Румъния не би трябвало да търси преначертаване на граници, а обединяване посредством инфраструктура и общо европейско законодателство.
„ (…) Международната политическа сцена е доста бурна през последните две-три години и виждам, че се появяват териториални искания от огромните сили и може да стартира развой, който не искам и не смятам за потребен за човечеството - промени на граници и териториални искания. Това се случи преди Втората международна война, когато огромните сили прекроиха сферите си на въздействие. Но, дублирам, за наше положително, в този миг, от предпочитание да запазим мира, най-подходящият развой за доближаване на румънците от двете страни на река Прут е европейската интеграция на Република Молдова “, изясни президентът на Румънската академия, представен от „ Адевърул “.