76 години от смъртта на Борис III Обединител
През зимата на 1894 година в новата столица София се ражда бъдещият престолонаследник на цар Фердинанд Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза. Негов кръстник става папа Лъв ХІІІ, който му дава купата княз Борис Търновски.
Борис III се образова във Военната академия, взе участие в Балканските войни, както и в Първата международна война като офицер за свръзки и скоро се издига във военния сан. След края на войната страната изпада в рецесия, а цар Фердинанд абдикира. Тогава на Борис му се постанова да поеме тежката задача с ръководството на една изтощена от войни страна.
В интервала сред двете международни войни цар Борис е изправен пред няколко огромни държавни разтърсвания. Той съумява да се оправи с преврата от 9 юни 1923 година. Новият цар ръководи без доста звук, пробва да бъде непосредствен до народа и да построява своя мрежа от доближени лица. Борис III стабилизира връзките на България с останалия свят, само че строго санкционира и преследва комунистите.
Негово величество на олимпиадата в Берлин – единствен на стадиона отхвърля да даде нацистки привет
След преврата от 1934 година царят употребява рецесията в страната, с цел да стартира своето властническо ръководство. Оценките за неговото царуване са разнообразни, само че никой не може да отхвърли решителността, с която ръководи страната в най-размирните времена на 20 в.
Голямата заслуга на цар Борис си остава връщането на Южна Добруджа, спечелило му прозвището „ Обединител “. След края на Първата международна война България губи огромна част от територията си. Стремежът към възвръщането им е причина за включването на страната към Тристранния пакт.
Благодарение на тази стъпка обаче се стига до Крайовската конвенция от 7 септември 1940 година Тя е подписана сред царство България и кралство Румъния. С поддръжката на Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Италия, Южна Добруджа е върната на българите. Така България е единствената страна, която губи Втората международна война, само че се уголемява териториално.
Негово величество умира при неизяснени условия на 28.08.1943 година, броени дни откакто се завръща от Германия за среща с Адолф Хитлер. Погребан е в Рилския манастир, само че болшевишката власт го изхвърля от последното му обиталище и гробът му до през днешния ден е незнаен.
Инфо: лупа
