Лагард: Централната банка предприе най-рязкото затягане на паричната политика в историята
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард очерта три съществени посоки, посредством които Европа може да подтиква по-висок напредък и да подсигурява по-устойчиви обществени финанси.
В изявление пред Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена, представено от уеб страницата на финансовата институция тя акцентира, че макар високите равнища на дълг след пандемията, „ разказът за фискална доминация (състояние в което паричната политика би трябвало да се преценява с държавните разноски и задължения - бел. ред.) не се удостоверява “, защото ЕЦБ е работила в „ цялостна самостоятелност “.
По думите ѝ, даже при внезапното повишаване на инфлацията, централната банка е подхванала „ най-рязкото стягане на паричната политика в нашата история “, а салдото ѝ е намалял с повече от 1,1 трилиона евро. В същото време страните от еврозоната са подобрили първичните си салда след пандемията, което в допълнение е нормализирало финансовата среда.
Лагард обаче предизвести за различен тип риск – така наречен „ фискална застоялост “, при която стремежът към бюджетна консолидация води до орязване на продуктивни разноски.
Тя означи, че единствено „ седем от 20 страни в еврозоната “ са избрали опцията за продължен фискален интервал в подмяна на вложения и промени, които усилват евентуалния напредък. „ Това може да сътвори циничен кръг “, предизвести тя.
Лагард акцентира, че продуктивните обществени разноски – изключително в проучвания, обучение и стратегическа инфраструктура – са основни за превъзмогване на демографските и структурни провокации.
Според нея пренасочването на „ единствено едно на 100 от Брутният вътрешен продукт към научноизследователска и развойна активност и още 1 на 100 към обучение “ може да докара до значими дълготрайни изгоди за икономическия напредък, оценени 6 на 100 в дълготраен проект “.
Второто направление, посочено от Лагард, е по-ефективното потребление на общите европейски запаси. Тя даде образци като от предишното Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН, CERN) и новата самодейност Readiness 2030, която цели да активизира „ 150 милиарда евро “ за взаимни отбранителни качества. Подобни планове, по думите ѝ, демонстрират по какъв начин обединяването на запаси може да основава по-голям мащаб и по-висока възвръщаемост.
Третата посока е по-силното активизиране на частен капитал посредством инструментите на Европейски Съюз. Лагард напомни, че структурните и капиталови фондове на Европейски Съюз имат потвърден резултат на привличане, като „ всеки евро от тези фондове е способства за 1,10 евро частни вложения “. Това, съгласно нея, ще бъде сериозно за финансиране на зеления, цифровия и отбранителния преход, които изискват спомагателни „ 1,2 трилиона евро годишно до 2031 година “.
Лагард заключи, че в случай че Европа употребява пълноценно наличните механизми – национални и общи – тя може да „ съчетае най-хубавото от двата свята: по-висока работливост и стабилно обществено модели “, като по едно и също време понижава риска от бъдеща фискална доминация.
В изявление пред Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена, представено от уеб страницата на финансовата институция тя акцентира, че макар високите равнища на дълг след пандемията, „ разказът за фискална доминация (състояние в което паричната политика би трябвало да се преценява с държавните разноски и задължения - бел. ред.) не се удостоверява “, защото ЕЦБ е работила в „ цялостна самостоятелност “.
По думите ѝ, даже при внезапното повишаване на инфлацията, централната банка е подхванала „ най-рязкото стягане на паричната политика в нашата история “, а салдото ѝ е намалял с повече от 1,1 трилиона евро. В същото време страните от еврозоната са подобрили първичните си салда след пандемията, което в допълнение е нормализирало финансовата среда.
Лагард обаче предизвести за различен тип риск – така наречен „ фискална застоялост “, при която стремежът към бюджетна консолидация води до орязване на продуктивни разноски.
Тя означи, че единствено „ седем от 20 страни в еврозоната “ са избрали опцията за продължен фискален интервал в подмяна на вложения и промени, които усилват евентуалния напредък. „ Това може да сътвори циничен кръг “, предизвести тя.
Лагард акцентира, че продуктивните обществени разноски – изключително в проучвания, обучение и стратегическа инфраструктура – са основни за превъзмогване на демографските и структурни провокации.
Според нея пренасочването на „ единствено едно на 100 от Брутният вътрешен продукт към научноизследователска и развойна активност и още 1 на 100 към обучение “ може да докара до значими дълготрайни изгоди за икономическия напредък, оценени 6 на 100 в дълготраен проект “.
Второто направление, посочено от Лагард, е по-ефективното потребление на общите европейски запаси. Тя даде образци като от предишното Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН, CERN) и новата самодейност Readiness 2030, която цели да активизира „ 150 милиарда евро “ за взаимни отбранителни качества. Подобни планове, по думите ѝ, демонстрират по какъв начин обединяването на запаси може да основава по-голям мащаб и по-висока възвръщаемост.
Третата посока е по-силното активизиране на частен капитал посредством инструментите на Европейски Съюз. Лагард напомни, че структурните и капиталови фондове на Европейски Съюз имат потвърден резултат на привличане, като „ всеки евро от тези фондове е способства за 1,10 евро частни вложения “. Това, съгласно нея, ще бъде сериозно за финансиране на зеления, цифровия и отбранителния преход, които изискват спомагателни „ 1,2 трилиона евро годишно до 2031 година “.
Лагард заключи, че в случай че Европа употребява пълноценно наличните механизми – национални и общи – тя може да „ съчетае най-хубавото от двата свята: по-висока работливост и стабилно обществено модели “, като по едно и също време понижава риска от бъдеща фискална доминация.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ