Президентът на глобалната асоциация Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев е дал

Президентът на световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ Кънчо Стойчев е дал изявление за централната редакция на „ Дойче веле “ във връзка проучване за миграцията, направено в 57 страни по света . То е част от изследователската стратегия, която е отдадена на 75-ата годишнина на асоциацията, оповестиха от „ Галъп “. Те разпространиха и цялото изявление на Кънчо Стойчев пред „ Дойче веле “, което можете да видите по-долу:

 – Г-н Стойчев, в скорошно проучване, международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ попита хората в 57 страни дали биха предпочели да живеят в друга страна, или да останат където са. Над една трета споделят, че биха предпочели да емигрират. Как тези резултати се съпоставят с данните от предходни проучвания по този въпрос?

 – Преди всичко, нашият въпрос цели да мери по-скоро генералните настройки към склонността да се промени страната на живот – при изискване, че няма спънка с правната документи. С други думи, този въпрос цели в действителност да откри най-общото удовлетворение/неудовлетворение от живота в дадена страна, а не толкоз да разпознава непосредственото решение за овакантяване на страната. Стандартната статистика обезпечава настоящите данни за емигрантите за всяка страна, тъй че проучване в този аспект не е належащо.

Хората мигрират по доста разнообразни аргументи. В реалност, миграцията е, до известна степен, нещо обикновено и в доста случаи положително. Нашето изследване разкри, че приблизително за света към една трета от пълнолетното население е склонно да емигрира. При настоящите световни условия това евентуално е нормата. Но още веднъж желая да подчертая, че нашият знак е доста обобщаващ. Въпреки това, той дава добра ориентировка за субективните персонални усещания за връзката сред мястото, където човек живее и качеството на живот, което той или тя чака или желае.

В съпоставяне с предходни проучвания записваме слаб растеж в емиграционния капацитет. Може би това напълно не е изненада. Младите генерации – в това число тези в Европа – са все по-мобилни. Бедното градско население в доста елементи и от света – изключително в по този начин наречения разрастващ се свят – е нетърпеливо да откри по-добро място. Успелите хора от дребните страни постоянно пък не виждат задоволително капацитет за развиване на уменията си в изискванията на сгънат пазар.

Естествено, във времена на война и световна икономическа рецесия, несигурността се усилва и миграцията постоянно става по-привлекателна алтернатива. Не виждам изненада тук, в действителност. Колкото по-млади и по-бедни са хората, толкоз по-голяма е вероятността да мигрират.

 – Данните Ви демонстрират, че респондентите от страни с по-ниски приходи са по-склонни да емигрират. В същото време, анализът демонстрира, че до момента в който личният приход, възраст и работен статус не оказват изключително значение на мотивацията или склонността за миграция, то общите равнища на приходи в страната фактически играят забележителна роля. Какви са изводите от това?

 – Не е изненада, че на национално равнище, хората от страни с ниски приходи желаят да мигрират на място, където стандартът на живот е по-висок. Хората постоянно съпоставят. Естествено е хората да желаят по-добър живот, само че не безусловно тъй като този, който имат, е неприятен.

На личностно равнище обаче, от голяма важност са изискванията, в които човек живее. Така че да мигрираш в страна, която предлага по-добри благоприятни условия, по-добри условия, повече варианти за самопризнание и даже по-добри шансове за печелене на повече пари, е напълно разбираемо и обикновено.

В днешни дни миграцията е въпрос на видимост, съпоставимост и избор – дружно с обичайните тласъци като витален стандарт. Миграцията през днешния ден е доста повече въпрос на подвижност, в сравнение с нужда – неизбежно въздействие на глобализацията.

 – Изненадващо, проучването демонстрира, че повече хора желаят да мигрират от страни от Европейския съюз, в сравнение с от страни отвън Съюза. Защо е по този начин?

 – За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да отчетем кои страни от Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз са изследвани. Миграцията в Съюза е непрекъсната: доста хора от Европейски Съюз споделят, че биха мигрирали, просто тъй като могат. В този случай обаче става дума за миграцията най-много от една страна членка към друга. Мобилността в Европейския съюз е динамична. И е измежду главните права и свободи да бъдеш жител на Съюза.

В европейските страни, които не членуват в Европейски Съюз, взели участие в изследването ни – Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Косово, Северна Македония и Руската федерация и Сърбия – изискванията за подвижност и геополитическата ориентировка са разнообразни. Въпросът е допустимо ли е да се мигрира, и в случай че да, къде?

 – Няма данни за Украйна в това изследване. Заради войната ли изключихте Украйна?

 – За страдание, войната доста затруднява провеждането на проучвания в Украйна. А и съответността на получените данни би била съпроводена с огромна въпросителна, защото към една трета от популацията на страната към този момент я е напуснало. Много по-информативно би било да се види какъв брой хора биха останали в Украйна и какъв брой биха се върнали. Но това би означавало да се концентрираме единствено върху Украйна; задачата на проучването беше да се направи световно съпоставяне.

Молдова не е единствено една от най-бедните страни в югоизточна Европа, само че е и измежду страните, които в най-голяма степен са застрашени от съветската експанзия против Украйна. Въпреки това данните ви сочат, че единствено 23% от популацията там желае да замине – доста по-малък дял от записания в Босна и Херцеговина (48%) и Северна Македония (42%). Защо е по този начин?

Който е желал да емигрира към този момент го е направил. Освен това войната стимулира някои хора да останат и да защитят страната си. Възможно е също по този начин да има хора, които – по някаква причина – чакат нещо позитивно. И в края на краищата не е доста задоволително да заявите в изявление, че сте подготвени да обърнете тил на родината си в сложни времена.

Босна и Херцеговина и Северна Македония са изцяло друг случай: присъединението на двете страни към Европейски Съюз е доста надалеч и хората не желаят да чакат повече. Ако чувствате, че мястото, където живеете, се утежнява отдавна, основният въпрос става не за какво да напуснете, а за какво да останете. В случая на тези две страни броят на тези, които биха емигрирали е с към 50% по-висок от междинния за Европейски Съюз.

  – От началото на войната в Украйна в доста европейски страни се следи забележителен приток на мигранти от Русия. Това са хора, които желаят да избягат от мобилизацията, които се опълчват на войната или копнеят за по-демократично, отворено общество. Въпреки това вашето изследване демонстрира, че единствено 15% желаят да емигрират. Защо е по този начин?

 – Това не е изненада. Много изследвания демонстрират високи равнища на национализъм в Русия и забележителна поддръжка за това, което ние в Европейски Съюз мощно отхвърляме. В исторически проект Русия постоянно е демонстрирала високи равнища на вътрешна интеграция в сложни времена. Нека не забравяме, че преобладаващият разказ там е изцяло друг от този на Запад и че милиони руснаци, които не утвърждават актуалните събития, към този момент са напуснали.

 – Още по-озадачаващи са доста ниските регистрирани данни за предпочитание за миграция в страни като Виетнам или Индия…

 – И двете страни означиха забележителен стопански растеж през последното десетилетие. Желанието да напуснете сполучлив екип в никакъв случай не е доста високо. И да не забравяме културните и религиозните аспекти, силата на националната еднаквост, традициите и така нататък На Запад ние към момента сме извънредно европоцентрични; към момента имаме вяра, че сме центърът на света. Историческата истина е, че нашето владичество беше относително малко в съпоставяне със страни като Индия и Китай, само че също и с Персия, Вавилон, Византия…