През юни 1978 г. Александър Солженицин произнесе в Харвард реч,

През юни 1978 година Александър Солженицин произнесе в Харвард тирада, озаглавена " Разпаднатият свят ". Тя беше отдадена на възникването на " другите светове ", част от които бе и западното общество. От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да натрупа с неутолима пристрастеност материални богатства, като за Америка тя е най-високата полезност, стояща над всички останали. В центъра на това уравнение се намира индивидът, тъй като над него няма никаква друга мощ с изключение на свободата. Резултатът от това е нравствена мизерия, лутаща се в търсене на личния си смисъл.

Александър Солженицин в Харвард

След речта на Солженицин " четвъртата власт " го упрекна в " загуба на равновесие " и " болна психика ". Солженицин си мислеше, че в Съединени американски щати можеш да приказваш всичко, което мислиш, само че се оказа, че демокрацията чака да й се възхищаваш. Пресата написа: " Този исполин не ни обича ".

Беше ли прав Солженицин? Той виждаше позитивните неща в сърцето на Америка. " Постепенно пред мен стартира да се разкрива другата Америка, същинското сърце на страната. Америка на дребните градове, хубавичко Америка, за която аз мислех, подготвяйки тази тирада ".

След 40 години ние към този момент може да си позволим разкоша да проучваме неговата тирада.

Според мен, Солженицин е постъпил прекомерно внимателно, в случай че отчетем по какъв начин в продължение на тези четиридесет години се утвърждаваха културните полезности на Америка. Съединени американски щати бяха погълнати от постигането на материалните си цели. Това занимание навлезе в интервал на избухлив подем, отстъпвайки от рационалните филантропични обичаи. Висшата мощ, за която приказва Солженицин стигна до цялостен крах. Ако по-рано в Бог имаха вяра 90% от популацията на нашата планета, то в този момент вярващите са към 70% и непрекъснато понижават. Тази наклонност е съпроводена с обезценяване на културата, която се отхвърли от морални бариери.

Аз бях учуден, когато Роберт Де Ниро, на церемонията по връчване на премиите " Тони ", по най-вулгарен метод се произнесе по адрес на президента на Съединените Щати. Това е същият този Де Ниро, който получи президентската премия на Свободата, считана за най-престижното отличие в Америка. Също толкоз ме озадачи и връчването на премията Пулицър на рапъра Кендрик Ламар, който по време на своите концерти непроменяемо се държи за ципа на панталона си. Трябва да призная, че връчването на Нобелова премия на Боб Дилън беше цялостен провал на нравствените стандарти, тъй като от тази премия бяха лишени някои от литературните светила на ХХ век.