Мирела Костадинова: Предателят на Бенковски и Сава Младенов е един и същ човек
През юни тази година се навършват 146 години от гибелта на един самоуверен българин от Тетевен - Сава Младенов. Той е измежду десетте мъже от този край, които вземат участие в Ботевата чета. Един от доверените хора на Левски, който съпровожда Апостола в обиколките му из България за основаването на Тайния револционен вътрешен комитет. Често му слагат рисковани задания в Северна и Южна България.
След напускането на Българската легия, дружно с Левски, Сава Младенов е част от кръга на Любен Каравелов. През 1869 – 1871 година обикаля Влашко и стига до Ловеч, Тетевен и Тракия. Понякога е с Апостола, с цел да провеждат комитети. Друг път е самичък – претрупан с значими задания от него. През останалото време живее във Влашко и работи за комитета.
Неговата лоялност към делото на освобождението се вижда в писмо, написано преди качването му на кораба „ Радецки “. То е до другарите му, които остават в Румъния. Писано е през май 1876 година
„ Останали братя во Ромъния,
Братя, ние към този момент отиваме в благото ни и драгоцено родно място, дето ни зове гласат на националната ни тръба, да помогнем на отчаените ни млади братя, които са бориха юначен с нашия тиранин. Братя, мола ви да не ни забравяте и да не мислите, че не сме имали какво да ядеме во Румъния. Онзи човек, който е роден с войнишко сърце, той заминува и татко и майка, и братя и сестри, дюкян и стока и сичко, което е най-хубаво за него. Братя, кой из нас не би пожалил тая светлина. Вервайте ми, братя мои, че в случай че не би станало и тая година тая свята за нас служба имаше да умра като жена в румънската страна, само че в този момент драго ми е, драго ми е. Братя дано ние да развеселиме нашата остаряла майка България. Радвай се, майко юнашка, посрещай храбри юнаци. Дързост братя. Българското сърце нема да се уплаши от вражески нож. Смъртта пред юнашките очи е нищо.
Сбогом, братя, прощавайте. Кога ни додете на посетители отново ще се видиме “.
Под писмото Сава Младенов е изписал името си, а на гърба му – дребна биографична записка, в която споделя, че татко му е родом от Пиротско и към петнадесет годишен отишъл в Тетевен, където минал животът му. Самият Сава Младенов се е родил в Тетевен през 1845 година Сам не знаел месеца, тъй като нямало кой да „ бележи “.
След напускането на румънския бряг и качването на кораба „ Радецки “ той е дружно с Ботевата чета до Веслец. Четата е разрушена, а самият челник е погубен. В стълкновение Сава Младенов е ранен на няколко места, ранени са и други четници. Прехвърлят Искъра, с цел да потърсят леговище в родния Балкан.
Има сведения, че първи се явяват в местността Косица, Тетевенско двама четници от Ботевата чета, чиито имена са незнайни. Те попадат към дома на познатия към този момент изменник Нею и се явяват при него с молба да им даде храна. Но Нею скоро ги предава на хаджи Лузгяра. Той им отрязва главите, разнася ги забити на прът из Тетевен „ за наставление на царските врагове “ и ги занася на софийския валия. Затова го повишили в юзбашия.
Твърди се, че Нею предава даже самия Бенковски. Нали, който е предал един път го прави и втори път… Наскоро след тази история в Тетевен идват още двама четници при предателя с вяра за поддръжка. Той ги извежда на Четире поляни. Участта им е същата като на Бенковски и другите двама Ботеви четници.
Без да подозира за измените на Нею при него отива и ранения Сава Младенов. Домакинът го приема и дава обещание да го укрие. Колкото повече се доверяваш на човек, толкоз по-голяма сексапил има да те съобщи. Предателство е съкровена мисъл… Ботевият въстаник му предава писмо до Цветан Семков в Тетевен, член на комитета. Семков не приема писмото от Нею, евентуално е знаел към този момент за измените му. Тогава Нею оповестява на мюдюрина Юсуф бей за Сава Младенов. Мюдюринът дава разпореждане бунтовникът да се докара в конака. Изпраща няколко заптиета да го заловят. Научили това, някои от чорбаджиите доближени до конака, водени от страха да не пострада града, застигат изпратените за Сава Младенов заптиета и прошушнали жив да го не водят.
Заптиетата стигат до колибата на Нею, заварили Сава Младенов вътре. Хващат го, връзват го и го повеждат към Тетевен. Когато наближават града, се нахвърлят върху него. Убиват го и му отрязват главата. Забиват я на прът, а след това я дават на Нею да я носи до Тетевен. В дребното градче била показана в двора на конака. Мюдюринът повикал всички тетевенци, с цел да я видят.
За своите изменнически подвизи Нею бил показан от софийския ваалия пред султана за премия. Изпратен му бил нишан, само че той не дочакал царската премия.
Една нощ през 1877 година няколко тетевенци, сред които Петко Лечов, Иван Томов и Марин Събов го убиват в колибата му. Насичат тялото му на парчета, които окачват да висят по дърветата. Това било жестокото им отмъщение за предателя Нею. Заради него са убити повече от 10 български въстаници.
Новината за убийството на Нею подвига огромен звук. Считало се, че това е предизвестие към властта и чорбаджиите. От София незабавно изпращат следовател, доктор и конница. Сам Махзар паша се явява в Тетевен, с цел да управлява следствието. Арестувани са 18 души, нито един от тях няма виновност за закононарушението. Истинските убийци не са разкрити и популярност Богу, тъй като всичко е поправимо с изключение на измяната и смъртта…
Казват, че във всяка човешка душа има дребна ковачница за изменничества. Не знам дали е така… Но измяната е фино изкуство. Оглушително… Ударът, който не очакваш…И през днешния ден наподобява на национална линия, част от народопсихологията ни. А това е срамно…
След напускането на Българската легия, дружно с Левски, Сава Младенов е част от кръга на Любен Каравелов. През 1869 – 1871 година обикаля Влашко и стига до Ловеч, Тетевен и Тракия. Понякога е с Апостола, с цел да провеждат комитети. Друг път е самичък – претрупан с значими задания от него. През останалото време живее във Влашко и работи за комитета.
Неговата лоялност към делото на освобождението се вижда в писмо, написано преди качването му на кораба „ Радецки “. То е до другарите му, които остават в Румъния. Писано е през май 1876 година
„ Останали братя во Ромъния,
Братя, ние към този момент отиваме в благото ни и драгоцено родно място, дето ни зове гласат на националната ни тръба, да помогнем на отчаените ни млади братя, които са бориха юначен с нашия тиранин. Братя, мола ви да не ни забравяте и да не мислите, че не сме имали какво да ядеме во Румъния. Онзи човек, който е роден с войнишко сърце, той заминува и татко и майка, и братя и сестри, дюкян и стока и сичко, което е най-хубаво за него. Братя, кой из нас не би пожалил тая светлина. Вервайте ми, братя мои, че в случай че не би станало и тая година тая свята за нас служба имаше да умра като жена в румънската страна, само че в този момент драго ми е, драго ми е. Братя дано ние да развеселиме нашата остаряла майка България. Радвай се, майко юнашка, посрещай храбри юнаци. Дързост братя. Българското сърце нема да се уплаши от вражески нож. Смъртта пред юнашките очи е нищо.
Сбогом, братя, прощавайте. Кога ни додете на посетители отново ще се видиме “.
Под писмото Сава Младенов е изписал името си, а на гърба му – дребна биографична записка, в която споделя, че татко му е родом от Пиротско и към петнадесет годишен отишъл в Тетевен, където минал животът му. Самият Сава Младенов се е родил в Тетевен през 1845 година Сам не знаел месеца, тъй като нямало кой да „ бележи “.
След напускането на румънския бряг и качването на кораба „ Радецки “ той е дружно с Ботевата чета до Веслец. Четата е разрушена, а самият челник е погубен. В стълкновение Сава Младенов е ранен на няколко места, ранени са и други четници. Прехвърлят Искъра, с цел да потърсят леговище в родния Балкан.
Има сведения, че първи се явяват в местността Косица, Тетевенско двама четници от Ботевата чета, чиито имена са незнайни. Те попадат към дома на познатия към този момент изменник Нею и се явяват при него с молба да им даде храна. Но Нею скоро ги предава на хаджи Лузгяра. Той им отрязва главите, разнася ги забити на прът из Тетевен „ за наставление на царските врагове “ и ги занася на софийския валия. Затова го повишили в юзбашия.
Твърди се, че Нею предава даже самия Бенковски. Нали, който е предал един път го прави и втори път… Наскоро след тази история в Тетевен идват още двама четници при предателя с вяра за поддръжка. Той ги извежда на Четире поляни. Участта им е същата като на Бенковски и другите двама Ботеви четници.
Без да подозира за измените на Нею при него отива и ранения Сава Младенов. Домакинът го приема и дава обещание да го укрие. Колкото повече се доверяваш на човек, толкоз по-голяма сексапил има да те съобщи. Предателство е съкровена мисъл… Ботевият въстаник му предава писмо до Цветан Семков в Тетевен, член на комитета. Семков не приема писмото от Нею, евентуално е знаел към този момент за измените му. Тогава Нею оповестява на мюдюрина Юсуф бей за Сава Младенов. Мюдюринът дава разпореждане бунтовникът да се докара в конака. Изпраща няколко заптиета да го заловят. Научили това, някои от чорбаджиите доближени до конака, водени от страха да не пострада града, застигат изпратените за Сава Младенов заптиета и прошушнали жив да го не водят.
Заптиетата стигат до колибата на Нею, заварили Сава Младенов вътре. Хващат го, връзват го и го повеждат към Тетевен. Когато наближават града, се нахвърлят върху него. Убиват го и му отрязват главата. Забиват я на прът, а след това я дават на Нею да я носи до Тетевен. В дребното градче била показана в двора на конака. Мюдюринът повикал всички тетевенци, с цел да я видят.
За своите изменнически подвизи Нею бил показан от софийския ваалия пред султана за премия. Изпратен му бил нишан, само че той не дочакал царската премия.
Една нощ през 1877 година няколко тетевенци, сред които Петко Лечов, Иван Томов и Марин Събов го убиват в колибата му. Насичат тялото му на парчета, които окачват да висят по дърветата. Това било жестокото им отмъщение за предателя Нею. Заради него са убити повече от 10 български въстаници.
Новината за убийството на Нею подвига огромен звук. Считало се, че това е предизвестие към властта и чорбаджиите. От София незабавно изпращат следовател, доктор и конница. Сам Махзар паша се явява в Тетевен, с цел да управлява следствието. Арестувани са 18 души, нито един от тях няма виновност за закононарушението. Истинските убийци не са разкрити и популярност Богу, тъй като всичко е поправимо с изключение на измяната и смъртта…
Казват, че във всяка човешка душа има дребна ковачница за изменничества. Не знам дали е така… Но измяната е фино изкуство. Оглушително… Ударът, който не очакваш…И през днешния ден наподобява на национална линия, част от народопсихологията ни. А това е срамно…
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ