Президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди

Президентът на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) предизвести за доста по-сериозно икономическо влияние върху Европейския съюз, в случай че войната в Близкия изток ескалира, след неуспех на дипломатическите старания сред Съединени американски щати и Иран за реализиране на договорка.

В изявление за Euronews Одил Рено-Басо, която оглавява Европейска банка за възстановяване и развитие от 2020 година, съобщи, че въпреки обстановката в района да рискува да забави растежа и да усили инфлацията в стопанските системи, в които финансовата институция оперира, при продължителна война последствията ще бъдат „ по-широки и по-значителни “.

По думите ѝ икономическите резултати са „ директно свързани “ с покачването на цените на силата. Тя уточни, че ефикасното затваряне на Ормузкия пролив след началото на спора, както и разрушаването на основни енергийни обекти в Иран и Персийския залив, са довели до растеж на международните цени на петрола и газа и са принудили държавните управления да подхващат ограничения като горивни дотации и данъчни облекчения.

ЕБВР пресмята, че сюжет, при който цената на петрола се задържи към 100 $ (85 евро) за барел, би могъл да понижи растежа с 0,4% и да усили инфлацията с към 1,5% в страните, в които банката работи.

„ Това не значи криза, само че в случай че обстановката се утежни, въздействието ще бъде по-широко и по-значително “, сподели Рено-Басо.
Тя добави, че цените на петрола от 100 $ за барел могат да се покачат доста при по-нататъшна ескалация.

„ Ако Ормузкият пролив остане блокиран за дълъг интервал от време и в случай че има спомагателни опустошения на индустриални мощности в Персийския залив, икономическото влияние евентуално ще бъде доста по-сериозно “, уточни тя.
Рено-Басо акцентира и че Европа е изправена пред предизвикателство поради лимитираното фискално пространство на държавните управления, което лимитира опцията за ограничения за противопоставяне на покачването на цените на силата, сходни на тези по време на пандемията от Covid-19 или енергийната рецесия през 2022 година

Миналата седмица Европейска банка за възстановяване и развитие разгласи проекти за ориентиране на 5 милиарда евро вложения през 2026 година към страни в Близкия изток, наранени от икономическите последствия от спора.

Първоначалният фокус на банката ще бъде върху стопански системи, директно наранени от спора, в това число Ирак, Йордания, Ливан, Западния бряг и Газа, както и върху прилежащи страни като Египет, Турция и Армения, които са наранени от вторични резултати.

Институцията показва, че е подготвена да поддържа и други стопански системи, в които оперира, които са наранени от по-широките въпроси на икономическата сигурност и макроикономическите последствия.

Създадена след Студената война за възобновяване на постсъветските стопански системи, Европейска банка за възстановяване и развитие през днешния ден влага главно в Централна и Източна Европа, Централна Азия и Южното и Източното Средиземноморие, като подкрепя прехода към пазарно насочени стопански системи посредством частни вложения.

Банката се трансформира в основен вложител в Украйна, като е вложила общо 9,1 милиарда евро в страната след съветската инвазия през 2022 година, с фокус върху енергийната сигурност.

Рено-Басо добави, че обстановката в Близкия изток има отражение и върху Украйна, в това число посредством повишение на цените на силата, привършване на запасите от противоракетно съоръжение и увеличение на изгодите за Русия от продажбите на изкопаеми горива.