Горящите кораби на Агатокъл
През ІV в. прочие Хр. властта в гръцкия град Сиракуза на остров Сицилия била в ръцете на „ Съвета на 600-те “ – представители на богаташите, олигархията. Срещу тях, като представител на народа – „ демоса “, се оповестил военачалникът Агатокъл (361-289 пр. Хр.), който бил наследник на грънчар.
Талантлив и кадърен пълководец, Агатокъл съумял през 317 г. пр. Хр. да смъкна от власт олигархията в Сиракуза. Но други големи градове на Сицилия застанали на страната на олигарсите. В последвалата война Агатокъл бил покрай успеха – и тогава олигарсите се обърнали за помощ към Картаген. През 311 г. пр. Хр. картагенците влезнали във войната и изпратили в Сицилия войска, водена от Хамилкар. В сражението при Химера обединената войска на картагенците и олигарсите разгромила Агатокъл. След провалянето той с остатъците от армията си се отдръпнал в Сиракуза, а картагенците обсадили града.
Агатокъл нямал задоволително сили да даде борба под стените на родния си град – по тази причина се решил на една извънредно смела, съвсем налудничава стъпка, която изумила всички. И в действителност: вместо да управлява защитата на града или поне да се пробва да избяга на Апенините, където да вербува съюзнически контингенти, Агатокъл решил… да отиде в Картаген!
На пръв взор това било самоубийствено – само че се основавало на доста прецизни съображения. Агатокъл познавал политическата система на Картаген, чието владичество над прилежащите нации се основавало повече на военна мощност и икономическа насила, в сравнение с на взаимно почитание и изгода. В самия град враждували разнообразни партии. Освен това експедицията на Хамилкар в Сицилия принудила картагенците да изпратят там обилни военни контингенти. От друга страна, кой би помислил, че гърците ще се осмелят да нахлуят в картагенски земи, щом главният им град е обсаден от картагенската войска?
В залива на Сиракуза Агатокъл съумял да събере флот от шестдесет триреми, на които бил ситуиран първокласен гръцки десант и необходимите за експедицията муниции. Общо, с гребците и слугите, армията му наброявала 10-14 хиляди души, които не били задоволителни даже за победа единствено срещу картагенския флот. Всичко се пазело в загадка.
Вражеският флот затварял входа на пристанището, тъй че било допустимо да се пробие единствено със мощ – но гръцките кораби нямали тази мощ. Но ето, че един ден ненадейно картагенските кораби се отдалечили от пристанището. Причината била, че насам идвал кортеж с храни от съюзни на Сиракуза градове. Разбира се, картагенците се спуснали да пленят кервана.
Агатокъл се възползвал от това и незабавно извел своите кораби. Картагенците се подготвили за борба, тъй като решили, че той ще се опита да избави кервана. Но били много сюрпризирани – гърците не се приближавали за пердах, а се отдалечавали с цялостна скорост към хоризонта. Изненадата даже предиздвикала врага да изпусне сигурната си плячка – керванът умерено влезнал в пристанището на Сиракуза и доставил храните, от които градът толкоз се нуждаел.
В продължение на шест денонощия корабите на Агатокъл плавали към нос Бон, най-близката до Сицилия точка на Африка. На седмия ден сиракузците били почти настигнати от картагенците, само че бойците на Агатокъл съумели да отхвърлен късото нахлуване. Така дребния гръцки отряд стъпил на брега на Африка, като достигнал задачата на плаването, само че не и целта на похода си.
Понеже съзнавал какъв брой е комплициран проектът му, Агатокъл събрал бойците, с цел да им вдъхне храброст. Той декларирал, че заречен на богините-покровителки на Сиракуза – Деметра и Кора, да им принесе в жертва корабите, в случай че сполучливо слязат на брега. Той още от детството си имал дарбата на красноречието, по тази причина в този момент капитаните сами взели факли и запалили своите кораби. Едва, когато огънят към този момент бушувал, мнозина почнали да изпадат в суматоха, тъй като разбрали, че към този момент няма противоположен път.
Постъпката на Агатокъл толкоз впечатлила съвременниците му, че изразът „ да изгориш корабите зад себе си “ оттогава значи решаваща стъпка, която не оставя път обратно. Той успокоил бойците с обещания, че ще получат всичко належащо в градовете на капризните картагенци. И не сбъркал.
Театърът на военните дейности на армията на Агатокъл в африканските владения на Картаген. Източник: Уикипедия
Градът Мегалополис, първият срещнат от гърците, не оказал сериозна опозиция и бил високомерен с взлом. Богатите вили били една до друга, издигнати по луксозен метод и покрити с орнаменти, които свидетелствали за благосъстоянието на притежателите. Скоро по-късно гърците завладяли различен град на 350 км от Картаген (вероятно Триполи) и всеки от тях получил своя дял от плячката, което ги е предиздвикало да се примирят с изгорените кораби и с раздялата от родната земя.
В Картаген избухнала суматоха, тъй като десантът на вражеската войска означавало, че Хамилкар е разрушен, а флотът му – потънал. Дори откакто научил за реалното положение на нещата, градският сенат вземал прибързани и безразсъдни решения. Той изпратил против Агатокъл опълчение, формирано от местни граждани и жители на околните градове, в това число Свещеният отряд – елитна фаланга, състояща се от хиляда конници и колесници. Решено било да не се чака идването на подкрепления, а неотложно да се влезе в борба. Тя се провела през 310 година прочие Хр.
Гърците извоювали безапелационна победа. Предположенията на Агатокъл, че изнежените жители не могат да се бият със закалените гръцки воини, се оправдали. След успеха той заповядал да се разграбват покрайнините, тъй като разбирал, че няма задоволително сили да обсади града.
Малко по-рано, през 309 година Хамилкар подхванал взлом против Сиракуза, само че бил покорен и екзекутиран. Изпратили главата му на Агатокъл – и когато я показвали на картагенците, техният военен дух напълно падал.
Войната траяла с разнообразни премеждия до цялостната победа на Агатокъл в Африка, след което той се завърнал, увенчан със популярност, в родната Сиракуза.
–
