ЕК не открива макроикономически дисбаланси в България
През юни 2021 година не са открити макроикономически несъответствия в България. В обновената оценка на Европейската комисия, включваща данни до 2020 година, индикаторът за напредък на номиналните разноските за труд за единица продукция (ULC) е над индикативните прагове.
В отчета на Европейска комисия, оповестен през днешния ден, се напомня, че откакто се е свил с 4,4 на 100 през 2020 година, се чака действителният БВП (БВП) на страната ни да нарасне с 3,8 на 100 през 2021 година и с 4,1 на 100 през 2022 година, предава Българска телеграфна агенция.
Прогнозите са, че със завръщането към стопански напредък, номиналният Брутният вътрешен продукт през 2022 година ще бъде със 17 % над нивото от 2019 година.
От Брюксел обобщават следните стопански събития за България:
- Салдото по настоящата сметка е записало дребен недостиг от 0,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година за първи път от 2012 година. Този спад се дължи главно на свиването на износа на туристически услуги поради пандемията от Covid-19. Възстановяването на приходите от туризъм е почнало през 2021 година и се чака да продължи и през 2022 година. Отрицателната интернационална капиталова позиция (NIIP), която се състои главно от директни задгранични вложения, продължава да се усъвършенства с помощта на спомагателното акумулиране на аварийни активи.
- Номиналните разноски за труд за единица продукция са се нараснали в допълнение през 2020 година поради малко по-ниската обща продуктивност в подтекста на насъбран труд. Очаква се в бъдеще разноските за труд на единица продукция да продължат да се покачват доста, въпреки и в по-малка степен, в сравнение с през 2020 година. Това ще стане макар възстановяващия се напредък на продуктивността, защото ще нарасне мощно възнаграждението на чиновник.
- Корпоративната задлъжнялост се е нараснала през 2020 година, само че се чака тя да намалее с икономическото възобновяване. Въпреки умерения напредък на заемите внезапното понижаване на Брутният вътрешен продукт през 2020 година краткотрайно обърна процеса на спад на дълга, който се основава на мощен напредък на номиналния Брутният вътрешен продукт. С възобновяване на стопанската система съотношението на корпоративния дълг към Брутният вътрешен продукт още веднъж ще тръгне надолу. Реалният ритъм на повишаване на цените на жилища се е ускорил до 5,2 на 100 през 2020 година. Очаква се той да се забави през 2021 година, само че да се поддържа от динамичния напредък на ипотечните заеми.
- Държавният дълг е бил под 25 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и се чака да остане под 30 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година макар плануваното нарастване на държавните разноски.
- Финансовият бранш е поддържал задоволителна ликвидност и приемлив капитал по време на рецесията с Covid-19, подсилен от ограниченията на Българската национална банка, въведени през март 2020 година, и влизането на България в Банковия съюз през юли 2020 година. Коефициентът на необслужваните заеми остава висок, макар че се е намалил в допълнение до 5,9 на 100 през 2020 година. Важно ще е да се следи от близко въздействието от анулацията на ограничения за държавна поддръжка като мораториума върху заемите и гаранционните схеми.
- Условията на пазара труда не са били изключително наранени от рецесията през 2020 година посредством главно на схеми за краткосрочна претовареност. Равнището на безработицата е повишено до 5,1 на 100 през 2020 година по отношение на исторически най-малко през 2019 година, само че прогнозата е да се намали от 2022 година.
В умозаключение специалистите на Европейска комисия пишат, че България е влезнала в рецесията с Covid-19 без избрани макроикономически несъответствия, макар че необслужваните заеми и корпоративна задлъжнялост са били относително високи, въпреки и намаляващи. С Covid-кризата съотношението на дълга на частния бранш към Брутният вътрешен продукт краткотрайно е повишено през 2020 година, само че се чака да спадне. Според прогнозите компенсирането на заплатите ще продължи по пътя на предпандемичния си напредък.
Като цяло Европейска комисия не намира за належащо на този стадий да пристъпи към по-задълбочен разбор по механизма за наблюдаване на макроикономическите дисабалнси.
В отчета на Европейска комисия, оповестен през днешния ден, се напомня, че откакто се е свил с 4,4 на 100 през 2020 година, се чака действителният БВП (БВП) на страната ни да нарасне с 3,8 на 100 през 2021 година и с 4,1 на 100 през 2022 година, предава Българска телеграфна агенция.
Прогнозите са, че със завръщането към стопански напредък, номиналният Брутният вътрешен продукт през 2022 година ще бъде със 17 % над нивото от 2019 година.
От Брюксел обобщават следните стопански събития за България:
- Салдото по настоящата сметка е записало дребен недостиг от 0,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година за първи път от 2012 година. Този спад се дължи главно на свиването на износа на туристически услуги поради пандемията от Covid-19. Възстановяването на приходите от туризъм е почнало през 2021 година и се чака да продължи и през 2022 година. Отрицателната интернационална капиталова позиция (NIIP), която се състои главно от директни задгранични вложения, продължава да се усъвършенства с помощта на спомагателното акумулиране на аварийни активи.
- Номиналните разноски за труд за единица продукция са се нараснали в допълнение през 2020 година поради малко по-ниската обща продуктивност в подтекста на насъбран труд. Очаква се в бъдеще разноските за труд на единица продукция да продължат да се покачват доста, въпреки и в по-малка степен, в сравнение с през 2020 година. Това ще стане макар възстановяващия се напредък на продуктивността, защото ще нарасне мощно възнаграждението на чиновник.
- Корпоративната задлъжнялост се е нараснала през 2020 година, само че се чака тя да намалее с икономическото възобновяване. Въпреки умерения напредък на заемите внезапното понижаване на Брутният вътрешен продукт през 2020 година краткотрайно обърна процеса на спад на дълга, който се основава на мощен напредък на номиналния Брутният вътрешен продукт. С възобновяване на стопанската система съотношението на корпоративния дълг към Брутният вътрешен продукт още веднъж ще тръгне надолу. Реалният ритъм на повишаване на цените на жилища се е ускорил до 5,2 на 100 през 2020 година. Очаква се той да се забави през 2021 година, само че да се поддържа от динамичния напредък на ипотечните заеми.
- Държавният дълг е бил под 25 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и се чака да остане под 30 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година макар плануваното нарастване на държавните разноски.
- Финансовият бранш е поддържал задоволителна ликвидност и приемлив капитал по време на рецесията с Covid-19, подсилен от ограниченията на Българската национална банка, въведени през март 2020 година, и влизането на България в Банковия съюз през юли 2020 година. Коефициентът на необслужваните заеми остава висок, макар че се е намалил в допълнение до 5,9 на 100 през 2020 година. Важно ще е да се следи от близко въздействието от анулацията на ограничения за държавна поддръжка като мораториума върху заемите и гаранционните схеми.
- Условията на пазара труда не са били изключително наранени от рецесията през 2020 година посредством главно на схеми за краткосрочна претовареност. Равнището на безработицата е повишено до 5,1 на 100 през 2020 година по отношение на исторически най-малко през 2019 година, само че прогнозата е да се намали от 2022 година.
В умозаключение специалистите на Европейска комисия пишат, че България е влезнала в рецесията с Covid-19 без избрани макроикономически несъответствия, макар че необслужваните заеми и корпоративна задлъжнялост са били относително високи, въпреки и намаляващи. С Covid-кризата съотношението на дълга на частния бранш към Брутният вътрешен продукт краткотрайно е повишено през 2020 година, само че се чака да спадне. Според прогнозите компенсирането на заплатите ще продължи по пътя на предпандемичния си напредък.
Като цяло Европейска комисия не намира за належащо на този стадий да пристъпи към по-задълбочен разбор по механизма за наблюдаване на макроикономическите дисабалнси.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ