Президентът на федерацията ни по джудо Румен Стоилов реши да

Президентът на федерацията ни по джудо Румен Стоилов реши да си направи необикновен подарък за 60-годишнината си. Навръх персоналния си празник през днешния ден европейският първенец по самбо от Варна’82 реши да опитва силите си на.. Хималаите. Идеята узрява от година. И въпреки че, не прави специфична подготовка за това предизвикателство, най-малко 4-5 пъти в седмицата изминава за час-два с бързо вървене избрани километри на Витоша.

„ Това е една провокация към самия мен – изяснява той. – Лесно може да се отиде да вземем за пример на Малдивите или на Хаваите… Но ми се ще да видя какви са ми към момента опциите, да преоткрия себе си. Бях приказвал с Боян Петров и с Дойчин Василев. Според тях ежедневната ми подготовка за поддържане на форма е изцяло задоволителна да преодолея същите километри на надморска височина над 1500 метра… “.

А преходът в Хималаите ще е напълно същински, дори с шерп. И всеки ден търсачите на мощни чувства ще изминават разнообразни направления.
Всъщност, не за първи път Румен Стоилов прави съществена смяна в житейския си път. След 13 години той напусна поста вицепрезидент и на международната, и на европейската федерации по самбо. Причината е невъзможността да съвместява управителна служба и в джудото, какъвто е регламентът. Преди това си потегля и от председателското място на родната централа. Тогава на общото заседание никой от делегатите не желае да гласоподава за оставката му. А вотът идва след увещания от негова страна, че отдръпването му не е „ занемаряване на обичания спорт “. И, че ще продължи да оказва помощ.

Реакцията е резонна. По време на неговото ръководство спортът бележи най-големия си напредък, а състезателите ни печелят десетки трофеи. Мария Оряшкова покорява неколкократно международния и европейски връх. Благой Иванов-Багата пък детронира непобедимия до тогава Фьодор Емеляненко на мондиала през 2008 в Санкт Петербург, с което поставя завършек на хегемонията на руснака в бойното самбо. А шокът за Сборная идва пред погледа на президента Владимир Путин.

„ Винаги съм казвал на състезателите, че нашата цел са купите – споделя Стоилов. – Защото всички помнят първенците, а не медалистите. “
Самият той е минал през всички стъпала на спорта. Кариерата му стартира като играч по битка в свободния жанр и 7 години е в ЦСКА. После се захваща със самбо и още 16-годишен, до момента в който е в казармата, печели първия си орден при мъжете. А най-големият му триумф е европейска купа от шампионата във Варна през 1982 година Става и трети на игрите „ Дружба “ две години по-късно. За хората, които го познават от тепиха, той се слави с прякора Непобедимия. Защото срещите си печели с атрактивното осъществяване на коронната си хватка „ мелница “. Техниката ползва, както в битката, по този начин и в самбото. А до момента в който е играч на „ Академик “ взе участие и в отборни срещи на джудо.

„ Както споделяше и моят преподавател професор Райко Петров, всичко в двуборствата е битка – разкрива Стоилов. – И доста от способите от този античен спорт се употребяват и в самбото. Предимството е, че си с облекла и по-удобно е да хванеш съперника. Плюс това имаш благосъстояние от ключове на ръцете и краката. “

След като приключва образованието си в НСА, три години Стоилов е асистент треньор в националния ни тим по самбо. По негово време актуалният ни селекционер Васил Соколов два пъти ликува със международна купа. Впоследствие получава предложение от Израел да тренира техните национали. И до момента в който 4 години е в Тел Авив учи стопанска система и финанси. Научава и иврит. „ Там се развих като персона “, признава Стоилов, който редом с това работи и като състезателен шеф на огромен хотелски комплекс.

В добавка към биографията му зад граница, изкарва и първата война в Персийския залив. “Беше си страшничко, чуехме ли сирените, незабавно се криехме в бомбоубежищата – спомня си той. – За благополучие Ирак не изстреля химическо оръжие, каквато опасност имаше….Войната ме научи на самостоятелност. “

През ноември 2018-а самбото направи нова огромна крачка за влизане в олимпийското семейство. Международният олимпийски комитет (МОК) даде краткотраен статут на този спорт, който в идващите 3 години ще получава и годишно финансиране. А една от заслугите за това бе на Румен Стоилов. Като вицепрезидент на Международната федерация (ФИАС) българинът предлага ред нововъведения. Една от тях е слаборазвитите страни в този спорт да получават финансово подкрепяне от ФИАС. Така през 2015 камерунката Пол Ситчепинг става първата африканка, медалистка от международно състезание – бронз. А година по-късно на мондиала в София страните участнички към този момент са рекордни – 88.

Наред със спорта, Стоилов се занимава с бизнес и с политика. Бил е народен представител, а в този момент е консултант в Народното събрание. Признава, че най-комфортно се усеща, точно в областта на спорта. През есента на предходната година той се захваща с ново предизвикателство. Става президент на родната федерация по джудо, като избира за собствен заместител един от най-успешните ни състезатели в този спорт – Даме Стойков. И единствено за 6 месеца националите ни се връщат още веднъж на пътя на оценките. А огромната упоритост на новото управление е орден от олимпиада, който липсва към този момент 15 години.

Красимира Станкова, в. Труд”