Роберт Гергов и Александър Чакмаков: До два месеца талантите на ЦСКА може да влязат в своя нов дом
Президентът на БК ЦСКА Роберт Гергов и членът на УС Александър Чакмаков гостуваха в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Няма бъдеще без история - тази максима се споделя от тандема Гергов/Чакмаков. Те имат огромни сърца, в които значимо място е отредено за баскетболния тим на ЦСКА. Вероятно този прочут клуб щеше да бъде пренебрегнат в калта, в случай че не бяха неуморният възторг и големите старания на двамата не просто да запазят „ армейската “ концепция, само че и да изградят отговарящ дом за „ алените “. Едно малко спортно украшение, в което младите гении да вършат своите крачки напред в играта.
- Здравейте! Изключително ми е прелестно да поздравявам Александър Чакмаков и Роберт Гергов с добре пристигнали в предаването „ Код Спорт “! Двама съидейници, другари, сплотяващи ги една-единствена цел – съществуването на баскетболен клуб ЦСКА. Сашо, за какво реши да инвестираш в зала за баскетбол, която се намира в някогашната спортна школа на „ алените “?
А.Ч.: Това е дълга история. В началото възстановихме и два-три пъти ремонтирахме много по-козметично залата на стадион „ Българска войска “, която е под основната естрада. Но положението на стадиона е доста неприятно, залата е в тежко положение, тя не търпи повече поправки, т.е. не може кой знае какво да се направи. От друга страна, чуваме, че има проекти за нов стадион, което напълно ще махне множеството съпътстващи сега действия към стадиона, в това число и баскетболната зала. Това наложи бързо да се преориентираме към по-голяма зала, изцяло самостоятелна, която ще подсигурява бъдещето на клуба.
- Роберт, по кое време приказва за първи път със Сашо Чакмаков за бъдещето на мъжкото направление на ЦСКА и какво ти сподели той?
Р.Г.: Говорим десетилетия с него, само че като концепция единствено. „ Роби, някой ден ще ти се обадя “. Мислим в една посока, аз се занимавах със напълно други работи, само че през 2012 година Сашо ми се обади и ми сподели: „ Готов ли си, Роби, да почваме и да действаме? “ Без да знаем нищо, нямаме нито един треньор, нито едно дете, всичко е заринато, залата е боклучарник, няма клуб. Без да мисля, незабавно на секундата му споделих „ да “ и по този начин почнахме.
- Сашо, какво представляваше залата, когато влезе за първи път и това не те ли отхвърли?
А. Ч.: Още като влязохме на „ Българска войска “, беше заплашителен боклучарник. Има фотоси оттова. И в тази зала предишното е още по-интересно – това е стационарен гребен канал, което значи, че в миналото спортът е бил на доста високо равнище, с цел да може ЦСКА да има стационарен гребен канал. За страдание, доста занемарен и зарязан. Знаехме, че ще се наложи дълга реорганизация и много финансови средства, тъй че не съм се отказал, тъй като знаех какво да чакам.
- Роберт, кой беше най-тежкият миг от началото на ремонта на залата до в този момент?
Р.Г: Тежки са последните две-три години. При Сашо по този начин се развиха нещата, че продължава да оказва помощ, само че с по-малко средства. Голяма част от нещата паднаха върху мен – доста повече обикалям институции, другари. За благополучие намирам кой да ми помогне, с изключение на Сашо. Благодаря на всички тези хора! Общо взето, към този момент до такава степен докарахме нещата, че като строителство може би до един месец ще я приключим. Вече има доста позволения, администрация, с която уповавам се за още един месец да се оправим.
А.Ч.: Ако мога да допълня единствено, че самата зала е напълно проектирана и с всички специалности, което значи всички типове позволения в Община Младост и Столична община.
- Сашо, татко ти Нако Чакмаков бе първият капитан на ЦСКА. Мнозина чакаха да помагаш на футбола, а ти избра баскетбола – кое те накара да се насочиш към спорта с оранжевата топка?
А.Ч.: Не знам, аз още от дете сякаш повече обичах да виждам баскетбол. После по този начин се случи, че множеството ми другари са някогашни баскетболисти. Отделно във футбола нещата са много комплицирани в България, тъй че не считам, че моето място е във футбола.
- Роберт, по кое време ще могат гениите от школата на ЦСКА да влязат в своя нов дом?
Р.Г: Оптимистичният вид е до два месеца. Реален е, само че има неща, които не зависят от нас, като тези позволения. Обиколил съм няколко институции, положил съм основата да стане по-бързо. Имаме строителен контрол, доста хора ни оказват помощ, разгадавам на тях.
А. Ч.: Много неща са. Например ние сме свършили на 95% строителната работа, остават козметични неща. Трябва да се довърши санитарният фаянс в баните и да се включи газта за отоплението на главната зала.
Р.Г.: И да се инсталира осветлението.
А.Ч.: Всичко останало е направено, само че си има развой на позволения, комисии, приемателни и така нататък Да речем, дали сме си работен проект първи април. Дано да я осъществим.
- Сашо, като приключиш този план с новата зала на „ алените “, оттегляш ли се от баскетбола и какво ще стане, в случай че не се откри човек, който да оказва помощ на тима?
А.Ч.: Аз съм заречен на Роберт, че няма да се отдръпва, до момента в който не намерим един в действителност сериозен спонсор, сътрудник, рекламодател, кой както желае да оказва помощ. Но би трябвало да забележим дълготраен небосвод, с цел да мога в действителност да се отдръпва. Няма по какъв начин да оставя Роберт на средата, ще не преставам да оказвам помощ и ще вървим към идващия стадий на развиване на клуба.
- Роберт, за какво ЦСКА няма към момента мъжки тим? Това част от политиката ли е сега?
Р.Г.: Част от политиката е, да, само че политиката е обвързвана и с финанси. В момента сме добре финансирани за това, което вършим – спортно-техническа активност, всевъзможни разноски, от нищо не са лишени и деца, и треньори. Но за мъжки тим трябват доста повече финанси. Наистина успяхме да съберем задоволително пари, с цел да приключим тази зала. Да не изтъквам, само че е огромна сума. Можехме да нямаме зала и да имаме мъжки тим.
А.Ч.: С тези пари можехме дори един път да станем първи.
Р.Г.: Да, само че това за мен са неверни пари. Аз считам, че би трябвало да се развиват момчета, а не да се дават за сърби, македонци, американци за една година, с цел да станем първенци. Така че към този момент сме намерили положителни финанси. Предпочитам да си приключим залата. Толкова години приказваме за нея. Абсолютен приоритет ми стана да я приключим.
А.Ч.: Има и още нещо – ЦСКА има смисъл да има мъжки тим, когато е на равнището на първите три-четири тима. За да има дерби с Левски и да се цялостни, като мине рестрикцията с Коронавирус, да може да се изпълни някоя огромна зала, има смисъл двата тима да са релативно равнопоставени. Тогава има баскетбол, аудитория, дерби. Да влезем в състезание, в което да сме спаринг… Примерно гледах Черно море и напряко ми стана мъчително. Клубът го има, но да си осми и да си спаринг на Берое не е забавно за ЦСКА.
- Сашо, кое ще те удовлетвори, откакто толкоз години отдаде на баскетбола?
А.Ч.: На прочувствено равнище бих желал да видя българските тимове да са в действителност на едно по-високо равнище, тъй като за всички години старания и пари, нито един български клубен тим не можа да направи никакъв пробив. А видяхме други страни все имат по един тим, било примерно в Евролига. Също бих желал да видя напълно друг български народен тим, макар че осъзнавам, че качеството на играчите е такова, че отстъпваме действително на водещите отбори. Ако видя български тимове и националният напред, а и дай боже и някои от играчите, минали през школата на ЦСКА, да покажат високо равнище. Роберт може да каже – има едно момче, наш младеж, който сега е в Естудиантес и се развива доста добре. Да забележим и други деца. Това би ме удовлетворило. И най-после, в случай че намерим същински спонсори, ЦСКА се върне и играе дерби мачове и се бори за трофеи и купи, бих бил доста благополучен.
- Роберт, по кое време националният ни тим ще играе на огромен конгрес?
Р.Г.: Не е невероятно напълно скоро да играе, тъй като разшириха огромните конгреси. Вече доколкото знам финали на европейско играят 24 тима. И в този момент имаме опция да се класираме. Ние като играехме, на финалите на европейско бяха 8 тима и аз имам две участия – станахме седми и осми. Леко проблематично показване – седми-осми в Европа, а в този момент се борим да се класираме в първите 24!
А.Ч.: Има една такава причинност – в България волейболът има доста по-големи триумфи и естествено дърпа високите деца. Знаете, че баскетбол без високи играчи няма по какъв начин да бъде. Начинът, по който се развива българският баскетбол, няма такива звезди. При последното класиране в тима бяха Тодор Стойков и Филип Виденов, който беше играл в Реал (Мадрид), в огромни тимове. Сега няма нито един български състезател, който може да играе в междинен европейски тим, не приказвам мощен. Как да се класираш? Сега приказват за последната подготовка, ами то Гърция и Литва играят без главните си състезатели, това са трети тимове. Ако те играят с първите си играчи, ние къде ще се класираме? И какво ще вършим на европейското състезание?
- Сашо, ти си предприемач, може ли от баскетбол да се печели у нас?
А.Ч.: Категорично не. Даже няма за какво да развиваме тематиката. Няма нито една опция дори, който си дава парите, поне да ги върне. Няма прехвърляния, няма играчи, от които може да се вземат същински пари нито на открито, нито вътре, телевизионните пари са смешни, рекламните са извънредно дребни, залите са дребни, хората не заплащат и 2 лв. входни билети. Няма никаква доктрина да се изкарват пари.
- Роберт, за какво мъчно се намират спонсори за баскетбола? Има ли нещо, което да отблъсква хората с пари да влагат в един от най-атрактивните спортове?
Р.Г.: Според мен ние не сме в по-различно състояние от всички други спортове. Да кажеш, че няма спонсори в баскетбола е пресилено, тъй като, в случай че погледнете бюджетите на баскетболните тимове спрямо волейболните, където има доста триумфи, съгласно мен по-малко пари се влагат във волейбол, в сравнение с в баскетбол от бизнеса. Просто това е равнището и на стопанската система. Такава е обстановката от години. Във футбола да не би да е по-различно? Големи бюджети, само че отново са 10-20 пъти по-малки от огромните тимове и чакаме класиране. Така е в България. С 1 млн. лева бюджет си в първата тройка-четворка. Това са доста пари за България. Но с подобен бюджет нямаш късмет на европейска сцена като клубен тим. Така че с нищо баскетболът не отблъсква, просто това е равнището.
- Сашо, ти беше част и от ръководството на федерацията по баскетбол – какво би трябвало да се промени, с цел да забележим нещо ново, нещо друго от това, което ни се предлага сега?
А.Ч.: Не знам, би трябвало повече да се приказва за метода на методика, за централизирана подготовка, непознати играчи и така нататък, само че всяка идея, която една федерация може да желае да направи, се сблъсква незабавно с ползите на водещите три-четири тима, чийто интерес е да имат по-евтини състезатели извън, преобладаващо американци, които в огромната си част са не доста мощни играчи, за сметка на български баскетболисти. А положителните български играчи, които се въртят в България, също са доста скъпи. Ако някой желае да се развиваме, трябват някакви радикални промени, методика, която ще централизира подготовката, ще изисква от клубовете да се приготвят по опреден метод, младежки и юношески национални тимове да са цяла година дружно. Трябва да се вършат някакви по-различни неща, само че за жалост водещите клубове изобщо не разсъждават в тази посока. Не виждам в идващите години българската федерация да направи някакви внезапни промени, с които да промени положението на баскетбола. Роберт може би има друго мнение.
Р.Г.: Не е по-различно. Дълга е тематиката. Аз се занимавам действително от 8-9 години с детско-юношески баскетбол. Сблъсквам се с доста неща, с които не съм склонен. Нашата концепция е да развиваме играчи. Важно е да побеждаваме, само че е значимо и да научим тези деца на баскетбол, да станат хора. На много от клубовете им е значимо да победят с всевъзможни средства, тъй като родителите идват да гледат, пък те би трябвало да се показват, тъй като живеят от таксите на тези родители. Много им е значимо да бият ЦСКА. И при децата има способи по какъв начин да си по-слаб, само че да победиш. Има правила, които не се съблюдават. Например дребните деца ги вкарваш под коша и им казваш няма да ги гониш извън, изпод да не могат да пробиват. И дребните с тройки не могат да бият. Има предписание, в което би трябвало да си пазиш индивида, само че те не го съблюдават. Това не се следи задоволително. Малък образец, дълъг е диалогът. Има какво да се усъвършенства, но…
А.Ч.: Стигаме до такава степен, че ще развиеш някое дете и то на 15 години ще отиде в някой тим, примерно Баскония, Естудиантес…
- Няма ли метод вие да ги задържите или най-малко да получите някакви пари за това, което сте вложили в тях?
А.Ч.: Парите, които дават и ги получаваме, са ужасно малко. От друга страна кое е това българско дете, което ще ти предложат? Примерно има едно момче от Бургас в Реал (Мадрид). Как ще остане в Бургас, като те желае Реал?
Р.Г.: Така е, ние бяхме в същото състояние. Имаме Емо Стоилов, който сега е над 2,10 м на 18 години, играе в Естудиантес. Между най-хубавите е в набора си в Европа.
А.Ч.: Децата, които са на 17-18 години, към този момент се виждат в някой американски лицей, който изобщо не е топ американски лицей за баскетбол и родителите знаят, че той няма да стане огромен баскетболист, отивайки в този лицей, само че ще получи някакво обучение и ще отиде в Америка. Тази притегателна мощ е доста по-голяма, в сравнение с да остане в нашето състезание, в нашите мънички и мръсни залички. Така че доста тежка е борбата по какъв начин да направиш същински състезател, по какъв начин той да остане и по какъв начин върху него да градиш тим. Както сподели Роберт, страната не е подготвена за по-големи неща.
Р.Г.: Дори и да не остане, да отиде на място, където ще се развие. Много ясно, че Емо Стоилов няма по какъв начин да го задържа сега. Вече е в мъжкия тим на Естудиантес, играе в испанската лига, всякога е в състава. Момчето се развива. Хубавото е, че се връща и играе за националния тим. Доколкото знам, Росен го е планувал да го опитва в националния отбор.
А.Ч.: Има едно момче в Байерн (Мюнхен) и едно в Реал, само че те са излезли на 14-15-16 години, тъй като там си виждат продължението. Не единствено ние, нито един български клуб не им предлага нищо повече.
- Примерът със Сашо Везенков е същият.
А.Ч.: Абсолютно! Казваме – за какво не се върне да изиграе? Ами, няма да се върне да изиграе един мач, тъй като в Евролигата взима същински пари.
Р.Г.: Той желае, само че не може. Това към този момент е казусът сред ФИБА и Евролига. Те се мерят и не си координират програмата. Когато има мачове за Евролига, тимовете не си пускат играчите за националните отбори. ФИБА и Евролига не могат да се схванат.
А.Ч.: Същото е ситуацията и във футбола. Примерно четвъртите в света, един Златко Янков играеше в Билефелд в Бундеслигата, от най-непрестижните тимове. Стоичков беше в Барселона, Лечков в Хамбург, Балъков в Щутгарт. Играеш в топ шампионатите, в резултат на което имаш класа.
- Понеже, Сашо, засегна тематиката футбол, радва ли те това, което сега виждаш в ЦСКА? Кога ще те забележим още веднъж на стадион „ Българска армия‘?
А.Ч.: Ходя доста постоянно на стадиона, вървя и на мачове, само че не обичам да съм в ложите и да ме гледат. Не го разбирам по този метод. От друга страна, на фона на България, ЦСКА в последните години има доста постоянен тим. Не става първи, тъй като Лудогорец натрупа доста огромен административен опит, което включва всичко, което желая да кажа. Но ЦСКА съкрати доста дистанцията в последните години, изключително тази. Видяхме доста положителни игри в Европа, влиятелна победа над Рома, някои в действителност доста положителни играчи. Смятам, че клубът се развива. Доколко е напълно гарантиран и по какъв начин се вижда бъдещето, не съм в кухнята и не знам.
- Какво значи Гриша Ганчев за ЦСКА?
А.Ч.: В момента това е индивидът, който дава цялостен стабилитет на клуба. Добре, че го има! Без него щеше да се случи, като след Сашо Томов или както сега е Левски след поредност от управленци. За мен този човек е постоянен, той обича клуба и това се вижда. Обезпечил е всичко от децата до мъжете. Малко хора знаят, че в школата на ЦСКА по футбол не се заплащат такси. Има доста огромен ред и дисциплинираност. Има сериозен португалец, който дава отговор за цялата школа, треньорите са на положително равнище. Виждам, че клубът върви в вярна посока. На фона на Европа дали може да направиш пробивите от времето на огромните тимове от 70-те и 80-те е подозрително, просто тъй като парите и равнището в другите страни е доста високо.
- За да приключим с тематиката футбол – какво би желал да кажеш на татко ти Нако Чакмаков, в случай че в този момент е пред теб?
А.Ч.: Най-важното е, че съм се опитал да запазя фамилното име. Мисля, че в годините не съм го изложил. А и това, което му дадох обещание – да се опитам да оказа помощ на обичания клуб, го направих и във футбола с „ ЦСКА Завинаги “, и в баскетбола, пък и на други спортове съм помагал. Не се откъснах и не се махнах от клуба. В рамките на опциите ми, колкото можах, помогнах. Това ми е задоволително.
- Роберт, коя е най-голямата ти фантазия, обвързвана със спорта?
Р.Г.: Свързана е с клуба – да завърша най-сетне тази зала. Ако приказваме за детско-юношеска част, добре се развива клубът. Имаме тимове от 8-годишни до 19-годишни. С най-големите играем и в „ А “ група, което е действителната „ Б “ група. Обиграваме момчетата там. Да се преместим в новата зала, да стабилизираме това, което вършим долу и дай боже до една-две години да намерим такова финансиране, което да дава отговор на ЦСКА и да играем. Треньорите ги броиха – за осем години имаме над 10 момчета, които играят действителен баскетбол и са минали през нашата школа, което е огромен триумф. Не всяка школа прави това. Имаме момче в испанската лига. Но с цел да им предложим да ги задържаме, би трябвало да имаме мощен мъжки тим. Така че стабилизация на детско-юношеската школа, там имаме още малко работа, само че доста повече работа имаме да върнем и мъжкия тим. Това ще стане като се преместим в залата, към този момент последваща цел.
- Сашо, мислил ли си за идващото предизвикателство пред теб и с какво ще е обвързвано?
А.Ч.: Ако намерим с Роберт бързо финансиране, с цел да мога да се отдръпва почтено от спорта…
Р.Г.: Няма да се отдръпна, не го слушайте!
А.Ч.: Това, което преди 30 години съм заречен да направя е един дребен православен храм. Доста хора знаят, че аз съм огромен донор на Българската православна черква от 30 години. Най-различни планове и непрестанно до ден-днешен, само че без да се разгласявам, само че всичко е на парче. Бих желал да направя нещо изначало до дъно, несъмнено в съгласие с църквата, тъй че да бъде напълно в канона. Бих желал да направя нещо, което да остане след мен като „ legacy”.
- Здравейте! Изключително ми е прелестно да поздравявам Александър Чакмаков и Роберт Гергов с добре пристигнали в предаването „ Код Спорт “! Двама съидейници, другари, сплотяващи ги една-единствена цел – съществуването на баскетболен клуб ЦСКА. Сашо, за какво реши да инвестираш в зала за баскетбол, която се намира в някогашната спортна школа на „ алените “?
А.Ч.: Това е дълга история. В началото възстановихме и два-три пъти ремонтирахме много по-козметично залата на стадион „ Българска войска “, която е под основната естрада. Но положението на стадиона е доста неприятно, залата е в тежко положение, тя не търпи повече поправки, т.е. не може кой знае какво да се направи. От друга страна, чуваме, че има проекти за нов стадион, което напълно ще махне множеството съпътстващи сега действия към стадиона, в това число и баскетболната зала. Това наложи бързо да се преориентираме към по-голяма зала, изцяло самостоятелна, която ще подсигурява бъдещето на клуба.
- Роберт, по кое време приказва за първи път със Сашо Чакмаков за бъдещето на мъжкото направление на ЦСКА и какво ти сподели той?
Р.Г.: Говорим десетилетия с него, само че като концепция единствено. „ Роби, някой ден ще ти се обадя “. Мислим в една посока, аз се занимавах със напълно други работи, само че през 2012 година Сашо ми се обади и ми сподели: „ Готов ли си, Роби, да почваме и да действаме? “ Без да знаем нищо, нямаме нито един треньор, нито едно дете, всичко е заринато, залата е боклучарник, няма клуб. Без да мисля, незабавно на секундата му споделих „ да “ и по този начин почнахме.
- Сашо, какво представляваше залата, когато влезе за първи път и това не те ли отхвърли?
А. Ч.: Още като влязохме на „ Българска войска “, беше заплашителен боклучарник. Има фотоси оттова. И в тази зала предишното е още по-интересно – това е стационарен гребен канал, което значи, че в миналото спортът е бил на доста високо равнище, с цел да може ЦСКА да има стационарен гребен канал. За страдание, доста занемарен и зарязан. Знаехме, че ще се наложи дълга реорганизация и много финансови средства, тъй че не съм се отказал, тъй като знаех какво да чакам.
- Роберт, кой беше най-тежкият миг от началото на ремонта на залата до в този момент?
Р.Г: Тежки са последните две-три години. При Сашо по този начин се развиха нещата, че продължава да оказва помощ, само че с по-малко средства. Голяма част от нещата паднаха върху мен – доста повече обикалям институции, другари. За благополучие намирам кой да ми помогне, с изключение на Сашо. Благодаря на всички тези хора! Общо взето, към този момент до такава степен докарахме нещата, че като строителство може би до един месец ще я приключим. Вече има доста позволения, администрация, с която уповавам се за още един месец да се оправим.
А.Ч.: Ако мога да допълня единствено, че самата зала е напълно проектирана и с всички специалности, което значи всички типове позволения в Община Младост и Столична община.
- Сашо, татко ти Нако Чакмаков бе първият капитан на ЦСКА. Мнозина чакаха да помагаш на футбола, а ти избра баскетбола – кое те накара да се насочиш към спорта с оранжевата топка?
А.Ч.: Не знам, аз още от дете сякаш повече обичах да виждам баскетбол. После по този начин се случи, че множеството ми другари са някогашни баскетболисти. Отделно във футбола нещата са много комплицирани в България, тъй че не считам, че моето място е във футбола.
- Роберт, по кое време ще могат гениите от школата на ЦСКА да влязат в своя нов дом?
Р.Г: Оптимистичният вид е до два месеца. Реален е, само че има неща, които не зависят от нас, като тези позволения. Обиколил съм няколко институции, положил съм основата да стане по-бързо. Имаме строителен контрол, доста хора ни оказват помощ, разгадавам на тях.
А. Ч.: Много неща са. Например ние сме свършили на 95% строителната работа, остават козметични неща. Трябва да се довърши санитарният фаянс в баните и да се включи газта за отоплението на главната зала.
Р.Г.: И да се инсталира осветлението.
А.Ч.: Всичко останало е направено, само че си има развой на позволения, комисии, приемателни и така нататък Да речем, дали сме си работен проект първи април. Дано да я осъществим.
- Сашо, като приключиш този план с новата зала на „ алените “, оттегляш ли се от баскетбола и какво ще стане, в случай че не се откри човек, който да оказва помощ на тима?
А.Ч.: Аз съм заречен на Роберт, че няма да се отдръпва, до момента в който не намерим един в действителност сериозен спонсор, сътрудник, рекламодател, кой както желае да оказва помощ. Но би трябвало да забележим дълготраен небосвод, с цел да мога в действителност да се отдръпва. Няма по какъв начин да оставя Роберт на средата, ще не преставам да оказвам помощ и ще вървим към идващия стадий на развиване на клуба.
- Роберт, за какво ЦСКА няма към момента мъжки тим? Това част от политиката ли е сега?
Р.Г.: Част от политиката е, да, само че политиката е обвързвана и с финанси. В момента сме добре финансирани за това, което вършим – спортно-техническа активност, всевъзможни разноски, от нищо не са лишени и деца, и треньори. Но за мъжки тим трябват доста повече финанси. Наистина успяхме да съберем задоволително пари, с цел да приключим тази зала. Да не изтъквам, само че е огромна сума. Можехме да нямаме зала и да имаме мъжки тим.
А.Ч.: С тези пари можехме дори един път да станем първи.
Р.Г.: Да, само че това за мен са неверни пари. Аз считам, че би трябвало да се развиват момчета, а не да се дават за сърби, македонци, американци за една година, с цел да станем първенци. Така че към този момент сме намерили положителни финанси. Предпочитам да си приключим залата. Толкова години приказваме за нея. Абсолютен приоритет ми стана да я приключим.
А.Ч.: Има и още нещо – ЦСКА има смисъл да има мъжки тим, когато е на равнището на първите три-четири тима. За да има дерби с Левски и да се цялостни, като мине рестрикцията с Коронавирус, да може да се изпълни някоя огромна зала, има смисъл двата тима да са релативно равнопоставени. Тогава има баскетбол, аудитория, дерби. Да влезем в състезание, в което да сме спаринг… Примерно гледах Черно море и напряко ми стана мъчително. Клубът го има, но да си осми и да си спаринг на Берое не е забавно за ЦСКА.
- Сашо, кое ще те удовлетвори, откакто толкоз години отдаде на баскетбола?
А.Ч.: На прочувствено равнище бих желал да видя българските тимове да са в действителност на едно по-високо равнище, тъй като за всички години старания и пари, нито един български клубен тим не можа да направи никакъв пробив. А видяхме други страни все имат по един тим, било примерно в Евролига. Също бих желал да видя напълно друг български народен тим, макар че осъзнавам, че качеството на играчите е такова, че отстъпваме действително на водещите отбори. Ако видя български тимове и националният напред, а и дай боже и някои от играчите, минали през школата на ЦСКА, да покажат високо равнище. Роберт може да каже – има едно момче, наш младеж, който сега е в Естудиантес и се развива доста добре. Да забележим и други деца. Това би ме удовлетворило. И най-после, в случай че намерим същински спонсори, ЦСКА се върне и играе дерби мачове и се бори за трофеи и купи, бих бил доста благополучен.
- Роберт, по кое време националният ни тим ще играе на огромен конгрес?
Р.Г.: Не е невероятно напълно скоро да играе, тъй като разшириха огромните конгреси. Вече доколкото знам финали на европейско играят 24 тима. И в този момент имаме опция да се класираме. Ние като играехме, на финалите на европейско бяха 8 тима и аз имам две участия – станахме седми и осми. Леко проблематично показване – седми-осми в Европа, а в този момент се борим да се класираме в първите 24!
А.Ч.: Има една такава причинност – в България волейболът има доста по-големи триумфи и естествено дърпа високите деца. Знаете, че баскетбол без високи играчи няма по какъв начин да бъде. Начинът, по който се развива българският баскетбол, няма такива звезди. При последното класиране в тима бяха Тодор Стойков и Филип Виденов, който беше играл в Реал (Мадрид), в огромни тимове. Сега няма нито един български състезател, който може да играе в междинен европейски тим, не приказвам мощен. Как да се класираш? Сега приказват за последната подготовка, ами то Гърция и Литва играят без главните си състезатели, това са трети тимове. Ако те играят с първите си играчи, ние къде ще се класираме? И какво ще вършим на европейското състезание?
- Сашо, ти си предприемач, може ли от баскетбол да се печели у нас?
А.Ч.: Категорично не. Даже няма за какво да развиваме тематиката. Няма нито една опция дори, който си дава парите, поне да ги върне. Няма прехвърляния, няма играчи, от които може да се вземат същински пари нито на открито, нито вътре, телевизионните пари са смешни, рекламните са извънредно дребни, залите са дребни, хората не заплащат и 2 лв. входни билети. Няма никаква доктрина да се изкарват пари.
- Роберт, за какво мъчно се намират спонсори за баскетбола? Има ли нещо, което да отблъсква хората с пари да влагат в един от най-атрактивните спортове?
Р.Г.: Според мен ние не сме в по-различно състояние от всички други спортове. Да кажеш, че няма спонсори в баскетбола е пресилено, тъй като, в случай че погледнете бюджетите на баскетболните тимове спрямо волейболните, където има доста триумфи, съгласно мен по-малко пари се влагат във волейбол, в сравнение с в баскетбол от бизнеса. Просто това е равнището и на стопанската система. Такава е обстановката от години. Във футбола да не би да е по-различно? Големи бюджети, само че отново са 10-20 пъти по-малки от огромните тимове и чакаме класиране. Така е в България. С 1 млн. лева бюджет си в първата тройка-четворка. Това са доста пари за България. Но с подобен бюджет нямаш късмет на европейска сцена като клубен тим. Така че с нищо баскетболът не отблъсква, просто това е равнището.
- Сашо, ти беше част и от ръководството на федерацията по баскетбол – какво би трябвало да се промени, с цел да забележим нещо ново, нещо друго от това, което ни се предлага сега?
А.Ч.: Не знам, би трябвало повече да се приказва за метода на методика, за централизирана подготовка, непознати играчи и така нататък, само че всяка идея, която една федерация може да желае да направи, се сблъсква незабавно с ползите на водещите три-четири тима, чийто интерес е да имат по-евтини състезатели извън, преобладаващо американци, които в огромната си част са не доста мощни играчи, за сметка на български баскетболисти. А положителните български играчи, които се въртят в България, също са доста скъпи. Ако някой желае да се развиваме, трябват някакви радикални промени, методика, която ще централизира подготовката, ще изисква от клубовете да се приготвят по опреден метод, младежки и юношески национални тимове да са цяла година дружно. Трябва да се вършат някакви по-различни неща, само че за жалост водещите клубове изобщо не разсъждават в тази посока. Не виждам в идващите години българската федерация да направи някакви внезапни промени, с които да промени положението на баскетбола. Роберт може би има друго мнение.
Р.Г.: Не е по-различно. Дълга е тематиката. Аз се занимавам действително от 8-9 години с детско-юношески баскетбол. Сблъсквам се с доста неща, с които не съм склонен. Нашата концепция е да развиваме играчи. Важно е да побеждаваме, само че е значимо и да научим тези деца на баскетбол, да станат хора. На много от клубовете им е значимо да победят с всевъзможни средства, тъй като родителите идват да гледат, пък те би трябвало да се показват, тъй като живеят от таксите на тези родители. Много им е значимо да бият ЦСКА. И при децата има способи по какъв начин да си по-слаб, само че да победиш. Има правила, които не се съблюдават. Например дребните деца ги вкарваш под коша и им казваш няма да ги гониш извън, изпод да не могат да пробиват. И дребните с тройки не могат да бият. Има предписание, в което би трябвало да си пазиш индивида, само че те не го съблюдават. Това не се следи задоволително. Малък образец, дълъг е диалогът. Има какво да се усъвършенства, но…
А.Ч.: Стигаме до такава степен, че ще развиеш някое дете и то на 15 години ще отиде в някой тим, примерно Баскония, Естудиантес…
- Няма ли метод вие да ги задържите или най-малко да получите някакви пари за това, което сте вложили в тях?
А.Ч.: Парите, които дават и ги получаваме, са ужасно малко. От друга страна кое е това българско дете, което ще ти предложат? Примерно има едно момче от Бургас в Реал (Мадрид). Как ще остане в Бургас, като те желае Реал?
Р.Г.: Така е, ние бяхме в същото състояние. Имаме Емо Стоилов, който сега е над 2,10 м на 18 години, играе в Естудиантес. Между най-хубавите е в набора си в Европа.
А.Ч.: Децата, които са на 17-18 години, към този момент се виждат в някой американски лицей, който изобщо не е топ американски лицей за баскетбол и родителите знаят, че той няма да стане огромен баскетболист, отивайки в този лицей, само че ще получи някакво обучение и ще отиде в Америка. Тази притегателна мощ е доста по-голяма, в сравнение с да остане в нашето състезание, в нашите мънички и мръсни залички. Така че доста тежка е борбата по какъв начин да направиш същински състезател, по какъв начин той да остане и по какъв начин върху него да градиш тим. Както сподели Роберт, страната не е подготвена за по-големи неща.
Р.Г.: Дори и да не остане, да отиде на място, където ще се развие. Много ясно, че Емо Стоилов няма по какъв начин да го задържа сега. Вече е в мъжкия тим на Естудиантес, играе в испанската лига, всякога е в състава. Момчето се развива. Хубавото е, че се връща и играе за националния тим. Доколкото знам, Росен го е планувал да го опитва в националния отбор.
А.Ч.: Има едно момче в Байерн (Мюнхен) и едно в Реал, само че те са излезли на 14-15-16 години, тъй като там си виждат продължението. Не единствено ние, нито един български клуб не им предлага нищо повече.
- Примерът със Сашо Везенков е същият.
А.Ч.: Абсолютно! Казваме – за какво не се върне да изиграе? Ами, няма да се върне да изиграе един мач, тъй като в Евролигата взима същински пари.
Р.Г.: Той желае, само че не може. Това към този момент е казусът сред ФИБА и Евролига. Те се мерят и не си координират програмата. Когато има мачове за Евролига, тимовете не си пускат играчите за националните отбори. ФИБА и Евролига не могат да се схванат.
А.Ч.: Същото е ситуацията и във футбола. Примерно четвъртите в света, един Златко Янков играеше в Билефелд в Бундеслигата, от най-непрестижните тимове. Стоичков беше в Барселона, Лечков в Хамбург, Балъков в Щутгарт. Играеш в топ шампионатите, в резултат на което имаш класа.
- Понеже, Сашо, засегна тематиката футбол, радва ли те това, което сега виждаш в ЦСКА? Кога ще те забележим още веднъж на стадион „ Българска армия‘?
А.Ч.: Ходя доста постоянно на стадиона, вървя и на мачове, само че не обичам да съм в ложите и да ме гледат. Не го разбирам по този метод. От друга страна, на фона на България, ЦСКА в последните години има доста постоянен тим. Не става първи, тъй като Лудогорец натрупа доста огромен административен опит, което включва всичко, което желая да кажа. Но ЦСКА съкрати доста дистанцията в последните години, изключително тази. Видяхме доста положителни игри в Европа, влиятелна победа над Рома, някои в действителност доста положителни играчи. Смятам, че клубът се развива. Доколко е напълно гарантиран и по какъв начин се вижда бъдещето, не съм в кухнята и не знам.
- Какво значи Гриша Ганчев за ЦСКА?
А.Ч.: В момента това е индивидът, който дава цялостен стабилитет на клуба. Добре, че го има! Без него щеше да се случи, като след Сашо Томов или както сега е Левски след поредност от управленци. За мен този човек е постоянен, той обича клуба и това се вижда. Обезпечил е всичко от децата до мъжете. Малко хора знаят, че в школата на ЦСКА по футбол не се заплащат такси. Има доста огромен ред и дисциплинираност. Има сериозен португалец, който дава отговор за цялата школа, треньорите са на положително равнище. Виждам, че клубът върви в вярна посока. На фона на Европа дали може да направиш пробивите от времето на огромните тимове от 70-те и 80-те е подозрително, просто тъй като парите и равнището в другите страни е доста високо.
- За да приключим с тематиката футбол – какво би желал да кажеш на татко ти Нако Чакмаков, в случай че в този момент е пред теб?
А.Ч.: Най-важното е, че съм се опитал да запазя фамилното име. Мисля, че в годините не съм го изложил. А и това, което му дадох обещание – да се опитам да оказа помощ на обичания клуб, го направих и във футбола с „ ЦСКА Завинаги “, и в баскетбола, пък и на други спортове съм помагал. Не се откъснах и не се махнах от клуба. В рамките на опциите ми, колкото можах, помогнах. Това ми е задоволително.
- Роберт, коя е най-голямата ти фантазия, обвързвана със спорта?
Р.Г.: Свързана е с клуба – да завърша най-сетне тази зала. Ако приказваме за детско-юношеска част, добре се развива клубът. Имаме тимове от 8-годишни до 19-годишни. С най-големите играем и в „ А “ група, което е действителната „ Б “ група. Обиграваме момчетата там. Да се преместим в новата зала, да стабилизираме това, което вършим долу и дай боже до една-две години да намерим такова финансиране, което да дава отговор на ЦСКА и да играем. Треньорите ги броиха – за осем години имаме над 10 момчета, които играят действителен баскетбол и са минали през нашата школа, което е огромен триумф. Не всяка школа прави това. Имаме момче в испанската лига. Но с цел да им предложим да ги задържаме, би трябвало да имаме мощен мъжки тим. Така че стабилизация на детско-юношеската школа, там имаме още малко работа, само че доста повече работа имаме да върнем и мъжкия тим. Това ще стане като се преместим в залата, към този момент последваща цел.
- Сашо, мислил ли си за идващото предизвикателство пред теб и с какво ще е обвързвано?
А.Ч.: Ако намерим с Роберт бързо финансиране, с цел да мога да се отдръпва почтено от спорта…
Р.Г.: Няма да се отдръпна, не го слушайте!
А.Ч.: Това, което преди 30 години съм заречен да направя е един дребен православен храм. Доста хора знаят, че аз съм огромен донор на Българската православна черква от 30 години. Най-различни планове и непрестанно до ден-днешен, само че без да се разгласявам, само че всичко е на парче. Бих желал да направя нещо изначало до дъно, несъмнено в съгласие с църквата, тъй че да бъде напълно в канона. Бих желал да направя нещо, което да остане след мен като „ legacy”.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ