През задния вход и без да обели и дума –

През задния вход и без да обели и дума – по този начин министър председателят Бойко Борисов си потегли от КСНС, отдаден на тематиката за корупцията. Часове по-късно президентът Румен Радев наложи второ несъгласие, откогато е собственик на " Дондуков 2 " - върху промените в Закона за защитата.
Коментар на редактора
Че има очевидно недоразумение сред ръководещите и Радев е кристално ясно - в случай че ще милиард изказвания да има по какъв начин няма такова нещо. Въпросът е какво следва от това - ще има ли подобен разлом в държавното управление " Борисов 3 ", че отново да би трябвало да вървим на предварителни избори?
Поне към този момент отговорът е " не ". И не за друго, ами поради неналичието на сериозна маса. Т. нар. " гейтове " изкарват на бял свят неща, които всички знаем - шуробаджанащината в държавната администрация е модел за държание на безусловно всяка управлявала до момента партия! Мащабът при ГЕРБ наподобява по-голям, тъй като в никакъв случай до момента не е имало такава централизация на локална власт в ръцете на една партия.
От друга страна Румен Радев действително няма инструментите, с цел да провокира такава рецесия, която да разцепи ръководещото болшинство за къс интервал от време. Единствената тактика е посредством струпване - вадене на кирливи ризи и в подобаващи моменти да се стига до точка на шупване, с цел да се насади непрекъснато възприятие на отвращение в душите на гласоподавателите. Това е нещо, което ще продължава да се случва.
Реално и в третото си ръководство Борисов към този момент направи задоволително неточности, с цел да бъде непрекъснато нападнат. Образът на избавител на водача на ГЕРБ продължава да се натрапва, само че на избавител във външнополитически аспект. Само че на българите не им пука чак толкоз за този аспект и това към този момент се употребява, а пропуските на Борисов и там към този момент са забележими. Достатъчно е да си спомним Договора за добросъседство с Македония, който беше разгласен за най-големия български външнополитически триумф от влизането ни в Европейски Съюз насам и по какъв начин предната седмица Борисов не предложения македонския министър председател Зоран Заев на срещата в " Евксиноград " с Алексис Ципрас и Александър Вучич. Това подухва следните мисли - или Борисов напълно си е изгубил мозъка, с цел да зачеркне по този начин " триумфа си ", или е отстъпил пред външни ползи. Чии ползи - който следи по-задълбочено обстановката на Балканите, добре знае по какъв начин Русия настойчиво се бори да не губи въздействие, знае каква е отколешната политика на Белград по отношение на Москва и е наясно, че Гърция се стреми да бъде енергиен водач на Балканите, за която цел би трябвало да притегли " Турски поток ".
Напрежението при Борисов е очевидно - от много време насам той не си беше разрешавал да пази цялостно безмълвие при рецесии като тази с Антон Тодоров и Валери Симеонов. А тъкмо такива рецесии удрят по имиджа му на напредничав водач и нормално в предишното постоянно се вземаха бързи ограничения за битка с тях. Лошото за него е, че единственият резистентен метод за битка е да реализира резултати във връзка с виталния стандарт в страната, които да са бързи и да се усещат от народа, а не да се бълват удобни по принцип цифри. Засега водачът на ГЕРБ не съумява да го стори - само че още може да поиздържи на натиска поради построената през годините политико-икономическа машина. Въпросът е - не дали, а по кое време тази машина ще даде безвъзвратен недостатък?