Защо президентът атакува промените в Конституцията?
Президентът нападна поправките в Конституцията, Държавният глава счита, че с новите разпореждания се трансформира салдото сред управляващите, както и взаимоотношението сред тях. Конкретно - пред Конституционния съд Румен Радев слага за пояснение текстовете в главния закон, свързани с:
опцията депутати и министри да са с двойно гражданство;ръководители на регулатори да се избират с най-малко 160 гласа в парламента;ограничаването на избора на президент за длъжностен премиер;възможността Народното събрание да работи, даже да не успее да назначи правителство;председателите на висшите съдилища и основният прокурор да се назначат без президентът да е издал декрет.
Според президента част от промените, като се изключи че опонират на други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от компетентността на Велико национално заседание.
" От една страна, Конституцията не следва да става жертва на прибързани похищения от инцидентни парламентарни болшинства, а да бъде изменяна при повишени процедурни условия за реализиран консенсус, при изчерпателен спор и публично съзряване, че измененията са нужни и не опонират на личните си претекстове ", споделя Румен Радев - президент на Република България.
" От друга страна, когато се пристъпва към проверка, тя не може да има за резултат нарушение на главните правила на разделяне и баланс на управляващите, на правовата страна и независимостта на правосъдната власт, които подсигуряват откритата форма на държавно ръководство и нейната надлежна смяна, заради което законно лимитират всеки орган, притежаващ власт да я променя. "
Президентът оспорва прибързаното приемане на измененията с минимално изискуемо болшинство и без разискване всъщност.
" Конституцията може да бъде изменена или с огромно политическо болшинство и бързо (без период сред трите разнообразни дни на гласуванията), или с по-малко политическо болшинство, само че по-бавно (с най-малък период от два месеца сред другите дни на гласуванията) ", акцентира в претекстовете си Румен Радев.
Държавният глава смята за противоконституционни наредбите, даващи право на хора с двойно поданство да бъдат народни представители и министри. Според Радев, в случай че запазването на условието за българско поданство само във връзка с президента, е било предизвикано от това, че е висш главнокомандващ на Въоръжените сили, то не е регистрирано, че Народното събрание взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир и позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили зад граница.
Радев нападна и смяната на интервала, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното Народно заседание, както до момента, с измененията изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Според изложените претекстове новата уредба основава риск да се застъпят мандатите на два поредни Народното събрание. Редът за назначение на служебно държавно управление също е нападнат пред Конституционен съд, а от претекстовете излиза наяве, че измененията размиват отговорността за служебните кабинети и крият риск от несъразмерно продължение на мандата на завареното държавно управление.
" Става дума за служебното държавно управление, като ефикасен инструмент за превъзмогване на парламентарни рецесии, в историята сме имали не една или две, става дума и за тези конюнктурни промени, които касаят единствено сегашната сглобка, приказвам за другите болшинства, които се изискват за избор на толкоз значимите за всички регулатори и в последна сметка за процедурата, за метода, по който беше подходено към най-важния въпрос за една страна - този за главния й закон ", съобщи Крум Зарков - секретар по правните въпроси в президентството.
Според секретаря по правните въпроси в президентството Крум Зарков жалбата е добре аргументирана.
" С акта си за сезиране на Конституционния съд президентът извършва функционалността си на поръчител. На поръчител на върховенството на Конституцията, на народовластието, на правилото за разделяне на управляващите, на правните устои на нашата народна власт ", разяснява още Крум Зарков.
Промените в главния закон бяха признати дефинитивно от Народното събрание на 20 декември. Тогава Радев разгласи, че ръководещите " изнасилват " Конституцията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
опцията депутати и министри да са с двойно гражданство;ръководители на регулатори да се избират с най-малко 160 гласа в парламента;ограничаването на избора на президент за длъжностен премиер;възможността Народното събрание да работи, даже да не успее да назначи правителство;председателите на висшите съдилища и основният прокурор да се назначат без президентът да е издал декрет.
Според президента част от промените, като се изключи че опонират на други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от компетентността на Велико национално заседание.
" От една страна, Конституцията не следва да става жертва на прибързани похищения от инцидентни парламентарни болшинства, а да бъде изменяна при повишени процедурни условия за реализиран консенсус, при изчерпателен спор и публично съзряване, че измененията са нужни и не опонират на личните си претекстове ", споделя Румен Радев - президент на Република България.
" От друга страна, когато се пристъпва към проверка, тя не може да има за резултат нарушение на главните правила на разделяне и баланс на управляващите, на правовата страна и независимостта на правосъдната власт, които подсигуряват откритата форма на държавно ръководство и нейната надлежна смяна, заради което законно лимитират всеки орган, притежаващ власт да я променя. "
Президентът оспорва прибързаното приемане на измененията с минимално изискуемо болшинство и без разискване всъщност.
" Конституцията може да бъде изменена или с огромно политическо болшинство и бързо (без период сред трите разнообразни дни на гласуванията), или с по-малко политическо болшинство, само че по-бавно (с най-малък период от два месеца сред другите дни на гласуванията) ", акцентира в претекстовете си Румен Радев.
Държавният глава смята за противоконституционни наредбите, даващи право на хора с двойно поданство да бъдат народни представители и министри. Според Радев, в случай че запазването на условието за българско поданство само във връзка с президента, е било предизвикано от това, че е висш главнокомандващ на Въоръжените сили, то не е регистрирано, че Народното събрание взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир и позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили зад граница.
Радев нападна и смяната на интервала, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното Народно заседание, както до момента, с измененията изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Според изложените претекстове новата уредба основава риск да се застъпят мандатите на два поредни Народното събрание. Редът за назначение на служебно държавно управление също е нападнат пред Конституционен съд, а от претекстовете излиза наяве, че измененията размиват отговорността за служебните кабинети и крият риск от несъразмерно продължение на мандата на завареното държавно управление.
" Става дума за служебното държавно управление, като ефикасен инструмент за превъзмогване на парламентарни рецесии, в историята сме имали не една или две, става дума и за тези конюнктурни промени, които касаят единствено сегашната сглобка, приказвам за другите болшинства, които се изискват за избор на толкоз значимите за всички регулатори и в последна сметка за процедурата, за метода, по който беше подходено към най-важния въпрос за една страна - този за главния й закон ", съобщи Крум Зарков - секретар по правните въпроси в президентството.
Според секретаря по правните въпроси в президентството Крум Зарков жалбата е добре аргументирана.
" С акта си за сезиране на Конституционния съд президентът извършва функционалността си на поръчител. На поръчител на върховенството на Конституцията, на народовластието, на правилото за разделяне на управляващите, на правните устои на нашата народна власт ", разяснява още Крум Зарков.
Промените в главния закон бяха признати дефинитивно от Народното събрание на 20 декември. Тогава Радев разгласи, че ръководещите " изнасилват " Конституцията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ