Пламен Димитров: Бизнесът носи отговорност за цените на основните стоки
Президентът на КНСБ разгласи данни за заплатите в балтийските страни след въвеждането на еврото
Бизнесът би трябвало да носи социална отговорност при ценообразуването на стоките от първа нужда, съобщи президентът на КНСБПламен Димитров в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия. Той подлага на критика тезите, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае.
" Аз не споделям тезите, които по този начин лекичко се насаждат, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае, а пазарът самичък да контролира: в случай че искаш — купуваш, в случай че не — не, " акцентира Димитров. Той уточни немския модел като образец за отговорно отношение на бизнеса.
" Ако погледнем към Германия, ще забележим, че бизнесът има отговорност — благосъстоянието, в това число персоналното, носи отговорност. Не става дума единствено за благоприятни условия за облага и по-добър живот, " изясни президентът на синдиката.
Проследяване на цените
Според Димитров проектозаконът за следене на цените е просрочен, само че това не значи, че ограниченията са неправилни. " Със сигурност би трябвало да се наблюдава от производителя — в случай че няма български производител, то най-малко по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо неприятно в това, нищо непазарно, " съобщи той.
КНСБ продължава ежемесечното наблюдаване на главните 20 артикули в потребителската кошница при плавното прекосяване към еврото. От изявленията стана ясно, че не се чака шоково повишаване на съществени артикули като самун и мляко.
Статистики от балтийските страни
Пламен Димитров показа съответни данни за развиването на заплатите в страните от района след присъединението им към еврозоната:
" Литва влезе през 2015 година. Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално повишаване, при инфлация от 50%, действителен растеж от 163%, " уточни той.
За Латвия цифрите демонстрират сходна наклонност: " Латвия влезе през 2014 година — 10 години по-късно, междинната заплата е 1681 евро. Номинален растеж от 122%, инфлация — 47%, действителен растеж — 75%. "
Относно Естония данните са: " Естония се причисли през 2011 година — по последни данни от 2024 година — от 839 евро междинна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален растеж, инфлация 50%, действителен растеж — 60%. "
Критика към спекулациите
Президентът на КНСБ разяснява и последните данни от Национална агенция за приходите по отношение на продължаващите спекулации с цени. " Последните данни, които чухме от шефа на Национална агенция за приходите, явно демонстрират, че не престават спекулации, които могат да бъдат контролирани, съгласно мен, " съобщи Димитров.
Той акцентира, че изключително при стоките от първа нужда търговците имат социална отговорност, която надвишава устрема към облага.
Бизнесът би трябвало да носи социална отговорност при ценообразуването на стоките от първа нужда, съобщи президентът на КНСБПламен Димитров в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия. Той подлага на критика тезите, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае.
" Аз не споделям тезите, които по този начин лекичко се насаждат, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае, а пазарът самичък да контролира: в случай че искаш — купуваш, в случай че не — не, " акцентира Димитров. Той уточни немския модел като образец за отговорно отношение на бизнеса.
" Ако погледнем към Германия, ще забележим, че бизнесът има отговорност — благосъстоянието, в това число персоналното, носи отговорност. Не става дума единствено за благоприятни условия за облага и по-добър живот, " изясни президентът на синдиката.
Проследяване на цените
Според Димитров проектозаконът за следене на цените е просрочен, само че това не значи, че ограниченията са неправилни. " Със сигурност би трябвало да се наблюдава от производителя — в случай че няма български производител, то най-малко по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо неприятно в това, нищо непазарно, " съобщи той.
КНСБ продължава ежемесечното наблюдаване на главните 20 артикули в потребителската кошница при плавното прекосяване към еврото. От изявленията стана ясно, че не се чака шоково повишаване на съществени артикули като самун и мляко.
Статистики от балтийските страни
Пламен Димитров показа съответни данни за развиването на заплатите в страните от района след присъединението им към еврозоната:
" Литва влезе през 2015 година. Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално повишаване, при инфлация от 50%, действителен растеж от 163%, " уточни той.
За Латвия цифрите демонстрират сходна наклонност: " Латвия влезе през 2014 година — 10 години по-късно, междинната заплата е 1681 евро. Номинален растеж от 122%, инфлация — 47%, действителен растеж — 75%. "
Относно Естония данните са: " Естония се причисли през 2011 година — по последни данни от 2024 година — от 839 евро междинна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален растеж, инфлация 50%, действителен растеж — 60%. "
Критика към спекулациите
Президентът на КНСБ разяснява и последните данни от Национална агенция за приходите по отношение на продължаващите спекулации с цени. " Последните данни, които чухме от шефа на Национална агенция за приходите, явно демонстрират, че не престават спекулации, които могат да бъдат контролирани, съгласно мен, " съобщи Димитров.
Той акцентира, че изключително при стоките от първа нужда търговците имат социална отговорност, която надвишава устрема към облага.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ