Защо Макрон иска френски ядрен чадър над Европа?
Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи в сряда, че желае да даде началото „ стратегически спор по отношение на отбраната на Европа чрез френския нуклеарен чадър на фона на доближаването сред Москва и Вашингтон, като посочи, че решението за натискане на бутона ще остане „ в ръцете “ на френския президент, означи Агенция Франс Прес.
„ Отговаряйки на историческия апел на бъдещия немски канцлер (Фридрих Мерц), взех решение да стартира стратегически спор по отношение на отбраната на нашите съдружници от континента Европа посредством нашето нуклеарно въздържане “, съобщи френският президент в телевизионно послание.
Въпреки това, „ каквото и да се случи, решението постоянно е било и ще остане в ръцете на президента на Републиката, висш главнокомандващ на армията “, уточни той в отговор на рецензии от страна на някои френски опозиционни политици.
С това той отговори на Мерц, който съобщи, че е належащо Старият континент да се приготви за „ най-лошия сюжет “ за НАТО, в случай че алиансът бъде лишен от американската гаранция за сигурност.
Макрон, отпред на една от двете нуклеарни сили в Европа дружно с Англия, направи това изказване в миг, когато новата администрация на Тръмп поражда страхове от евакуиране на Съединени американски щати от Украйна и историческо разкъсване на американското партньорство с европейците, показва Агенция Франс Прес.
„ Руската опасност е тук и визира страните в Европа, визира и нас “, акцентира френският президент, като напомни, че Русия „ към този момент е трансформирала украинския спор в международен спор “, „ нарушава нашите граници, с цел да убива съперници, манипулира избори в Румъния и Молдова “ и „ се пробва да манипулира нашите отзиви с неистини, популяризирани в обществените мрежи “. За Еманюел Макрон, „ тази експанзия наподобява не познава граници “ и против тази обстановка, „ да бъдеш наблюдаващ би било полуда “.
Според него, „ ние оставаме привързани към НАТО и към нашето партньорство със Съединени американски щати (...) само че би трябвало да създадем повече (...). Бъдещето на Европа не би трябвало да бъде решавано в Вашингтон или Москва “.
Всички тези въпроси бяха през вчерашния ден в центъра на изключителна среща на върха на Европейския съюз в Брюксел, на която 27-те страни членки дадоха зелена светлина на показания от Европейската комисия проект за „ превъоръжаване “ на континента на стойност към 800 милиарда евро, но не съумяха да реализират взаимна позиция относно поддръжката за Украйна.
В Брюксел водачите на няколко страни от Централна и Източна Европа приветстваха самодейността на Макрон, означи Асошиейтед прес.
Полският министър председател Доналд Туск, чиято страна сега е ротационен ръководител на Европейски Съюз, заяви: „ Трябва съществено да обмислим това предложение “. Той акцентира, че „ както постоянно, детайлите са значими, само че готовността на Франция в тази тенденция е доста значима “.
Балтийските страни също показаха интерес към предлагането на Макрон. Същите страни упорстват за увеличение на разноските за защита от страна на страните от Европейски Съюз, с цел да се избегне възможна бъдеща експанзия от прилежаща Русия.
Президентът на Литва Гитанас Науседа назова концепцията „ доста забавна “. „ Имаме огромни упования, тъй като едно нуклеарно леговище би представлявало в действителност доста сериозен възпиращ фактор по отношение на Русия “, сподели Науседа.
Министър-председателката на Литва Евика Силиня дефинира френското предложение като „ опция за полемика “, като акцентира, че ще е належащо повече време за диалози с други европейски съдружници и на национално равнище.
Според Федерацията на американските учени (FAS) Франция разполага с четвъртия по величина нуклеарен боеприпас в света – с почти 290 нуклеарни бойни глави. Френският нуклеарен боеприпас включва балистични ракети, ситуирани на атомни подводници, които съставляват към 80% от бойните глави на страната, както и крилати ракети, изстрелвани от бомбардировачи с огромен обхват.
Въпреки че Франция е член на НАТО, нейните нуклеарни сили не са част от интегрираната военна командна конструкция на алианса.
По данни на Федерацията на американските учени Съединени американски щати и Русия разполагат с над 5000 нуклеарни бойни глави всяка, което дружно съставлява към 88% от международния нуклеарен боеприпас. След тях, само че на забележителна отдалеченост, се подрежда Китай.
Обединеното кралство, което към този момент не е член на Европейски Съюз, само че работи за възобновяване на по-близки връзки с 27-членния блок, също разполага с нуклеарни оръжия.
„ Що се отнася до разширението на нашия нуклеарен възпиращ капацитет или потреблението му за отбрана на други европейски страни – ние към този момент го вършим “, съобщи Том Уелс, представител на английския министър председател Киър Стармър. „ Обединеното кралство към този момент ангажира своите нуклеарни сили с НАТО, помагайки за опазването на евроатлантическата сигурност “, добави той.
По време на Студената война нуклеарният чадър на Съединени американски щати имаше за цел да подсигурява, че съдружниците, изключително членовете на НАТО, могат да разчитат на американските нуклеарни сили за отбрана при положение на опасност. Това е една от аргументите доста страни в Европа и по света да не са създали лични нуклеарни арсенали, показва АП.
Миналия месец спечелилият в изборите в Германия и евентуален предстоящ канцлер Фридрих Мерц прикани за полемика по отношение на „ нуклеарното шерване “ с Франция. Германия е измежду европейските страни, които имат на територията си ситуирани американски нуклеарни оръжия в границите на нуклеарната политика на НАТО.
Предложението на френския президент Еманюел Макрон Европа да бъде защитавана от френския нуклеарен чадър бе признато внимателно, само че и приветствано, от водачите на скандинавските страни, които обичайно са резервирани по въпросите за нуклеарните оръжия, означи Агенция Франс Прес.
„ Всичко сега би трябвало да е на масата “, съобщи датската министър-председателка Мете Фредериксен за националната новинарска организация Рицау при идването си за срещата на върха на Европейски Съюз в Брюксел.
„ Като множеството хора, шведите желаем да има допустимо минимум нуклеарни оръжия, само че сега би трябвало да сме щастливи и признателни, че двама от нашите съседи (Франция и Великобритания) имат нуклеарни оръжия “, сподели шведският министър председател Улф Кристершон. Той се аргументира, че „ в противоположен случай единствено Русия ще има нуклеарни оръжия “.
Българският министър председател Росен Желязков отбеляза през вчерашния ден, че следва да стане ясно каква тъкмо е самодейността на френския президент Еманюел Макрон. „ Това не са начинания в границите на Европейския съюз и форматите на Съюза, само че е значимо да сме участници във всички формати, които подсигуряват сигурността на Съюза “, добави Желязков.
След като Макрон за пръв път изрече концепцията за включване на Европа във френското стратегическо мислене за нуклеарното въздържане през 2020 година, реакцията на сътрудниците му от Европейски Съюз беше вяла, напомни Ройтерс.
Но най-ясният знак, че настроението се е трансформирало след петте седмици на президентството на Тръмп, пристигна от Германия, като Мерц съобщи, че Берлин може би би трябвало да стане по-малко подвластен от нуклеарния чадър на Съединени американски щати, означи организацията.
Някои водачи на Европейски Съюз показаха нерешителност. Чешкият министър-председател Петър Фиала назова дебата „ несвоевременен “. „ Възможно е да го обмислим, само че към този момент сигурността ни е обезпечена от тясното съдействие със Съединените щати “, съобщи Фиала на конференция в Прага преди срещата на върха на Европейски Съюз.
Отиващият си немски канцлер Олаф Шолц също изрази през вчерашния ден запаси в Брюксел. В отговор на журналистически въпроси той съобщи, че съществуващата система за нуклеарно въздържане на НАТО „ не трябва да се изоставя “.
Експерти настояват, че Франция не може да се надява да възпроизведе същото равнище на стратегическа нуклеарна инфраструктура, с което Съединени американски щати разполагат в Европа. Франция разполага единствено с дребна част от броя на въздушните нуклеарни оръжия, които Съединени американски щати могат да обезпечат, а всяко възобновяване на системите ѝ би било скъпо и комплицирано, отбелязва Ройтерс.
„ Отговаряйки на историческия апел на бъдещия немски канцлер (Фридрих Мерц), взех решение да стартира стратегически спор по отношение на отбраната на нашите съдружници от континента Европа посредством нашето нуклеарно въздържане “, съобщи френският президент в телевизионно послание.
Въпреки това, „ каквото и да се случи, решението постоянно е било и ще остане в ръцете на президента на Републиката, висш главнокомандващ на армията “, уточни той в отговор на рецензии от страна на някои френски опозиционни политици.
С това той отговори на Мерц, който съобщи, че е належащо Старият континент да се приготви за „ най-лошия сюжет “ за НАТО, в случай че алиансът бъде лишен от американската гаранция за сигурност.
Макрон, отпред на една от двете нуклеарни сили в Европа дружно с Англия, направи това изказване в миг, когато новата администрация на Тръмп поражда страхове от евакуиране на Съединени американски щати от Украйна и историческо разкъсване на американското партньорство с европейците, показва Агенция Франс Прес.
„ Руската опасност е тук и визира страните в Европа, визира и нас “, акцентира френският президент, като напомни, че Русия „ към този момент е трансформирала украинския спор в международен спор “, „ нарушава нашите граници, с цел да убива съперници, манипулира избори в Румъния и Молдова “ и „ се пробва да манипулира нашите отзиви с неистини, популяризирани в обществените мрежи “. За Еманюел Макрон, „ тази експанзия наподобява не познава граници “ и против тази обстановка, „ да бъдеш наблюдаващ би било полуда “.
Според него, „ ние оставаме привързани към НАТО и към нашето партньорство със Съединени американски щати (...) само че би трябвало да създадем повече (...). Бъдещето на Европа не би трябвало да бъде решавано в Вашингтон или Москва “.
Всички тези въпроси бяха през вчерашния ден в центъра на изключителна среща на върха на Европейския съюз в Брюксел, на която 27-те страни членки дадоха зелена светлина на показания от Европейската комисия проект за „ превъоръжаване “ на континента на стойност към 800 милиарда евро, но не съумяха да реализират взаимна позиция относно поддръжката за Украйна.
В Брюксел водачите на няколко страни от Централна и Източна Европа приветстваха самодейността на Макрон, означи Асошиейтед прес.
Полският министър председател Доналд Туск, чиято страна сега е ротационен ръководител на Европейски Съюз, заяви: „ Трябва съществено да обмислим това предложение “. Той акцентира, че „ както постоянно, детайлите са значими, само че готовността на Франция в тази тенденция е доста значима “.
Балтийските страни също показаха интерес към предлагането на Макрон. Същите страни упорстват за увеличение на разноските за защита от страна на страните от Европейски Съюз, с цел да се избегне възможна бъдеща експанзия от прилежаща Русия.
Президентът на Литва Гитанас Науседа назова концепцията „ доста забавна “. „ Имаме огромни упования, тъй като едно нуклеарно леговище би представлявало в действителност доста сериозен възпиращ фактор по отношение на Русия “, сподели Науседа.
Министър-председателката на Литва Евика Силиня дефинира френското предложение като „ опция за полемика “, като акцентира, че ще е належащо повече време за диалози с други европейски съдружници и на национално равнище.
Според Федерацията на американските учени (FAS) Франция разполага с четвъртия по величина нуклеарен боеприпас в света – с почти 290 нуклеарни бойни глави. Френският нуклеарен боеприпас включва балистични ракети, ситуирани на атомни подводници, които съставляват към 80% от бойните глави на страната, както и крилати ракети, изстрелвани от бомбардировачи с огромен обхват.
Въпреки че Франция е член на НАТО, нейните нуклеарни сили не са част от интегрираната военна командна конструкция на алианса.
По данни на Федерацията на американските учени Съединени американски щати и Русия разполагат с над 5000 нуклеарни бойни глави всяка, което дружно съставлява към 88% от международния нуклеарен боеприпас. След тях, само че на забележителна отдалеченост, се подрежда Китай.
Обединеното кралство, което към този момент не е член на Европейски Съюз, само че работи за възобновяване на по-близки връзки с 27-членния блок, също разполага с нуклеарни оръжия.
„ Що се отнася до разширението на нашия нуклеарен възпиращ капацитет или потреблението му за отбрана на други европейски страни – ние към този момент го вършим “, съобщи Том Уелс, представител на английския министър председател Киър Стармър. „ Обединеното кралство към този момент ангажира своите нуклеарни сили с НАТО, помагайки за опазването на евроатлантическата сигурност “, добави той.
По време на Студената война нуклеарният чадър на Съединени американски щати имаше за цел да подсигурява, че съдружниците, изключително членовете на НАТО, могат да разчитат на американските нуклеарни сили за отбрана при положение на опасност. Това е една от аргументите доста страни в Европа и по света да не са създали лични нуклеарни арсенали, показва АП.
Миналия месец спечелилият в изборите в Германия и евентуален предстоящ канцлер Фридрих Мерц прикани за полемика по отношение на „ нуклеарното шерване “ с Франция. Германия е измежду европейските страни, които имат на територията си ситуирани американски нуклеарни оръжия в границите на нуклеарната политика на НАТО.
Предложението на френския президент Еманюел Макрон Европа да бъде защитавана от френския нуклеарен чадър бе признато внимателно, само че и приветствано, от водачите на скандинавските страни, които обичайно са резервирани по въпросите за нуклеарните оръжия, означи Агенция Франс Прес.
„ Всичко сега би трябвало да е на масата “, съобщи датската министър-председателка Мете Фредериксен за националната новинарска организация Рицау при идването си за срещата на върха на Европейски Съюз в Брюксел.
„ Като множеството хора, шведите желаем да има допустимо минимум нуклеарни оръжия, само че сега би трябвало да сме щастливи и признателни, че двама от нашите съседи (Франция и Великобритания) имат нуклеарни оръжия “, сподели шведският министър председател Улф Кристершон. Той се аргументира, че „ в противоположен случай единствено Русия ще има нуклеарни оръжия “.
Българският министър председател Росен Желязков отбеляза през вчерашния ден, че следва да стане ясно каква тъкмо е самодейността на френския президент Еманюел Макрон. „ Това не са начинания в границите на Европейския съюз и форматите на Съюза, само че е значимо да сме участници във всички формати, които подсигуряват сигурността на Съюза “, добави Желязков.
След като Макрон за пръв път изрече концепцията за включване на Европа във френското стратегическо мислене за нуклеарното въздържане през 2020 година, реакцията на сътрудниците му от Европейски Съюз беше вяла, напомни Ройтерс.
Но най-ясният знак, че настроението се е трансформирало след петте седмици на президентството на Тръмп, пристигна от Германия, като Мерц съобщи, че Берлин може би би трябвало да стане по-малко подвластен от нуклеарния чадър на Съединени американски щати, означи организацията.
Някои водачи на Европейски Съюз показаха нерешителност. Чешкият министър-председател Петър Фиала назова дебата „ несвоевременен “. „ Възможно е да го обмислим, само че към този момент сигурността ни е обезпечена от тясното съдействие със Съединените щати “, съобщи Фиала на конференция в Прага преди срещата на върха на Европейски Съюз.
Отиващият си немски канцлер Олаф Шолц също изрази през вчерашния ден запаси в Брюксел. В отговор на журналистически въпроси той съобщи, че съществуващата система за нуклеарно въздържане на НАТО „ не трябва да се изоставя “.
Експерти настояват, че Франция не може да се надява да възпроизведе същото равнище на стратегическа нуклеарна инфраструктура, с което Съединени американски щати разполагат в Европа. Франция разполага единствено с дребна част от броя на въздушните нуклеарни оръжия, които Съединени американски щати могат да обезпечат, а всяко възобновяване на системите ѝ би било скъпо и комплицирано, отбелязва Ройтерс.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ