През юли общинските съветници от Браво, Пловдив“ внесоха предложение Бетонния

През юли общинските съветници от „ Браво, Пловдив “ внесоха предложение Бетонния мост в Пловдив, откакто бъде възобновен, да носи името на огромния български бунтовник и да се споделя „ мост Тодор Александров “ или „ Александров мост “. „ Това ще бъде освен почитание към личността на Тодор Александров, само че и ще бъде един самобитен „ мост “ на опазване паметта на всички хора, които са намерили своя нов дом в квартал „ Южен “, разяснява ръководителят на гражданското съдружие Веселин Костов.
Прочетете още
Идеята се ражда в диалог сред Костов и адв. Станислав Станев.   " Коментирахме събарянето на Бетонния мост и аз разказвах на Станислав, че на всички банкноти на еврото са изобразени разнообразни мостове, които символизират свързаността сред страните в Европейския съюз. Говорехме, че без моста градът е разграничен на практика на две елементи и тогава ми хрумна, че на процедура реконструкцията на моста ще се трансформира в някакъв тип обединяване и след ремонта би трябвало носи името на човек, чието име е обвързвано с обединителна идея. А Тодор Александров е тъкмо подобен воин ", спомня си Костов и добавя, че мостовете във всички огромни европейски градове имат имена. 

Предложението престоя един месец на уеб страницата на общината, а на следващия ден на сесия общинските съветници ще гласоподават за именуване на моста. Очакват се и съществени диспути по тематиката. 

В навечерието на сесията беседваме с адв. Станислав Станев. 

- Защо се спряхте на Тодор Александров? Има и други велики революционери.

- Българската история изобилства от от велики персони. Проблемът с тези велики персони е, че част от тях в 45 години и от горната страна някак си останаха забравени, тъй като не са били комфортни на ръководещата власт и в този момент ние имаме дълг към тях. Целта не е  да забравим известните,  а да напомним за забравените. Тодор Александров е тъкмо такава персона. Той е човек, който е осъществил на процедура концепциите на Левски. Както самичък споделя, „ Аз съм единствено оръжието  за избавление на Македония и обединяването на българския народ “. Постигнал нещо огромно и значимо, бил е извънредно корав, само че не и непоследователен.  

Тодор Александров е погубен, тъй като е желал да реализира това, което всички хора в България считаме, че би трябвало да бъде реализирано и фактът, че „ националната “ власт го не помни е индикативен. Смятам, че в този момент имаме добър мотив да се реваншираме на историята.

- Каква добавена стойност би дало едно ново име?

- Започваме оттова, че самото име звучи по различен метод друг. Ако щете въодушевяващ. Второто е, че когато великите персони на едно общество стартират да стават известни, това е малко, само че значимо зрънце в процеса по пробуждане, осъзнаване и трупане на национално самочувствие. Като споделям национално самочувствие имам пред не някакъв назадничав псевдопатриотизъм, а актуален европейски подобен. От позиция на европейската цивилизация. Надяваме се това наше дело да накара  хората, които пишат учебниците по история да вземат да се посъбудят малко. Да си напомнят, че има и подобен човек и от кумова срама най-малко да му сложат фотографията. А пък в бъдеще, дай боже, да почнат да поставят по параграф, два  за него.

- Мислите ли, че името на Тодор Александров е задоволително сплотяващо?

 - Ами в случай че се хванем да забележим какво са правили хората, които са му били подчинени в отбрана на българите,  ако забележим какво е било отношението му към всички етноси тогава, може би ще отговорим на въпроса. Ето мога да дам за образец, че в границите на Вардарска и Егейска Македония с изключение на етнически българи, в четите на Вътрешна македонска революционна организация имало и енически турци, етнически албанци и власи и всички са били обединени, тъй като са вярвали и са знаели, че тази организация им дава нещо в действителност стойностно. Тя се бори с цел да бъде построено едно общество, в което в действителност има правдивост. Тука импортирам една  малка скоба, че когато започвах одията и организацията се легализира за малко,  етническите турци в Битоля идват при съдилищата на Вътрешна македонска революционна организация и споделят - може ли да разрешите нашия спорт, тъй като при нас вие най-малко желаете подкуп, при кадията знаем какво ще стане. Така че този човек и неговата философия и идеология в действителност са съумели да осъществят нещо значимо за българското общество.

- Коя, съгласно вас е най- огромна заслуга на Тодор Александров  към страната  и историята ни?

- Неговите заслуги са толкоз доста, че се усещам необичайно да се опитам да посоча коя е най огромната. Аз бих показал това, което мен най доста ме въодушевява, че ръководейки толкоз могъща и богата организация, през сметките на която са минавали големи количества пари, той до края на живота си останал живял  скромно. Не си е направил покои, не си е направил нищо. Дори след кончината му организацията се грижи за неговото семейство. Това е композиция от неотстъпчивост, невзискателност, непреклонност и по едно и също време с това човечност.

Ето да вземем за пример например, когато стартират войните за национално обединяване през 20 и век  - Балканската и Първата международна война, Македоно - одринското опълчение - хората, които са му били подчинени,  успяват да реализират безподобен подвиг. А и той действително видяно не е да е направил едно, две или три велики неща, за които да приказваме. Целият му живот е едно огромно великолепие. Дори след гибелта на Тодор Александров, организацията, основана от него реализира огромни победи.

Когато  Гърция атакува България при по този начин наречения „ петрички случай “  България няма своя войска на границата. Единствените хора, които са в положение да защитят границите и суверенитета на България са четите на Вътрешна македонска революционна организация.  Тодор Александров към този момент го няма, само че основата, която е положил, хората, които е селектирал и изобщо цялостната конструкция, която е основана, работят. Той е съумял с една паравоенна организация да удържи победа против една страна.

- Какво би споделил той за днешните връзки сред България и Македония, в случай че беше жив?

-Познавайки методите му на работа, мисля, че много политици в България и в Македония биха се чувствали много обезпокоени, в случай че чуят името му.
Предполагам, че в случай че имаше в  днешно време човек със  същата харизма и същатапопулярност доста от нещата, които стават сред България и Македония от двете страни на границата нямаше да се случат. Предполагам, че в случай че този човек съществуваше като престиж по същия метод, по който е бил тогава и жп линията щеше да е построена и щеше да има автомагистрали и щеше да има повече гранични пунктове.

Щеше да има обединяване на учебни заведения, университети, Македония щеше да е в Европейския съюз и младите македонци щяха да имат европейски дипломи. Много работи, съгласно мен, щяха да се реализиран. Аз тук се сещам още нещо да посоча.

Значи неговата загуба е почувствал толкоз мъчително от обществото, че мигновено стартират серия начинания.  Примерно  има един прелестен монумент в Кюстендил, който е издигнат за извънредно малко време. Хората са съзнавали, че Тодор Александров обичат техния град и неговата гибел е докарала голяма болежка и празнина. Паметникът в действителност е прелестен. По времето на комунизма е бил закътан някъде, с цел да не прави усещане. Отделно от това неговата неговата гибел кара доста  бежански организации  братства да трансформират своите наименования, да се споделят точно приятелство „ Тодор Александров “, като това нещо се отнася освен за братствата от Вардарска, само че и от Егейска Македония или както е известно в този момент Беломорието.

Той основава Македонската патриотична организация в Съединените щати, която е извънредно уважавана и авторитетна организация и до ден сегашен организация, която десетилетия наред се е борила за правата на българите в Македония.

Истината е, че всичко, което се е случвало във връзка с българщината в Македония или го е направил Тодор Александров, или той е положил основите и неговия правоприемник го е осъществил.

-  Има още няколко оферти за именуване на моста. Едното предложение е той да се споделя „ Бяло Море “, второто е да носи името на Никола Вапцаров, а третото е да бъде кръстен на пловдивския фабрикант Павел Калпакчиев.
Как бихте коментирали тези оферти?

- Признавам, че на мен персонално ми звучи необичайно. Един мост да носи името на море. Пък и тук още веднъж няма да реализираме главната цел – да почетем един популярен българин, който е от ранга на Левски, въпреки и несправедливо отлъчен. По отношение на Калпакчиев признавам, че тази концепция има огромна стойност, тъй като той е индивидът, който е направил доста за развиването на квартала, оказал помощ е на хората да получат прехранване. Уважавам концепцията, само че  продължавам да считам, че Тодор Александров е по подобаващ. Което обаче никога не значи, че Калпакчиев  следва да бъде забравян. 

Колкото до Никола Вапцаров аз персонално считам, че на негово име е уместно да се именува читалище и или библиотека. Тъй като е известен предмо в качеството си на стихотворец.

Реално във връзка с Македония не мисля, че той е най -подходящият образец, дори мисля, че по- скоро е образец в противоположна посока, защото Никола Вапцаров въпреки всичко е член на македонския книжовен кръжок -  организация, която се е борила за това да бъде основана македонска нация. Предшествениците на тези, които счупиха костите източиха кръвта на доста хора, с цел да спрат да бъдат българи да станат македонци са точно македонския книжовен кръжок. Така че в случай че желаеме още веднъж да имаме демонстрация на почитание към българите от Македония и българщината в Македония по- скоро Никола Вапцаров е образец с противоположен знак.

- Какви обструкции очаквате против вашето предложение?

- Не мога да предположа, само че несъмнено ще има.  Допускам, че ще има хора, които ще опитат да кажат, че Тодор Александров е човек, който се е борил за идеята си, само че я е налагал със мощ.  Но въпреки всичко той е бунтовник, а не публицист.  

Допускам, че е допустимо, сходни обструкции се чуят от хора, които са от лявата част на политическия набор. Но би трябвало да напомня, че голямата част от тях почитат Че Гевара като бунтовник, който също е работил със мощ и мога да кажа, че неговият хуманизъм е бил в стотици пъти по- дребен от този на Тодор Александров.  Така че възможният мотив за потреблението на силата по- скоро би бил или двуличен, или от непознаване на обстоятелствата. Предстои да разберем.