Ако не сме в ЕС и НАТО, къде ще сме? Ползваме благата на Европа, ...
Президентът на България ни плаши с нуклеарен армагедон и удря по поддръжката за Украйна. Четвъртата по величина парламентарна група в 49-и Парламент по всякакъв начин желае да не въведем евровалутата и ни приказва за излизане от НАТО и Европейски Съюз. Страхуват ни към този момент и с изпращане на фронта, до момента в който ние все по този начин продължаваме да си употребяваме съветски газ, а Черноморието ни да е мощно обитаемо с руснаци. Дезинформацията се лее като безкрайна река, а европейският ни път наподобява заплашен - в случай че някой ни гледа в профил, може и да си каже, че България се е предала на Русия без даже да е във война.
Много любопитен метод е да си представяме алтернативата. Ако не поддържаме Украйна, кого поддържаме? Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, къде ще сме? Ако сме в някакво друго обединяване - не в Европейски Съюз, какво е то, с кого е, какво получаваме? И какво по-точно би могла да получи България от Русия?
Дори и да изключим за миг чисто концептуалния, чисто идеологическия и чисто моралния аспект на въпроса към какво желаеме да се стремим, какви да желаеме да бъдем, в демократична страна ли желаеме да живеем, дано се обърнем към прагматизма - какво би било, в случай че сме в някаква опция.
Ако не поддържаме Украйна, кого поддържаме?
Ако не поддържаме Украйна, поддържаме Русия. Не сме неутрални, не сме за мир. Подкрепяме агресор, който атакува страна, която доста пъти в историята си се е опитвала да се откъсне от съветските въздействия. След Майдана - в изключително висока степен, което очевидно не се хареса на съветската власт.
Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, къде ще сме?
Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, ще сме с Русия. Със същата тази власт, която не желае да разреши на съседа си да се развива, както откри за добре и по тази причина го атакува. Същата власт, която не разрешава и на личните си жители да се развиват, както намерят за добре, като даже тях атакува - или ги праща на война, или ги държи в несвобода, или, в случай че решат, че желаят да са свободни, в пандиза, от време на време и подземен.
Дори и да не гледаме в историята ни с Русия и връзките ни до момента, даже да не “задълбаваме в предишното ” (което не е напълно верен метод, в предишното излизат доста отговори за настоящето), то какво е Русия през днешния ден? Какво може да ни даде тя - метафизично и напълно рационално? Съвременната съветска просвета ще ни обогати или ще тръгнем към стопански напредък? Кой беше последният актуален съветски публицист, покровител на Путин, не опозиционер, чийто шедьовър прочетохте? Коя ария, издадена през 2024 година в Русия, не спирате да слушате?
И споменавайки икономическия напредък, Европейският съюз, от който се пробват да ни изтласкат, е основан като стопански съюз. Историята на Европейски Съюз стартира през 1951 година, когато е учредена Европейската общественост за въглища и стомана - обединяване сред Франция, Италия, Белгия, Западна Германия, Нидерландия и Люксембург, което цели общо ръководство на секторите за стоманодобив и въгледобив.
Въз основа на Договора за въглища и стомана, шестте страни основателки уголемяват съдействието си и в други стопански браншове. Подписват и два контракта, с които се основават Европейската икономическа общественост (ЕИО) и Европейската общественост за атомна сила (Евратом). Тези структури стартират да действат на 1 януари 1958 година. На 1 януари 1973 година Дания, Ирландия и Обединеното кралство се причисляват към Европейските общности и с тях страните членки стават девет. На 1 януари 1981 година Гърция става десетата страна, на 1 януари 1986 година - Испания и Португалия. На 7 февруари 1992 година пък в Маастрихт, Нидерландия е подписан Договорът за основаване на Европейския съюз. Скоро по-късно е основан единния пазар - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и пари. Последва присъединението на още страни, за благополучие - и България е измежду тях.
Днес се употребяваме от привилегиите на участието ни в Европейски Съюз всеки ден. Сутрин отиваме на работа с метро, издигнато с европейски пари. В момента текат процеси по пазаруване на нови влакове за БДЖ - с европейски пари. Земеделците получават дотации - платени с европари. И храната, която ядем, също постоянно е отглеждана и с присъединяване на европари. Онзи ден в частен диалог една позната сподели, че в учебното заведение на детето ѝ, след края на образователната година, ще има безвъзмездна занималня от един месец - даже и тя платена с европари.
Ако не разбираме чисто ценностните привилегии най-малкото да пътуваме и да приказваме свободно, да живеем в същински мир - а не в съветски, то дано най-малко разберем икономическите такива.
По данните на Евростат, в Европейски Съюз е 6,4%, запазвайки исторически ниските си равнища. в еврозоната се чака да бъде 2,6% през май 2024 година. Пада от 11,5% през октомври, 2022 година (след началото на Путиновата война), пада и под индикаторите отпреди войната - била е 5,6% през януари, 2022 година.
В еврозоната съотношението на понижава от 3,7% през 2022 година на 3,6% през 2023 година. Буквално през вчерашния ден излезе новината, че България е трета в Европейски Съюз по през април, като цифрата е -10,6%. На годишна база през април индустриалните цени също са намалели и в Европейски Съюз, и в еврозоната - надлежно с 5,5 и 5,7 на 100.
Удовлетвореността от персоналните финанси на хората в Европейски Съюз доста се е повишила сред 2013 година (с резултат 6,0) и 2018 година, а по-късно е останала постоянна до 2022 година (6,6).
на гражданин в Европейски Съюз за 2022 година е 18 706 СПТ (Стандарт на покупателната дарба - условна валута, която има идентична покупателна способност). Той обаче варира - от 9 671 СПТ в България до 33 214 СПТ в Люксембург. Най-високите нива на приходите на гражданин са регистрирани в централните и северните държави-членки на Европейски Съюз. Данните са от октомври 2023 година, като през октомври 2024 година се чака актуализация по отношение на предходната година.
Какво се случи в Хърватия след еврото?
Продължаваме да не приказваме за полезности, приказваме единствено с цифри.
От всички страни в Европейски Съюз, Хърватия се причисли най-скоро в политическия и стопански съюз - през 2013 година. Въпреки това, вкара еврото преди нас - от 1 януари 2023 година. Из хърватските медии и обществени мрежи се разнасяше суматоха. Паника имаше, имаше и далавера в цените. Бяха наложени обаче санкции. Година след еврото към февруари 2024 година посочваха, че 54% от интервюираните считат, че съществуването на еврото е от изгода за Хърватия, а 82% - че съществуването на еврото е от изгода за Европейски Съюз. На въпроса дали са се сблъсквали с някакви проблеми при обмяната на хърватски куни или при изтегляне на евро в брой през първите седмици на януари, 81% от интервюираните дават отговор, че не са имали никакви проблеми. Близо осем от всеки 10 респонденти споделят, че конвертирането в евро е или „ доста елементарно “ (40%), или „ по-скоро елементарно “ (38%). Освен това 72% от интервюираните споделят, че е елементарно да се разбере цената в евро.
Инфлацията в Хърватия. Ръстът на приходите за 2023 година е приблизително 12% на годишна база. Хърватия е измежду трите страни в Европейски Съюз с най-голям стопански напредък.
Около еврото в България е любопитно, че не го вкарваме (само в държавната комуникация), а го “приемаме ”. Сякаш ние би трябвало да го удостоим с достойнството да го използваме, а не то да одобри нас. Сякаш не би трябвало да осъществим избрани критерии, с цел да го използваме, а би трябвало да решим, че го желаеме.
Докато решаваме дали желаеме, или не желаеме да сме в Европейски Съюз и в НАТО, жители на Украйна, Молдова и Грузия, бленувам за това. Защо - тъй като знаят, че това е пътят, който води надалеч от Путин. Също и към разцвет и подем, само че първоначално - надалеч от Путин. А в България - към този момент член на Европейски Съюз, към този момент член на НАТО, към този момент с единия крайник в Шенген и на вратите на еврозоната, ние употребяваме богатствата на Европа, към които други горещо се стремят, и отново сме недоволни от нея.
Кадри от 2023 година, когато Грузия за първи път въстана против съветския закон за задграничните сътрудници
И една последна информация - в размер на близо 6 милиарда евро по Механизма за възобновяване и резистентност. Отделн, при съставянето на бюджета на Европейски Съюз България е страна, която дава по-малко средства и получава повече като финансиране, което я прави страна бенефициер, като това се дефинира въз основата на нейната стопанска система.
ФрогНюз
Много любопитен метод е да си представяме алтернативата. Ако не поддържаме Украйна, кого поддържаме? Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, къде ще сме? Ако сме в някакво друго обединяване - не в Европейски Съюз, какво е то, с кого е, какво получаваме? И какво по-точно би могла да получи България от Русия?
Дори и да изключим за миг чисто концептуалния, чисто идеологическия и чисто моралния аспект на въпроса към какво желаеме да се стремим, какви да желаеме да бъдем, в демократична страна ли желаеме да живеем, дано се обърнем към прагматизма - какво би било, в случай че сме в някаква опция.
Ако не поддържаме Украйна, кого поддържаме?
Ако не поддържаме Украйна, поддържаме Русия. Не сме неутрални, не сме за мир. Подкрепяме агресор, който атакува страна, която доста пъти в историята си се е опитвала да се откъсне от съветските въздействия. След Майдана - в изключително висока степен, което очевидно не се хареса на съветската власт.
Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, къде ще сме?
Ако не сме в Европейски Съюз и НАТО, ще сме с Русия. Със същата тази власт, която не желае да разреши на съседа си да се развива, както откри за добре и по тази причина го атакува. Същата власт, която не разрешава и на личните си жители да се развиват, както намерят за добре, като даже тях атакува - или ги праща на война, или ги държи в несвобода, или, в случай че решат, че желаят да са свободни, в пандиза, от време на време и подземен.
Дори и да не гледаме в историята ни с Русия и връзките ни до момента, даже да не “задълбаваме в предишното ” (което не е напълно верен метод, в предишното излизат доста отговори за настоящето), то какво е Русия през днешния ден? Какво може да ни даде тя - метафизично и напълно рационално? Съвременната съветска просвета ще ни обогати или ще тръгнем към стопански напредък? Кой беше последният актуален съветски публицист, покровител на Путин, не опозиционер, чийто шедьовър прочетохте? Коя ария, издадена през 2024 година в Русия, не спирате да слушате?
И споменавайки икономическия напредък, Европейският съюз, от който се пробват да ни изтласкат, е основан като стопански съюз. Историята на Европейски Съюз стартира през 1951 година, когато е учредена Европейската общественост за въглища и стомана - обединяване сред Франция, Италия, Белгия, Западна Германия, Нидерландия и Люксембург, което цели общо ръководство на секторите за стоманодобив и въгледобив.
Въз основа на Договора за въглища и стомана, шестте страни основателки уголемяват съдействието си и в други стопански браншове. Подписват и два контракта, с които се основават Европейската икономическа общественост (ЕИО) и Европейската общественост за атомна сила (Евратом). Тези структури стартират да действат на 1 януари 1958 година. На 1 януари 1973 година Дания, Ирландия и Обединеното кралство се причисляват към Европейските общности и с тях страните членки стават девет. На 1 януари 1981 година Гърция става десетата страна, на 1 януари 1986 година - Испания и Португалия. На 7 февруари 1992 година пък в Маастрихт, Нидерландия е подписан Договорът за основаване на Европейския съюз. Скоро по-късно е основан единния пазар - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и пари. Последва присъединението на още страни, за благополучие - и България е измежду тях.
Днес се употребяваме от привилегиите на участието ни в Европейски Съюз всеки ден. Сутрин отиваме на работа с метро, издигнато с европейски пари. В момента текат процеси по пазаруване на нови влакове за БДЖ - с европейски пари. Земеделците получават дотации - платени с европари. И храната, която ядем, също постоянно е отглеждана и с присъединяване на европари. Онзи ден в частен диалог една позната сподели, че в учебното заведение на детето ѝ, след края на образователната година, ще има безвъзмездна занималня от един месец - даже и тя платена с европари.
Ако не разбираме чисто ценностните привилегии най-малкото да пътуваме и да приказваме свободно, да живеем в същински мир - а не в съветски, то дано най-малко разберем икономическите такива.
По данните на Евростат, в Европейски Съюз е 6,4%, запазвайки исторически ниските си равнища. в еврозоната се чака да бъде 2,6% през май 2024 година. Пада от 11,5% през октомври, 2022 година (след началото на Путиновата война), пада и под индикаторите отпреди войната - била е 5,6% през януари, 2022 година.
В еврозоната съотношението на понижава от 3,7% през 2022 година на 3,6% през 2023 година. Буквално през вчерашния ден излезе новината, че България е трета в Европейски Съюз по през април, като цифрата е -10,6%. На годишна база през април индустриалните цени също са намалели и в Европейски Съюз, и в еврозоната - надлежно с 5,5 и 5,7 на 100.
Удовлетвореността от персоналните финанси на хората в Европейски Съюз доста се е повишила сред 2013 година (с резултат 6,0) и 2018 година, а по-късно е останала постоянна до 2022 година (6,6).
на гражданин в Европейски Съюз за 2022 година е 18 706 СПТ (Стандарт на покупателната дарба - условна валута, която има идентична покупателна способност). Той обаче варира - от 9 671 СПТ в България до 33 214 СПТ в Люксембург. Най-високите нива на приходите на гражданин са регистрирани в централните и северните държави-членки на Европейски Съюз. Данните са от октомври 2023 година, като през октомври 2024 година се чака актуализация по отношение на предходната година.
Какво се случи в Хърватия след еврото?
Продължаваме да не приказваме за полезности, приказваме единствено с цифри.
От всички страни в Европейски Съюз, Хърватия се причисли най-скоро в политическия и стопански съюз - през 2013 година. Въпреки това, вкара еврото преди нас - от 1 януари 2023 година. Из хърватските медии и обществени мрежи се разнасяше суматоха. Паника имаше, имаше и далавера в цените. Бяха наложени обаче санкции. Година след еврото към февруари 2024 година посочваха, че 54% от интервюираните считат, че съществуването на еврото е от изгода за Хърватия, а 82% - че съществуването на еврото е от изгода за Европейски Съюз. На въпроса дали са се сблъсквали с някакви проблеми при обмяната на хърватски куни или при изтегляне на евро в брой през първите седмици на януари, 81% от интервюираните дават отговор, че не са имали никакви проблеми. Близо осем от всеки 10 респонденти споделят, че конвертирането в евро е или „ доста елементарно “ (40%), или „ по-скоро елементарно “ (38%). Освен това 72% от интервюираните споделят, че е елементарно да се разбере цената в евро.
Инфлацията в Хърватия. Ръстът на приходите за 2023 година е приблизително 12% на годишна база. Хърватия е измежду трите страни в Европейски Съюз с най-голям стопански напредък.
Около еврото в България е любопитно, че не го вкарваме (само в държавната комуникация), а го “приемаме ”. Сякаш ние би трябвало да го удостоим с достойнството да го използваме, а не то да одобри нас. Сякаш не би трябвало да осъществим избрани критерии, с цел да го използваме, а би трябвало да решим, че го желаеме.
Докато решаваме дали желаеме, или не желаеме да сме в Европейски Съюз и в НАТО, жители на Украйна, Молдова и Грузия, бленувам за това. Защо - тъй като знаят, че това е пътят, който води надалеч от Путин. Също и към разцвет и подем, само че първоначално - надалеч от Путин. А в България - към този момент член на Европейски Съюз, към този момент член на НАТО, към този момент с единия крайник в Шенген и на вратите на еврозоната, ние употребяваме богатствата на Европа, към които други горещо се стремят, и отново сме недоволни от нея.
Кадри от 2023 година, когато Грузия за първи път въстана против съветския закон за задграничните сътрудници
И една последна информация - в размер на близо 6 милиарда евро по Механизма за възобновяване и резистентност. Отделн, при съставянето на бюджета на Европейски Съюз България е страна, която дава по-малко средства и получава повече като финансиране, което я прави страна бенефициер, като това се дефинира въз основата на нейната стопанска система.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ