Иво Христов: Президентът Румен Радев е гарант за промяната
Президентът е поръчител за смяната. Разнородната съпротива би трябвало да реализира консенсус към стратегия най-малко.
Вотът по пощата се практикува от дълго време в доста страни и не е някаква оригиналност. Той може да бъде регламентиран, само че ГЕРБ отхвърли всевъзможни промени - под претекст че не можело да се вършат такива в последния миг, въпреки че обичайно ГЕРБ вършат промени таман в последния миг. Освен когато не им изнасят.
Това са част от тематиките, по които приказвах в предаването " Това е България " по Радио „ Фокус “.
След случая " Костинброд ", след многократното отсрочване на машинното гласоподаване в нарушаване на закона, откакто в България има доста по-висок % невалидни бюлетини (можем да се запитаме какъв брой от тях са унищожени бюлетини) - обикновено е при всички тези обстоятелства жителите да са скептични към настоящия метод на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев досегашният " баш изборджия " на ГЕРБ Цветан Цветанов персонално съобщи, че тогавашната му партия е неспособна да провежда почтени избори. Това няма по какъв начин да успокои хората.
Вследствие на консултациите при президента се демонстрираха доста недостатъци на българския избирателен развой. Бяха подети доста начинания и оферти за неговото рационализиране, само че ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, несъмнено, единствено прибавя въпросителни.
Като " оптимистична " дефинирам прогнозата, че идващият парламент ще бъде краткотраен, тъй като няма да се образува устойчиво болшинство. Реализмът диктува, че в българското политическо тресавище са вероятни всевъзможни болшинства. В момента една върло проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), ръководи дружно с крайни националисти, таксувани на доста места в Европа като фашисти и популисти, със подмолната поддръжка на една етническа партия като Движение за права и свободи, която предложения турския президент Ердоган да се изяви на личния им конгрес. Такъв политически монтаж е абсурден, само че се случва в България. Така че е мъчно да бъде направена прогноза.
Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отложен вотът (гражданите го желаеха още през лятото), не доведоха до никакво излекуване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна рецесия, доста хора изгубиха живота си, институциите действат зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази мъка. Да не приказваме за обществените последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес банкрутира. Видно е, че актуалното Народно заседание няма доверие, с цел да организира промени. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат задоволително мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, отвън партиите на статуквото.
Всички партии, отвън в този момент ръководещите, се явяват опция. Те могат да се зловидят на един или различен, само че това е политическата опция. Дали тези партии ще влязат в разговор, дали ще реализиран консенсус по стратегия най-малко, с цел да изгазим от тази институционална рецесия, в която се намираме - това зависи от мъдростта на техните водачи, от това дали имат схващане за историческа задача и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в последващо ръководство.
За мен президентът е гарантът на тази смяна, защото той има куража да слезе измежду протестиращите жители, да съобщи напълно намерено правилата си. Той е припознат като сътрудник, като водач от всички крила на митинга. Всички се явиха на консултациите, влязоха в разговор и стигнаха да несъмнено единодушие в полемиките с президента. Според мен негова е лидерската роля в този развой.
Виждаме, че протичат избрани процеси в демократичната общественост. Тази общественост обгръща необятен набор партии - от най-голямата опозиционна парламентарна партия - Българска социалистическа партия - която има собствен управнически план и свои правила и е разположена като коренно опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като " Демократична България ", които бяха доста дейни по време на митингите. Появяват се и нови обединения - това е признак на жадност за социална смяна.
Коментирах и единомислещото гледище от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде обезпечена бистрота на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини против Covid-19. Ваксинирането се приема скептично в доста страни, освен в България. Ваксините са създадени в изискванията форсмажор, без съблюдаване на признатите в научната методика периоди, а една от тях почива на напълно реформаторски принцип - по тази причина и е обикновено жителите да си задават въпроси, изключително когато самите производители предизвестяват, че са вероятни нежелани реакции при съществуване на избрани хронични болести.
Затова би трябвало да се остави независимост на хората да преценят дали да си слагат имунизацията. Държавата сигурно ще направи имунизирането предусловие за ред действия. Това е част от ролята ѝ - да подсигурява здравната сигурност. Но това не значи, че би трябвало да се лишава свободата на хората да живеят, без да се имунизират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се имунизират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни битки и парадоксалното е, че в този момент същите тези демократични кръгове, които исторически са провели тези промени, търсят да наложат наложителното имунизиране за всички жители.
Пазарът на имунизациите в света е голям, а икономическият залог - многомилиарден.
Свидетели сме по какъв начин няколко компании се пробват да си го поделят. Нормално е да има подозрения за лобиране, обикновено е Европейският парламент да чака бистрота при сключването на тези многомилиардни контракти. Фирми, които си подсигуряват огромни поръчки на разнообразни места по света и завземат огромни браншове от пазара, се оказват неспособни да доставят в период, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да запазят този пазар, което забавя процеса по имунизиране и преодоляване на епидемията. Така че, когато освен икономическият, само че и здравният залог е толкоз огромен, е нужна бистрота. Здравният залог би трябвало да бъде предпочитан.
Винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност - давам образец със съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати и Европа (TTIP), сред Европа и Канада (СЕТА), само че бе безапелационен, че напън от страна на жителите и институциите би трябвало да има.
5G мрежите будят толкоз полярни отзиви заради същите аргументи, заради които и имунизациите - става въпрос за голям стопански залог и, също така, за перспективен политически залог, защото контролът на базите данни ще даде лост за надзор над обществата в бъдеще. В момента следим борба за този надзор, която минава и през мрежите - през тяхната експедитивност, сигурност. Сигурността на данните е един от главните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни - Съединени американски щати, Китай и някои европейски водачи в тази сфера - се пробват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; по този начин ще бъдем по-силни. За страдание, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са извършени, и други, в които публичният напън във връзка с здравните опасности е висок. Не съумяваме да реализираме общ европейски метод.
Водещата роля в развиването и приложението на 5G мрежите към този момент е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. Европа се отличава от останалия свят с по-високата отбрана на потребителите от всяка стока и услуга, които крият опасности за тяхното здраве.
В резултат от инициираното от мен проучване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени предложиха при разгръщането на технологията да бъде спазен правилото на предпазливостта: това е принцип, залегнал в законодателството на Европейски Съюз - той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат позволени до консуматори единствено в случай че са потвърдено безвредни. Считам, че този принцип би трябвало да бъде почетен в този случай, както и във всеки различен.
В последните години заинтригуваният бизнес води акция за да се окарикатурят паниките на жителите, а Европейската комисия ще показа освежен проект за разрастване на мрежите от пето и шесто потомство, без да е направена оценка на рисковете и макар неналичието на теоретичен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави разговора сред съперниците и поддръжниците на новата технология неосъществим.
Моето разбиране е, че единствено науката може да бъде съдия на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето потомство, само че ние би трябвало да сме уверени, че рискът е редуциран до допустими равнища.
Вотът по пощата се практикува от дълго време в доста страни и не е някаква оригиналност. Той може да бъде регламентиран, само че ГЕРБ отхвърли всевъзможни промени - под претекст че не можело да се вършат такива в последния миг, въпреки че обичайно ГЕРБ вършат промени таман в последния миг. Освен когато не им изнасят.
Това са част от тематиките, по които приказвах в предаването " Това е България " по Радио „ Фокус “.
След случая " Костинброд ", след многократното отсрочване на машинното гласоподаване в нарушаване на закона, откакто в България има доста по-висок % невалидни бюлетини (можем да се запитаме какъв брой от тях са унищожени бюлетини) - обикновено е при всички тези обстоятелства жителите да са скептични към настоящия метод на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев досегашният " баш изборджия " на ГЕРБ Цветан Цветанов персонално съобщи, че тогавашната му партия е неспособна да провежда почтени избори. Това няма по какъв начин да успокои хората.
Вследствие на консултациите при президента се демонстрираха доста недостатъци на българския избирателен развой. Бяха подети доста начинания и оферти за неговото рационализиране, само че ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, несъмнено, единствено прибавя въпросителни.
Като " оптимистична " дефинирам прогнозата, че идващият парламент ще бъде краткотраен, тъй като няма да се образува устойчиво болшинство. Реализмът диктува, че в българското политическо тресавище са вероятни всевъзможни болшинства. В момента една върло проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), ръководи дружно с крайни националисти, таксувани на доста места в Европа като фашисти и популисти, със подмолната поддръжка на една етническа партия като Движение за права и свободи, която предложения турския президент Ердоган да се изяви на личния им конгрес. Такъв политически монтаж е абсурден, само че се случва в България. Така че е мъчно да бъде направена прогноза.
Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отложен вотът (гражданите го желаеха още през лятото), не доведоха до никакво излекуване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна рецесия, доста хора изгубиха живота си, институциите действат зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази мъка. Да не приказваме за обществените последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес банкрутира. Видно е, че актуалното Народно заседание няма доверие, с цел да организира промени. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат задоволително мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, отвън партиите на статуквото.
Всички партии, отвън в този момент ръководещите, се явяват опция. Те могат да се зловидят на един или различен, само че това е политическата опция. Дали тези партии ще влязат в разговор, дали ще реализиран консенсус по стратегия най-малко, с цел да изгазим от тази институционална рецесия, в която се намираме - това зависи от мъдростта на техните водачи, от това дали имат схващане за историческа задача и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в последващо ръководство.
За мен президентът е гарантът на тази смяна, защото той има куража да слезе измежду протестиращите жители, да съобщи напълно намерено правилата си. Той е припознат като сътрудник, като водач от всички крила на митинга. Всички се явиха на консултациите, влязоха в разговор и стигнаха да несъмнено единодушие в полемиките с президента. Според мен негова е лидерската роля в този развой.
Виждаме, че протичат избрани процеси в демократичната общественост. Тази общественост обгръща необятен набор партии - от най-голямата опозиционна парламентарна партия - Българска социалистическа партия - която има собствен управнически план и свои правила и е разположена като коренно опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като " Демократична България ", които бяха доста дейни по време на митингите. Появяват се и нови обединения - това е признак на жадност за социална смяна.
Коментирах и единомислещото гледище от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде обезпечена бистрота на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини против Covid-19. Ваксинирането се приема скептично в доста страни, освен в България. Ваксините са създадени в изискванията форсмажор, без съблюдаване на признатите в научната методика периоди, а една от тях почива на напълно реформаторски принцип - по тази причина и е обикновено жителите да си задават въпроси, изключително когато самите производители предизвестяват, че са вероятни нежелани реакции при съществуване на избрани хронични болести.
Затова би трябвало да се остави независимост на хората да преценят дали да си слагат имунизацията. Държавата сигурно ще направи имунизирането предусловие за ред действия. Това е част от ролята ѝ - да подсигурява здравната сигурност. Но това не значи, че би трябвало да се лишава свободата на хората да живеят, без да се имунизират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се имунизират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни битки и парадоксалното е, че в този момент същите тези демократични кръгове, които исторически са провели тези промени, търсят да наложат наложителното имунизиране за всички жители.
Пазарът на имунизациите в света е голям, а икономическият залог - многомилиарден.
Свидетели сме по какъв начин няколко компании се пробват да си го поделят. Нормално е да има подозрения за лобиране, обикновено е Европейският парламент да чака бистрота при сключването на тези многомилиардни контракти. Фирми, които си подсигуряват огромни поръчки на разнообразни места по света и завземат огромни браншове от пазара, се оказват неспособни да доставят в период, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да запазят този пазар, което забавя процеса по имунизиране и преодоляване на епидемията. Така че, когато освен икономическият, само че и здравният залог е толкоз огромен, е нужна бистрота. Здравният залог би трябвало да бъде предпочитан.
Винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност - давам образец със съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати и Европа (TTIP), сред Европа и Канада (СЕТА), само че бе безапелационен, че напън от страна на жителите и институциите би трябвало да има.
5G мрежите будят толкоз полярни отзиви заради същите аргументи, заради които и имунизациите - става въпрос за голям стопански залог и, също така, за перспективен политически залог, защото контролът на базите данни ще даде лост за надзор над обществата в бъдеще. В момента следим борба за този надзор, която минава и през мрежите - през тяхната експедитивност, сигурност. Сигурността на данните е един от главните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни - Съединени американски щати, Китай и някои европейски водачи в тази сфера - се пробват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; по този начин ще бъдем по-силни. За страдание, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са извършени, и други, в които публичният напън във връзка с здравните опасности е висок. Не съумяваме да реализираме общ европейски метод.
Водещата роля в развиването и приложението на 5G мрежите към този момент е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. Европа се отличава от останалия свят с по-високата отбрана на потребителите от всяка стока и услуга, които крият опасности за тяхното здраве.
В резултат от инициираното от мен проучване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени предложиха при разгръщането на технологията да бъде спазен правилото на предпазливостта: това е принцип, залегнал в законодателството на Европейски Съюз - той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат позволени до консуматори единствено в случай че са потвърдено безвредни. Считам, че този принцип би трябвало да бъде почетен в този случай, както и във всеки различен.
В последните години заинтригуваният бизнес води акция за да се окарикатурят паниките на жителите, а Европейската комисия ще показа освежен проект за разрастване на мрежите от пето и шесто потомство, без да е направена оценка на рисковете и макар неналичието на теоретичен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави разговора сред съперниците и поддръжниците на новата технология неосъществим.
Моето разбиране е, че единствено науката може да бъде съдия на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето потомство, само че ние би трябвало да сме уверени, че рискът е редуциран до допустими равнища.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ