Политолог: Радев иска да сглоби геополитически „троянски кон“
Президентът има концепция да сглоби нещо различно на актуалното държавно управление, в което влизат ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ или Българска социалистическа партия
„ Идеята на президента Румен Радев е да сглоби нещо различно на актуалното държавно управление, в което влизат ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ или Българска социалистическа партия. В една такава различна структура той би имал геополитически „ троянски кон “. Това изяснява тактическите му дейности в пространството. Има съсдържателни въпроси, по които той се разминава с ръководещите. Надявам се те да бъдат решени проевропейски “. Това сподели по БНР политологът Даниел Смилов, експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики.
Експертът разяснява, че концепцията за национално придвижване, оповестена от президента в речта му на Шипка, е извънредно неуместна:
„ я съответствува с геополитическата разломна линия във връзка с Русия. Прави се един недопустим опит културната и историческа непосредственост сред българския и съветския народ да бъдат употребявани за политически цели в актуалната обстановка, в това число в поддръжка на експанзията на режима на Путин. Това ми се коства освен безвкусни, само че и нездравословни за България спекулации, свързани с историческата памет "..
По думите на политолога Русия и обвързаните с нея енергийни планове са двата съществени разлома сред президента и ръководещите, само че има и трети - конституционната роля на президента в една парламентарна народна власт, счита той.
„ Има съдържателни разминавания в позицията на Румен Радев и ръководещото болшинство, а оттова и държавното управление. Тези разминавания са в три направления - две са геополитически, те са ясни. Президентът, за разлика от ръководещото болшинство, поддържа повече позиции, свързани с Русия в спора ѝ с Украйна. Не става дума за директна поддръжка на Русия, но повечето от позициите на президента Радев съответстват с тезите на Кремъл - и за битката за мир, и за това, че Украйна би трябвало да капитулира на процедура като бъде оставена без военна помощ и прочие Тук има сериозен разлом, другият е по енергийните планове, отново президентът там е доста по-тясно обвързван с планове, обвързани с Русия “, добави политологът.
„ Служебното държавно управление на Радев скри, че има интерес от Украйна към реакторите в „ Белене “
Третата линия е още по-интересна, тя е вътрешнополитическа, можем да кажем - конституционна. Тя е за това каква е ролята на президента в една парламентарна народна власт....Ролята му до някаква степен е на коректив, само че не и президентството да дефинира рутинната политика на страната. В парламентарната република изпълнителната власт принадлежи на Министерски съвет “, изясни Смилов.
„ Идеята на президента Румен Радев е да сглоби нещо различно на актуалното държавно управление, в което влизат ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ или Българска социалистическа партия. В една такава различна структура той би имал геополитически „ троянски кон “. Това изяснява тактическите му дейности в пространството. Има съсдържателни въпроси, по които той се разминава с ръководещите. Надявам се те да бъдат решени проевропейски “. Това сподели по БНР политологът Даниел Смилов, експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики.
Експертът разяснява, че концепцията за национално придвижване, оповестена от президента в речта му на Шипка, е извънредно неуместна:
„ я съответствува с геополитическата разломна линия във връзка с Русия. Прави се един недопустим опит културната и историческа непосредственост сред българския и съветския народ да бъдат употребявани за политически цели в актуалната обстановка, в това число в поддръжка на експанзията на режима на Путин. Това ми се коства освен безвкусни, само че и нездравословни за България спекулации, свързани с историческата памет "..
По думите на политолога Русия и обвързаните с нея енергийни планове са двата съществени разлома сред президента и ръководещите, само че има и трети - конституционната роля на президента в една парламентарна народна власт, счита той.
„ Има съдържателни разминавания в позицията на Румен Радев и ръководещото болшинство, а оттова и държавното управление. Тези разминавания са в три направления - две са геополитически, те са ясни. Президентът, за разлика от ръководещото болшинство, поддържа повече позиции, свързани с Русия в спора ѝ с Украйна. Не става дума за директна поддръжка на Русия, но повечето от позициите на президента Радев съответстват с тезите на Кремъл - и за битката за мир, и за това, че Украйна би трябвало да капитулира на процедура като бъде оставена без военна помощ и прочие Тук има сериозен разлом, другият е по енергийните планове, отново президентът там е доста по-тясно обвързван с планове, обвързани с Русия “, добави политологът.
„ Служебното държавно управление на Радев скри, че има интерес от Украйна към реакторите в „ Белене “
Третата линия е още по-интересна, тя е вътрешнополитическа, можем да кажем - конституционна. Тя е за това каква е ролята на президента в една парламентарна народна власт....Ролята му до някаква степен е на коректив, само че не и президентството да дефинира рутинната политика на страната. В парламентарната република изпълнителната власт принадлежи на Министерски съвет “, изясни Смилов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ