Нов удар по Путин: Молдова се оттегли от проруски блок
Президентът на Молдова Мая Санду е подписала законодателни промени, с които страната публично се отдръпва от Общността на самостоятелните страни (ОНД), отбелязвайки решителна стъпка в последователното разграничаване на Кишинев от структури, свързвани с Русия. Според молдовски медии указите са били подписани и оповестени на 8 април и са влезнали в действие неотложно, като управляващите ще уведомят организацията като част от формалната процедура по овакантяване.
Решението следва парламентарно гласоподаване на 2 април, в което 60 депутати поддържаха мярката при окончателното ѝ разглеждане. Процесът обгръща основни правни основи на участието на Молдова, в това число учредителното съглашение от 1991 година, неговия протокол и устава на Оперативно-наблюдателно дело от 1993 година След привършване на нужните уведомления и периоди, блокът ще остане с осем страни членки, измежду които Русия, Беларус и Казахстан. Туркменистан ще резервира статут на асоцииран участник.
В Кишинев аргументират, че Оперативно-наблюдателно дело към този момент не отразява първичните си правила. Като причина се показват нарушавания на териториалната целокупност и суверенитета, в това число войната на Русия в Украйна, предходни военни дейности в Грузия и продължаващото наличие на съветски войски на територията на Молдова. По думите на външния министър Михай Попшой страната към този момент е „ в развой на денонсиране “ на споразуменията, които оформят участието, като това на процедура ще приключи правния ѝ статус в организацията, макар че присъединяване към този момент е било замразено.
Оттеглянето е част от по-широка геополитическа смяна. Откакто Мая Санду пое властта през 2020 година, Молдова последователно се дистанцира от постсъветските структури и задълбочава връзките си с Европейския съюз, който ѝ даде статут на претендент през 2022 година и стартира договаряния за участие през 2024 година Кишинев не взе участие в срещите на Оперативно-наблюдателно дело и систематично унищожава договореностите, свързани с блока. От общо 283 съглашения, свързани с Оперативно-наблюдателно дело, 71 са били прекъснати до началото на 2026 година, а десетки други се преразглеждат.
Икономическите данни също демонстрират тази смяна. През 2025 година страните от Оперативно-наблюдателно дело са представлявали едвам 5,9% от износа на Молдова, до момента в който 67,5% са ориентирани към Европейски Съюз, който към този момент е главният търговски сътрудник. Допълнителни стъпки включват излизане от визовото съглашение от 1992 година в Бишкек, което визира най-вече пътуванията с Таджикистан и Киргизстан, до момента в който двустранните безвизови режими с други страни остават в действие.
Самата Оперативно-наблюдателно дело е основана през 1991 година след разпадането на Съветския съюз, като в началото сплотява 11 някогашни републики за ръководство на прехода и поддържане на съдействие. С времето обаче единството ѝ отслабва. Грузия напуща организацията след войната с Русия през 2008 година, а Украйна, която в никакъв случай не ратифицира пълноправно участието си, последователно се отдръпва след анексията на Крим през 2014 година и спора в Донбас.
Анализатори дефинират решението на Молдова като част от по-широко пренареждане в постсъветското пространство, а не като изолиран ход. Паралелно с Оперативно-наблюдателно дело се развиват и други интеграционни формати, в това число Евразийският стопански съюз, до момента в който някои страни търсят по-тясно съдействие с Европейски Съюз. Армения да вземем за пример е почнала личен развой на доближаване с Европейски Съюз, макар че остава в границите на евразийски структури, което съгласно наблюдаващи демонстрира намаляване на обединен център на въздействие в района.
Макар Оперативно-наблюдателно дело да се чака да продължи да действа, излизането на Молдова съставлява нов политически удар за организацията и затвърждава наклонността част от някогашните руски републики да се насочват към различни съюзи и стратегически направления.
Решението следва парламентарно гласоподаване на 2 април, в което 60 депутати поддържаха мярката при окончателното ѝ разглеждане. Процесът обгръща основни правни основи на участието на Молдова, в това число учредителното съглашение от 1991 година, неговия протокол и устава на Оперативно-наблюдателно дело от 1993 година След привършване на нужните уведомления и периоди, блокът ще остане с осем страни членки, измежду които Русия, Беларус и Казахстан. Туркменистан ще резервира статут на асоцииран участник.
В Кишинев аргументират, че Оперативно-наблюдателно дело към този момент не отразява първичните си правила. Като причина се показват нарушавания на териториалната целокупност и суверенитета, в това число войната на Русия в Украйна, предходни военни дейности в Грузия и продължаващото наличие на съветски войски на територията на Молдова. По думите на външния министър Михай Попшой страната към този момент е „ в развой на денонсиране “ на споразуменията, които оформят участието, като това на процедура ще приключи правния ѝ статус в организацията, макар че присъединяване към този момент е било замразено.
Оттеглянето е част от по-широка геополитическа смяна. Откакто Мая Санду пое властта през 2020 година, Молдова последователно се дистанцира от постсъветските структури и задълбочава връзките си с Европейския съюз, който ѝ даде статут на претендент през 2022 година и стартира договаряния за участие през 2024 година Кишинев не взе участие в срещите на Оперативно-наблюдателно дело и систематично унищожава договореностите, свързани с блока. От общо 283 съглашения, свързани с Оперативно-наблюдателно дело, 71 са били прекъснати до началото на 2026 година, а десетки други се преразглеждат.
Икономическите данни също демонстрират тази смяна. През 2025 година страните от Оперативно-наблюдателно дело са представлявали едвам 5,9% от износа на Молдова, до момента в който 67,5% са ориентирани към Европейски Съюз, който към този момент е главният търговски сътрудник. Допълнителни стъпки включват излизане от визовото съглашение от 1992 година в Бишкек, което визира най-вече пътуванията с Таджикистан и Киргизстан, до момента в който двустранните безвизови режими с други страни остават в действие.
Самата Оперативно-наблюдателно дело е основана през 1991 година след разпадането на Съветския съюз, като в началото сплотява 11 някогашни републики за ръководство на прехода и поддържане на съдействие. С времето обаче единството ѝ отслабва. Грузия напуща организацията след войната с Русия през 2008 година, а Украйна, която в никакъв случай не ратифицира пълноправно участието си, последователно се отдръпва след анексията на Крим през 2014 година и спора в Донбас.
Анализатори дефинират решението на Молдова като част от по-широко пренареждане в постсъветското пространство, а не като изолиран ход. Паралелно с Оперативно-наблюдателно дело се развиват и други интеграционни формати, в това число Евразийският стопански съюз, до момента в който някои страни търсят по-тясно съдействие с Европейски Съюз. Армения да вземем за пример е почнала личен развой на доближаване с Европейски Съюз, макар че остава в границите на евразийски структури, което съгласно наблюдаващи демонстрира намаляване на обединен център на въздействие в района.
Макар Оперативно-наблюдателно дело да се чака да продължи да действа, излизането на Молдова съставлява нов политически удар за организацията и затвърждава наклонността част от някогашните руски републики да се насочват към различни съюзи и стратегически направления.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ