Макрон отваря френските архиви за геноцида в Руанда
Президентът Еманюел Макрон разгласи през днешния ден, че отваря за историците всички архиви, свързани с геноцида в Руанда и укрепва средствата за правосъдно гонене във Франция на хипотетични причинители на геноцид, в опит за изясняване на ролята на Франция в геноцида в Руанда през 1994 година, съобщи Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
В навечерието на церемониите в неделя във връзка 25-ата годишнина от геноцида в Руанда, където няма участва, Макрон одобри през днешния ден в президентския замък представители на асоциацията " Ибука Франс ", отдадена на поддръжка на оживелите и на паметта за нещастието.
Президентът разгласи в края на срещата за " основаването на комисия от историци и откриватели, натоварени да извършат задълбочена работа за проучването на всички френски архиви, свързани с Руанда, сред 1990 и 1994 година ", се споделя в официално съобщение на Елисейския замък.
В комисията ще влязат 8 историци и откриватели под управлението на професор Венсан Дюклер. Те ще имат задача да проучат всички френски архивни фондове, свързани с геноцида в интервала 1990-94 година, с цел да проучват ролята и присъединяване на Франция през този интервал и да допринесат за по-добро схващане и познаване на геноцида против тутсите, показва президентският замък.
Ибука Франс, учредена през 1992 година, е френският клон на " Ибука " ( " Помни! " ) - главната организация на оживелите от геноцида в Руанда.
Създаването на комисията във Франция е в сходство с различен ангажимент, стихотворец от президента Макрон на среща с руандийския държавен глава Пол Кагаме през май 2018 година
Неизяснените аспекти на ролята на Париж преди, по време и след геноцида, който по данни на Организация на обединените нации е лишил живота на 800 000 души сред април и юли 1994 година, най-много измежду малцинството тутси, остават непрекъснат източник на дискусия във Франция.
Сред най-спорните моменти са размерът на военната помощ, предоставена от Франция за режима на руандийския президент от етноса хуту Ювенал Хабиаримана от 1990 до 1994 година, и събитията към атентата на 6 април 1994 година, в който той умира и който предизвика геноцида.
Поканен публично от Кагаме, Макрон ще бъде огромният отсъстващ на паметните церемонии за геноцида в неделя в Кигали, показва Агенция Франс Прес. Той отклони поканата поради проблеми с графика си. Загрижен за тълкуването на знаците, Макрон ще изпрати в Кигали Ерве Бервил - сираче тутси, осиновено от френско семейство през 1994 година
Освен това френският президент разгласи усилване на правосъдните и полицейски средства за гонене на хипотетични участници в геноцида, които са във Франция.
В навечерието на церемониите в неделя във връзка 25-ата годишнина от геноцида в Руанда, където няма участва, Макрон одобри през днешния ден в президентския замък представители на асоциацията " Ибука Франс ", отдадена на поддръжка на оживелите и на паметта за нещастието.
Президентът разгласи в края на срещата за " основаването на комисия от историци и откриватели, натоварени да извършат задълбочена работа за проучването на всички френски архиви, свързани с Руанда, сред 1990 и 1994 година ", се споделя в официално съобщение на Елисейския замък.
В комисията ще влязат 8 историци и откриватели под управлението на професор Венсан Дюклер. Те ще имат задача да проучат всички френски архивни фондове, свързани с геноцида в интервала 1990-94 година, с цел да проучват ролята и присъединяване на Франция през този интервал и да допринесат за по-добро схващане и познаване на геноцида против тутсите, показва президентският замък.
Ибука Франс, учредена през 1992 година, е френският клон на " Ибука " ( " Помни! " ) - главната организация на оживелите от геноцида в Руанда.
Създаването на комисията във Франция е в сходство с различен ангажимент, стихотворец от президента Макрон на среща с руандийския държавен глава Пол Кагаме през май 2018 година
Неизяснените аспекти на ролята на Париж преди, по време и след геноцида, който по данни на Организация на обединените нации е лишил живота на 800 000 души сред април и юли 1994 година, най-много измежду малцинството тутси, остават непрекъснат източник на дискусия във Франция.
Сред най-спорните моменти са размерът на военната помощ, предоставена от Франция за режима на руандийския президент от етноса хуту Ювенал Хабиаримана от 1990 до 1994 година, и събитията към атентата на 6 април 1994 година, в който той умира и който предизвика геноцида.
Поканен публично от Кагаме, Макрон ще бъде огромният отсъстващ на паметните церемонии за геноцида в неделя в Кигали, показва Агенция Франс Прес. Той отклони поканата поради проблеми с графика си. Загрижен за тълкуването на знаците, Макрон ще изпрати в Кигали Ерве Бервил - сираче тутси, осиновено от френско семейство през 1994 година
Освен това френският президент разгласи усилване на правосъдните и полицейски средства за гонене на хипотетични участници в геноцида, които са във Франция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ