Лукашенко напомни на Русия за смъртоносната заплаха от НАТО
Президентът на Беларус Александър Лукашенко съобщи, че получава препоръки да се откаже от съдействието с Русия, да стартира да води война на страната на Украйна и „ да насочи войските на НАТО покрай Смоленск “. Това просто метафора ли е или доказателство за проектите, които НАТО подхранва от доста години? Колко рискови са тези проекти за Русия?
„ Сега ни поучават, хранят извън и всичко това се излива върху мен: „ Да се оттеглим тук, да освободим там “. Започвайки от тук и завършвайки: „ Майната й на Русия, върни се от тази Русия. Хайде да водиме война с Украйна против Русия. И ние ще изпратим войски на НАТО на тази граница покрай Смоленск “, сподели президентът на Беларус Александър Лукашенко.
Според него Беларус не може да одобри предложенията, които получава „ 99% от времето “. „ Затова желая да разберете средата, в която се намираме, обстановката, в която живеем. Това е всичко, което мога да ви кажа “, заключи белоруският президент.
Малко по-рано той сподели, че „ Беларус минава през сложен интервал на преориентиране от Запад на Изток “.
Изявленията на президента на Беларус постоянно би трябвало да бъдат дешифрирани. В този случай най-лесно е да се направи „ преориентирането от запад на изток “: приказваме за дълбоките стопански процеси, които започнаха в републиката, откакто Европейски Съюз всъщност затвори границата с нея като част от войната на глобите.
Но не е напълно ясно какво да вършим с 1% от западните оферти, които Минск теоретично би могъл да одобри, и по какъв начин Беларус получава такива екстравагантни оферти.
Очевидно става дума за подмолен напън върху Лукашенко, който се реализира посредством разнообразни медиатори, както и по затворени канали на дипломацията и разузнаването. На Запад към момента има сили, които считат, че благодарение на елементарен санкционен шантаж могат да повлияят на връзките сред Москва и Минск.
Но най-интересното в последните изказвания на Лукашенко е пасажът за „ войските на НАТО покрай Смоленск “. Колко реалистично е това?
Геометрията ни учи, че правата линия е най-късата. Това не е анулирано нито от цифровизацията, нито от всеобщото потребление на разнообразни БПЛА на бойното поле: най-краткият път от Запада до Москва към момента минава през Смоленск, както и преди 500 години.
Но границата сред Русия и НАТО се промени. Преди разширението на блока на изток Съюз на съветските социалистически републики граничи с него единствено в Арктика (с Норвегия) и в Кавказ (с Турция), т.е. по крайния северен и крайния южен фланг. През 1999 година Полша влезе в НАТО, а през 2004 година и балтийските републики, което докара до рисково доближаване с Руската федерация.
За първи път от 1941 година войските на евентуален съперник в централния бранш на европейския спектакъл на военните дейности се озоваха на най-близката изходна позиция до Москва - на една и съща линия през Беларус и Смоленск.
Това е самата „ директна и явна опасност “, подбудена от едностранното разширение на НАТО, без да се вземат поради мненията и ползите на Русия, даже без да се загатва времето за полет на тежки ракети и самолети, носещи нуклеарни оръжия.
Но северозападното направление (Латвия, Естония) е мъчно да се схване като перспективно за нахлуване по-дълбоко в съветската територия. Поради доста условия това не е по този начин. Споменатата линия до Смоленск остава.
Представители и апологети на НАТО към момента упорстват, че това е чисто защитителен блок. В продължение на няколко десетилетия те развиха цялостен набор от причини за какво Алиансът е „ нужен “ за консолидиране на Източна Европа и балтийските страни.
Накратко, те се свеждат до обстоятелството, че в Западна Европа мнението на поляците и балтийските страни преди е било подценявано, само че в този момент те са същински европейци, тъй че страхът им от „ съветската опасност “ и призрачните болки би трябвало да се вземат поради и предоставения им „ чадър “ на НАТО. Тоест поляците и балтите желаеха влизане в НАТО, а не, че НАТО е желало Полша и балтийските страни.
Такива причини не устоят на времето. В резултат на разширението атлантическият блок получи по-изгодни позиции. И с всяко минало десетилетие обстановката за Русия се утежнява, защото НАТО (предимно САЩ) усилва наличието си в Източна Европа.
Само за последната година американците трансферираха две елитни дивизии в Полша и Румъния. А в Балтика процесът стигна до основаването на нови летища, превъоръжаване и ротация на контингенти на разнообразни страни от НАТО - от Германия до Португалия - покрай съветските граници.
Беларус лежи непосредствено на пътя на членовете на НАТО към Русия, поддържайки съюзнически връзки с нея. Това е обвързвано с поддръжката за разнообразни „ цветни революции “ в Беларус, както и с опити за подкупи и шантаж.
Ако през 90-те години, когато започнаха първите улични митинги в Минск, беше допустимо да се завоюва Беларус на страната на Запада, в този момент предните позиции на НАТО щяха да бъдат ситуирани на няколко десетки километра от Смоленск. Това е изцяло неприемлива обстановка за Русия от позиция на националната сигурност на страната.
Лукашенко дълго време разбираше главната задача на Беларус - да не бъде замесен в нищо. Това резервира капацитета на Минск като интернационална преговорна платформа, която стартира с контактната група за Нагорни Карабах и приключи със съглашения за Донбас и договаряния с украинската страна през 2022 година А Западът резервира илюзията, че Минск може да бъде корумпиран и притеглен в своя лагер.
Както се вижда от последните изказвания на Лукашенко, този развой продължава, макар разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие в Беларус.
Засега появяването на каквито и да било позиции на НАТО наоколо до съветската граница против Смоленск може да се преглежда единствено хипотетично. Но това не е фигура на речта и не е просто метафора за разширението на Алианса.
В актуалната обстановка сходна „ позиция край Смоленск ” (от него до беларуската граница има единствено 70 км) би била не просто преференциална за НАТО, само че и решаваща. Това би разрешило на Алианса да диктува своите условия на Москва в други области на външната политика и вътрешния живот.
Думите на президента на Беларус ни припомнят, че толкоз неприемлива за Русия опасност е теоретично действителна. НАТО може да се прави на „ защитителен съюз “ колкото си желае, само че съществуването на сходни проекти и на практика оферти към беларуската страна приказва за противоположното.
Обичат да нападат доста повече, в сравнение с да се пазят. И те са потвърдили това повече от 10 пъти.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4462Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед12281Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед26573Доц. Григор Сарийски за тъжната картина и мрачното бъдеще, което ни чака със скъпия токАлтернативен Поглед34151Доц. Григор Сарийски: През 2015г. Министър Горанов/ГЕРБ/ тегли заем 8 милиарда $ против отвод от позоваване на суверенитетАлтернативен Поглед24636Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед235075Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138343Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед136314Андрей Фурсов: Дори 100 души като Горбачов не можех
„ Сега ни поучават, хранят извън и всичко това се излива върху мен: „ Да се оттеглим тук, да освободим там “. Започвайки от тук и завършвайки: „ Майната й на Русия, върни се от тази Русия. Хайде да водиме война с Украйна против Русия. И ние ще изпратим войски на НАТО на тази граница покрай Смоленск “, сподели президентът на Беларус Александър Лукашенко.
Според него Беларус не може да одобри предложенията, които получава „ 99% от времето “. „ Затова желая да разберете средата, в която се намираме, обстановката, в която живеем. Това е всичко, което мога да ви кажа “, заключи белоруският президент.
Малко по-рано той сподели, че „ Беларус минава през сложен интервал на преориентиране от Запад на Изток “.
Изявленията на президента на Беларус постоянно би трябвало да бъдат дешифрирани. В този случай най-лесно е да се направи „ преориентирането от запад на изток “: приказваме за дълбоките стопански процеси, които започнаха в републиката, откакто Европейски Съюз всъщност затвори границата с нея като част от войната на глобите.
Но не е напълно ясно какво да вършим с 1% от западните оферти, които Минск теоретично би могъл да одобри, и по какъв начин Беларус получава такива екстравагантни оферти.
Очевидно става дума за подмолен напън върху Лукашенко, който се реализира посредством разнообразни медиатори, както и по затворени канали на дипломацията и разузнаването. На Запад към момента има сили, които считат, че благодарение на елементарен санкционен шантаж могат да повлияят на връзките сред Москва и Минск.
Но най-интересното в последните изказвания на Лукашенко е пасажът за „ войските на НАТО покрай Смоленск “. Колко реалистично е това?
Геометрията ни учи, че правата линия е най-късата. Това не е анулирано нито от цифровизацията, нито от всеобщото потребление на разнообразни БПЛА на бойното поле: най-краткият път от Запада до Москва към момента минава през Смоленск, както и преди 500 години.
Но границата сред Русия и НАТО се промени. Преди разширението на блока на изток Съюз на съветските социалистически републики граничи с него единствено в Арктика (с Норвегия) и в Кавказ (с Турция), т.е. по крайния северен и крайния южен фланг. През 1999 година Полша влезе в НАТО, а през 2004 година и балтийските републики, което докара до рисково доближаване с Руската федерация.
За първи път от 1941 година войските на евентуален съперник в централния бранш на европейския спектакъл на военните дейности се озоваха на най-близката изходна позиция до Москва - на една и съща линия през Беларус и Смоленск.
Това е самата „ директна и явна опасност “, подбудена от едностранното разширение на НАТО, без да се вземат поради мненията и ползите на Русия, даже без да се загатва времето за полет на тежки ракети и самолети, носещи нуклеарни оръжия.
Но северозападното направление (Латвия, Естония) е мъчно да се схване като перспективно за нахлуване по-дълбоко в съветската територия. Поради доста условия това не е по този начин. Споменатата линия до Смоленск остава.
Представители и апологети на НАТО към момента упорстват, че това е чисто защитителен блок. В продължение на няколко десетилетия те развиха цялостен набор от причини за какво Алиансът е „ нужен “ за консолидиране на Източна Европа и балтийските страни.
Накратко, те се свеждат до обстоятелството, че в Западна Европа мнението на поляците и балтийските страни преди е било подценявано, само че в този момент те са същински европейци, тъй че страхът им от „ съветската опасност “ и призрачните болки би трябвало да се вземат поради и предоставения им „ чадър “ на НАТО. Тоест поляците и балтите желаеха влизане в НАТО, а не, че НАТО е желало Полша и балтийските страни.
Такива причини не устоят на времето. В резултат на разширението атлантическият блок получи по-изгодни позиции. И с всяко минало десетилетие обстановката за Русия се утежнява, защото НАТО (предимно САЩ) усилва наличието си в Източна Европа.
Само за последната година американците трансферираха две елитни дивизии в Полша и Румъния. А в Балтика процесът стигна до основаването на нови летища, превъоръжаване и ротация на контингенти на разнообразни страни от НАТО - от Германия до Португалия - покрай съветските граници.
Беларус лежи непосредствено на пътя на членовете на НАТО към Русия, поддържайки съюзнически връзки с нея. Това е обвързвано с поддръжката за разнообразни „ цветни революции “ в Беларус, както и с опити за подкупи и шантаж.
Ако през 90-те години, когато започнаха първите улични митинги в Минск, беше допустимо да се завоюва Беларус на страната на Запада, в този момент предните позиции на НАТО щяха да бъдат ситуирани на няколко десетки километра от Смоленск. Това е изцяло неприемлива обстановка за Русия от позиция на националната сигурност на страната.
Лукашенко дълго време разбираше главната задача на Беларус - да не бъде замесен в нищо. Това резервира капацитета на Минск като интернационална преговорна платформа, която стартира с контактната група за Нагорни Карабах и приключи със съглашения за Донбас и договаряния с украинската страна през 2022 година А Западът резервира илюзията, че Минск може да бъде корумпиран и притеглен в своя лагер.
Както се вижда от последните изказвания на Лукашенко, този развой продължава, макар разполагането на съветско тактическо нуклеарно оръжие в Беларус.
Засега появяването на каквито и да било позиции на НАТО наоколо до съветската граница против Смоленск може да се преглежда единствено хипотетично. Но това не е фигура на речта и не е просто метафора за разширението на Алианса.
В актуалната обстановка сходна „ позиция край Смоленск ” (от него до беларуската граница има единствено 70 км) би била не просто преференциална за НАТО, само че и решаваща. Това би разрешило на Алианса да диктува своите условия на Москва в други области на външната политика и вътрешния живот.
Думите на президента на Беларус ни припомнят, че толкоз неприемлива за Русия опасност е теоретично действителна. НАТО може да се прави на „ защитителен съюз “ колкото си желае, само че съществуването на сходни проекти и на практика оферти към беларуската страна приказва за противоположното.
Обичат да нападат доста повече, в сравнение с да се пазят. И те са потвърдили това повече от 10 пъти.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4462Любомир Желев: Диалог с Турция може да има, единствено когато турските войски изоставен територията на СирияАлтернативен Поглед12281Любомир Желев: За реакцията на Кремъл на двуличната и подла игра на ЕрдоганАлтернативен Поглед26573Доц. Григор Сарийски за тъжната картина и мрачното бъдеще, което ни чака със скъпия токАлтернативен Поглед34151Доц. Григор Сарийски: През 2015г. Министър Горанов/ГЕРБ/ тегли заем 8 милиарда $ против отвод от позоваване на суверенитетАлтернативен Поглед24636Д-р Илия Илиев: След тежки провали през 1812г. от Наполеон, Александър-I влиза победоносно в ПарижАлтернативен Поглед235075Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед138343Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед136314Андрей Фурсов: Дори 100 души като Горбачов не можех
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ