Първи престрелки след олимпийското примирие във Франция
Президентът на Франция Еманюел Макрон кани на следващия ден на договаряния партийните водачи от двете камари на националния парламент. Целта е да се дефинира нов министър председател на страната, предаде Ройтерс, като се базира на президентската канцелария. След като на изключителните избори от 7 юли не беше излъчено ясно болшинство в Народното събрание и центристката коалиция на Макрон понесе проваляне, държавното управление в оставка на Габриел Атал продължи краткотрайно да ръководи Франция за времето на Олимпийските игри в Париж.
Седмица след церемонията по закриването на събитието критиците упрекват Макрон, че се бави с назначението на новия кабинет. Остава да се види дали утрешните договаряния ще прекратят политическата невъзможност в Петата република.
Парламентарните избори във Франция оставиха Народното събрание разграничено на три почти равни елементи, само че получилата най-вече мандати коалиция " Нов национален фронт " (ННФ) издигна Люси Кастес, 37-годишна икономистка и шеф по финансовите въпроси в кметството на Париж, за собствен избор за министър-председател. Макрон, който като президент има правото да назначава началник на държавното управление, се съгласи тя да участва на полемиките, само че още занапред я отхвърля от поста, съобщи АФП. Силите на Макрон биха предпочели коалиция с обичайна десница и част от левите центристи, отбелязва организацията.
Възможните фигури за нов министър-председател, с изключение на излъчената от левицата Люси Кастес, включват някогашния министър председател социалист, определян за " тежка категория политик ", Бернар Казньов и консерваторът Ксавие Бертран, отбелязва .
ННФ обаче е безапелационен, че новият министър председател би трябвало да пристигна точно от неговите редици. Така крайнолявата " Непокорна Франция ", която е съществена партия в обединението, заплаши Макрон с импийчмънт на страниците на . " Странно е да се види по какъв начин президентът на Френската република отхвърля освен резултата от гласуването, само че и Люси Кастес, лицето, препоръчано за министър-председател от обединението, която беше първа - ННФ. (...) Чл. 68 от Конституцията на Франция дефинира изискванията за освобождение от служба на президента ", уточни управлението на ННФ в публикацията.
Шансовете за импийчмънт против Макрон обаче са дребни, отбелязва Радио " Франс Eнтернасионал ". Кастес на собствен ред омаловажава въпроса, като вместо това се концентрира върху " съжителството " сред центристките сили на Макрон и лявата коалиция. Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор изрично отхвърли концепцията, което може да разклати лявата коалиция. Изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Жералд Дарманен отхвърли опцията за импийчмънт като " предпочитание на крайната левица да потопи Франция в безредица ".
При всяко състояние левият блок ще продължи да упорства Кастес да бъде назначена за министър-председател, съобщи Манюел Бомпар, върховен чиновник в " Непокорна Франция ", представен от .
Така процесът на създаване на държавното управление във Франция към момента тъне в неопределеност. Коментаторите са разграничени.
" По-добре да не бъдеш ръководен въобще, в сравнение с да бъдеш ръководен зле, а интервалът без държавно управление в действителност имаше и позитивна страна ", посочва . " Трябваше да изчакаме до 2024 година, с цел да разберем преимуществата на дългата преходна фаза. Няма кабинет, който се пробва всекидневно да убеждава гласоподавателите в изгодите от своето битие. Няма следващ " значим закон ", който да се разисква в Народното събрание. Няма подготовка за следващия " популярен проект " в кабинета. Няма " огромна промяна ", която да се вади от чекмеджето след лятната почивка. Гражданите могат да бъдат спокойни, до момента в който стопанската система върви без да бъде обезпокоявана ", твърди създателят на публикацията Люк дьо Бароше.
" По-добре зряло решение, в сравнение с преждевременно, тъй като демократичните процеси лишават време ", на собствен ред успокоява читателите си. " Поредицата от събития е просто увещание, че изборът на министър-председател, построяването на коалиция и правенето на държавен контракт не са неща, които могат да бъдат направени за един ден. Разбира се, мощна изпълнителна власт с безусловно болшинство е по-ефективна. Но в последна сметка демокрацията се състои от безкрайни полемики и неспазени обещания. А също от правила, инспекции и салда, които забавят процеса на взимане на решения. Сегашното изясняване на ситуацията без подозрение е нужен интервал, само че ще се трансформира в извънредно доходоносна инвестиция, откакто договарянията в действителност стартират ", настояват създателите от изданието.
На противоположното мнение е според което протичащото се е разочароващо отсрочване на фона на големи провокации. " Депутатите от Националното заседание се любуват на края на ваканциите си и безразличието се популяризира измежду французите, които към момента се радват на триумфа на Олимпийските игри в отсъствието на държавно управление. Ами за какво просто не се отсрочи още веднъж? Но това е рискова заблуда. Защото в реалност провокациите пред Франция са големи: би трябвало да се одобри бюджет, има дефицит на жилища, нужна е битка с незаконната имиграция, нуждаем се от повторна индустриализация, да подкрепим учебни заведения и лечебни заведения, екологичния преход. Страната ни има потребност от държавно управление. И то бързо ", предизвестява изданието.
" Застоят не е вид - държавното управление би трябвало да работи дружно и бързо ", пише . " Не би трябвало да чакаме - това единствено ще укрепи партия " Национален общ брой ". Жалкото представление единствено ще подхрани гнева на един колкото наскърбен, толкоз и засегнат електорат. Страната не може да си разреши бюджетна рецесия. В края на краищата президентът самичък взема решение по кое време да разпусне Народното събрание. А той загуби. И в случай че той към момента има вяра, че може да трансформира това проваляне в победа, той не би трябвало да се пробва да го направи, като протака, защото това би станало с цената на занемаряване на републиканските обичаи ", предизвестява създателят на публикацията Реми Годо.
" Човек се чуди дали боговете считат, че държавно управление въобще е належащо за Франция. В края на краищата Белгия оцеля 592 дни без такова преди години, а Холандия 7 месеца през 2023 година Струва ли си да се мъчим? ", пита риторично наблюдаващият Джон Кийгър от страниците на британския . С парламент, разграничено на три и нито една група с вероятности за функционално болшинство, устойчиво държавно управление би било толкоз неуловимо, колкото при Четвъртата република, когато държавните управления се сменяха на всеки шест месеца, или при Третата, когато междинният кабинет устояваше девет ", напомня създателят.
" Явна рецесия на парламентаризма ", възмущава се политическият наблюдаващ Янос Танасекос от страниците на гръцкото издание . " Президентът Макрон продължава да ръководи умерено, като че ли нищо не се е случило, като че ли не е имало избори, като че ли няма държавно управление, нито министър председател, нито парламент, нито политически партии: " Държавата - това съм аз! " Тази Франция остава " образец ", само че образец за общо събитие от последните двадесет години, белязано от рецесията на буржоазната представителна народна власт и демократичния парламентаризъм. След като разпусна Народното събрание и свика нови избори, Макрон безочливо ни декларира, че действието на Петата френска република не изисква нито избори, нито парламент, нито политически партии ", възмущава се създателят.
Само преди месец и половина беше мъчно да си представим, че президентът Макрон ще резервира въздействието си върху политическите процеси. Но макар че не печели изборите, той последователно печели в следизборните договаряния, обобщава на собствен ред украинският вестник
Седмица след церемонията по закриването на събитието критиците упрекват Макрон, че се бави с назначението на новия кабинет. Остава да се види дали утрешните договаряния ще прекратят политическата невъзможност в Петата република.
Парламентарните избори във Франция оставиха Народното събрание разграничено на три почти равни елементи, само че получилата най-вече мандати коалиция " Нов национален фронт " (ННФ) издигна Люси Кастес, 37-годишна икономистка и шеф по финансовите въпроси в кметството на Париж, за собствен избор за министър-председател. Макрон, който като президент има правото да назначава началник на държавното управление, се съгласи тя да участва на полемиките, само че още занапред я отхвърля от поста, съобщи АФП. Силите на Макрон биха предпочели коалиция с обичайна десница и част от левите центристи, отбелязва организацията.
Възможните фигури за нов министър-председател, с изключение на излъчената от левицата Люси Кастес, включват някогашния министър председател социалист, определян за " тежка категория политик ", Бернар Казньов и консерваторът Ксавие Бертран, отбелязва .
ННФ обаче е безапелационен, че новият министър председател би трябвало да пристигна точно от неговите редици. Така крайнолявата " Непокорна Франция ", която е съществена партия в обединението, заплаши Макрон с импийчмънт на страниците на . " Странно е да се види по какъв начин президентът на Френската република отхвърля освен резултата от гласуването, само че и Люси Кастес, лицето, препоръчано за министър-председател от обединението, която беше първа - ННФ. (...) Чл. 68 от Конституцията на Франция дефинира изискванията за освобождение от служба на президента ", уточни управлението на ННФ в публикацията.
Шансовете за импийчмънт против Макрон обаче са дребни, отбелязва Радио " Франс Eнтернасионал ". Кастес на собствен ред омаловажава въпроса, като вместо това се концентрира върху " съжителството " сред центристките сили на Макрон и лявата коалиция. Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор изрично отхвърли концепцията, което може да разклати лявата коалиция. Изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Жералд Дарманен отхвърли опцията за импийчмънт като " предпочитание на крайната левица да потопи Франция в безредица ".
При всяко състояние левият блок ще продължи да упорства Кастес да бъде назначена за министър-председател, съобщи Манюел Бомпар, върховен чиновник в " Непокорна Франция ", представен от .
Така процесът на създаване на държавното управление във Франция към момента тъне в неопределеност. Коментаторите са разграничени.
" По-добре да не бъдеш ръководен въобще, в сравнение с да бъдеш ръководен зле, а интервалът без държавно управление в действителност имаше и позитивна страна ", посочва . " Трябваше да изчакаме до 2024 година, с цел да разберем преимуществата на дългата преходна фаза. Няма кабинет, който се пробва всекидневно да убеждава гласоподавателите в изгодите от своето битие. Няма следващ " значим закон ", който да се разисква в Народното събрание. Няма подготовка за следващия " популярен проект " в кабинета. Няма " огромна промяна ", която да се вади от чекмеджето след лятната почивка. Гражданите могат да бъдат спокойни, до момента в който стопанската система върви без да бъде обезпокоявана ", твърди създателят на публикацията Люк дьо Бароше.
" По-добре зряло решение, в сравнение с преждевременно, тъй като демократичните процеси лишават време ", на собствен ред успокоява читателите си. " Поредицата от събития е просто увещание, че изборът на министър-председател, построяването на коалиция и правенето на държавен контракт не са неща, които могат да бъдат направени за един ден. Разбира се, мощна изпълнителна власт с безусловно болшинство е по-ефективна. Но в последна сметка демокрацията се състои от безкрайни полемики и неспазени обещания. А също от правила, инспекции и салда, които забавят процеса на взимане на решения. Сегашното изясняване на ситуацията без подозрение е нужен интервал, само че ще се трансформира в извънредно доходоносна инвестиция, откакто договарянията в действителност стартират ", настояват създателите от изданието.
На противоположното мнение е според което протичащото се е разочароващо отсрочване на фона на големи провокации. " Депутатите от Националното заседание се любуват на края на ваканциите си и безразличието се популяризира измежду французите, които към момента се радват на триумфа на Олимпийските игри в отсъствието на държавно управление. Ами за какво просто не се отсрочи още веднъж? Но това е рискова заблуда. Защото в реалност провокациите пред Франция са големи: би трябвало да се одобри бюджет, има дефицит на жилища, нужна е битка с незаконната имиграция, нуждаем се от повторна индустриализация, да подкрепим учебни заведения и лечебни заведения, екологичния преход. Страната ни има потребност от държавно управление. И то бързо ", предизвестява изданието.
" Застоят не е вид - държавното управление би трябвало да работи дружно и бързо ", пише . " Не би трябвало да чакаме - това единствено ще укрепи партия " Национален общ брой ". Жалкото представление единствено ще подхрани гнева на един колкото наскърбен, толкоз и засегнат електорат. Страната не може да си разреши бюджетна рецесия. В края на краищата президентът самичък взема решение по кое време да разпусне Народното събрание. А той загуби. И в случай че той към момента има вяра, че може да трансформира това проваляне в победа, той не би трябвало да се пробва да го направи, като протака, защото това би станало с цената на занемаряване на републиканските обичаи ", предизвестява създателят на публикацията Реми Годо.
" Човек се чуди дали боговете считат, че държавно управление въобще е належащо за Франция. В края на краищата Белгия оцеля 592 дни без такова преди години, а Холандия 7 месеца през 2023 година Струва ли си да се мъчим? ", пита риторично наблюдаващият Джон Кийгър от страниците на британския . С парламент, разграничено на три и нито една група с вероятности за функционално болшинство, устойчиво държавно управление би било толкоз неуловимо, колкото при Четвъртата република, когато държавните управления се сменяха на всеки шест месеца, или при Третата, когато междинният кабинет устояваше девет ", напомня създателят.
" Явна рецесия на парламентаризма ", възмущава се политическият наблюдаващ Янос Танасекос от страниците на гръцкото издание . " Президентът Макрон продължава да ръководи умерено, като че ли нищо не се е случило, като че ли не е имало избори, като че ли няма държавно управление, нито министър председател, нито парламент, нито политически партии: " Държавата - това съм аз! " Тази Франция остава " образец ", само че образец за общо събитие от последните двадесет години, белязано от рецесията на буржоазната представителна народна власт и демократичния парламентаризъм. След като разпусна Народното събрание и свика нови избори, Макрон безочливо ни декларира, че действието на Петата френска република не изисква нито избори, нито парламент, нито политически партии ", възмущава се създателят.
Само преди месец и половина беше мъчно да си представим, че президентът Макрон ще резервира въздействието си върху политическите процеси. Но макар че не печели изборите, той последователно печели в следизборните договаряния, обобщава на собствен ред украинският вестник
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ