Ивайло Стефанов: ЦСКА е отговорност, която останалите отбори не могат да си представят
През юли Ивайло Стефанов ще навърши 46 години, само че даже и в актуалната си напреднала спортна възраст, международният юношески първенец с България от 1991 година играе значима роля за ЦСКА. Изненадващо или не, армейците са водачи в Суперлигата, а в петък в Пазарджик, от 15:00 ч. се изправят в четвъртфинал за Купата на България против първенеца и притежател на трофея Нефтохимик. Какви са упованията на посрещача за борбата за купата, оценката му за сезона до момента и гледа ли към треньорството, посрещачът показа особено за читателите на „ Тема Спорт”.
Ивайло, оправдаха ли се упованията като резултати и игра през предходната година и дали не ги надскочихте по отношение на мястото, което заемате в този момент, преди шампионата за Купата на България?
Последните 2 години сме или втори, или трети. Миналата година станахме трети, само че играхме на край. Горе-долу съставът ни е съвсем без смяна. Не имам вяра плюс-минус един човек да оказва чак такова въздействие върху играта. Всеки тим, който играе против нас, би трябвало да има едно на разум. Не сме за подценяване по отношение на равнището, на което е българският волейбол. Окомплектовани сме добре, упражняваме крепко. Не знам кой какви мераци е имал преди сезона, само че против нас се играе мъчно.
Може ли да се каже, че поради упоритостите на някои клубове – Хебър, Нефтохимик, даже Левски изявиха искания за купата, ЦСКА стои устойчиво и е приятната изненада поради селекциите на другите преди сезона?
За мен не е изненада нито играта на тима, нито класирането за момента, въпреки че за някои може и да е изненада. Селекциите – всеки се простира съгласно чергата си. Който има повече финанси, прави селекции. Лошото при новата селекция е, че трае по-дълго време сработването, не знаеш дали даден човек ще пасне на схемата, до момента в който при нас нещата са малко по-улегнали, както се споделя.
За Купата ще се изправите против Нефтохимик – може би най-стабилният финансово тим, само че и с кадрови промени поради незадоволителните резултати, съгласно управлението. Какво да чакаме?
Играем мач за мач. Ако са излезли да ни бият, няма да им е елементарно. Ако си мислят, че са страшният тим, съгласно мен, ще се излъжат. Аз прогнози не давам. Отиваме за победа, въпреки всичко сме ЦСКА.
Този мач обаче ще е по-различен от оня в постоянния сезон, когато ги победихте. Едва ли ще е толкоз елементарно.
По принцип в последния мач може и да е изглеждало елементарно, само че лесна победа няма. Дори и против по-слабите тимове би трябвало да си я извоюваш. Мач с мач не си наподобява, а и ще има нови хора при тях, т.е. един човек. Ние против Николай (б.р. Учиков) сме играли, знаем какво може. Но не сме гледали никакви мачове, прекомерно рано е.
Имате ли сложена цел продобиване на купата или сами си поставяте сходни цели, мислите ли за трофей?
Все отново играем в тим, който е дал доста за българския спорт – с доста трофеи, със напълно различен нрав. Това тимовете от провинцията не могат да си го показват. ЦСКА е отговорност. Винаги се търси класиране, даже да не се афишира. Всеки знае защо играе тук и въпреки да споделям „ мач за мач”, крайната цел постоянно е да си първи. Без значение дали се получава най-после.
Не ви ли е по-трудно като осъществяване и себеубеждаване обаче, когато други отбори разполагат с доста по-големи финанси?
Специално за мен, през целия си живот не съм играл в тим, който не се бори за първо място. От дребен е по този начин - другото място го забравяш. Фокусирал съм се и виждам хората към мен да се приучават, само че принудително красота не става. Във всяка страна съм гонил първото място. Отбор на шесто място предния сезон, си е отивал там, където желая аз – нагоре, имам предвид в Турция. И след това станахме огромен първенец. Така е и с ЦСКА. Дори и Сашо (б.р. – Попов) да не излиза и да споделя „ Тук играем на всяка цена”. В момента играем за купа, какво ще стане без значение от по-добрите селекции, дали в кавички, дали без – нямам визия. Но ние се борим за това.
В началото на сезона Пламен Шекерджиев сподели пред клубния уебсайт „ Младите сме подготвени да настъпим и към този момент настъпваме”. Вижда ли се към този момент Ивайло Стефанов в по-различна роля в тима, откакто в последните два месеца не си титуляр?
Това е решение на старши треньора. Аз си упражнявам, а младите дали застъпват, би трябвало доста да потвърждават. В смисъл – би трябвало да създадат триумф, всеки мач да поддържат нужното равнище. Аз се усещам добре, в естествена форма съм си, изненадващо и за мен. Все отново сме групов спорт. Когато имам опция, давам каквото мога, с цел да оказа помощ на тима.
Не си подготвен току по този начин да си дадеш мястото, тренираш и се готвиш както преди…
Не мисля, че ще мога да си дам мястото. Все отново си е клубна политика – младите би трябвало да се развиват, да имат повече игрово време. Целта е да развиваме състезатели, които да могат да създадат и прехвърляния в чужбина. На младите им се дава късмет, да ги видят хората. Защото, в случай че сме като някой различен клуб, на грешка-две и се изважда индивидът, тези младежи не биха играли толкоз дълго. Аз нямам искания да ме види някой, тъй като съм задоволително прочут (смее се). Нямам желание да вървя в чужбина, да върша кариера. Пламен не е първият, преди него и Бранимир Грозданов, и много други хора са минали по същия път – с изчакване, с толериране. Ако някой от младите си мисли, че си е спечелил мястото да играе, не е тъкмо по този начин. Просто на тях им се дава късмет, с цел да могат един ден да застъпят с цялостна мощ и да носят отговорността. В момента те не носят отговорност, а просто им се дава опция да играят.
В този ред на мисли в някои от мачовете си записан като помощник-треньор. Влече ли те сходна роля?
Може би имаше преди известно време някакво клатушкане, само че сега не мисля за сходно нещо. Аз им оказвам помощ непрестанно. Опитвам се, като виждам нещо, да им споделям. А че се повеждам помощник-треньор и в някои тренировки заменявам Сашо, това е в реда на нещата. Но напълно да се отдам на треньорството не го премислям съществено. Вече си минаха годинките и може би не съм и точният темперамент за треньор. Което за другите клубове значи малко да си податлив някой да ти споделя какво да правиш. А сега не съм доста податлив на това нещо. Като изключим Сашо Попов и Владо Николов, на тях няма кой какво да им каже, само че по другите тимове си има хора с пари, които диктуват нещата. И се преценяват доста хора. Не ми е характерът подобен, което е мой минус.
Търсил ли си статистики дали сега има, меко казано, по-опитен играч в международен мащаб от теб, който да играе на професионално равнище?
Не, аз съм си възрастен отвред за спорт, не го укривам. Ако продължа и идващия сезон, ще ми е 10-та година за ЦСКА. Преди 10 година ми викаха пенсионер. И аз съм играл с 20 години по-големи от мен, само че в този момент има деца с по близо 30 години разлика, което е стряскащо. Но обикновено се усещам, не е да не ми стигат сили и да се изтощавам. А дали съм най-възрастен, не съм се стремял към това в никакъв случай. Не ми е било фикс концепция, не е и в този момент. Преди време Папи (б.р. приключи кариерата си на 43 години през 2017 г.), до момента в който играеше – аз съм ставал международен първенец против него, само че той не е играл. Но той е бил в родината си, аз – в чужбина. Когато играеш в друга страна, те гледат по различен метод. Неща, които можеш да си ги позволиш в родното състезание, не може да си ги позволиш на открито. Не се стремя да върша върхове. Тренирам си обикновено, повеждам естествен живот и всичко си идва – може би е гений, може би по този начин е писано. Това, което ти дава спортът, като завика публиката зад тебе и си привикнал с него, то ти доставя наслаждение. Спортът не е в никакъв случай розов. Напротив – той е обвързван с доста ограничения, взаимни отстъпки. Не мога да седна на празника да се напия, да се наям и да отида на подготовка на другия ден. Макар че съм на такава възраст, че няма кой да ми каже нещо. Но няма по какъв начин да се отпуснеш, да се разплуеш, пък и това е по-здравословният метод.
Беше ли ти забавно да играеш против Владо Николов, който се завърна след 3 години отвън полето?
И аз бях умрял 3 години преди да се върна. Владо доста небрежно трябваше да влезе да играе, само че не желая да го разясня този мач, тъй като мене не ми беше наслаждение да играя против Владо, по този начин да го кажем. Защото той е израснал пред очите ми, познавам го и знам какво може да бъде. Сега не беше в най-приятното положение за наблюдение. Но той си го знае, допускам. Странен мач! Понеже и аз съм татко, знам едно 15-годишно дете какво може (б.р. – синът на Владо Николов – Алекс, дебютира за Левски). Нито сервис съм бил в него, щадящо гледах да е. Този мач не беше супер огромно наслаждение за мен. За Владо може би е било прелестно, че играе паралелно до сина си, само че от моя позиция не беше.
И последно, златен дубъл вероятен ли е за ЦСКА?
Надявам се да е вероятен, само че отново е в областта на прогнозите. Това е дълъг развой. Би било прелестно, би било ужасно хубаво, само че това е спорт.
Ивайло, оправдаха ли се упованията като резултати и игра през предходната година и дали не ги надскочихте по отношение на мястото, което заемате в този момент, преди шампионата за Купата на България?
Последните 2 години сме или втори, или трети. Миналата година станахме трети, само че играхме на край. Горе-долу съставът ни е съвсем без смяна. Не имам вяра плюс-минус един човек да оказва чак такова въздействие върху играта. Всеки тим, който играе против нас, би трябвало да има едно на разум. Не сме за подценяване по отношение на равнището, на което е българският волейбол. Окомплектовани сме добре, упражняваме крепко. Не знам кой какви мераци е имал преди сезона, само че против нас се играе мъчно.
Може ли да се каже, че поради упоритостите на някои клубове – Хебър, Нефтохимик, даже Левски изявиха искания за купата, ЦСКА стои устойчиво и е приятната изненада поради селекциите на другите преди сезона?
За мен не е изненада нито играта на тима, нито класирането за момента, въпреки че за някои може и да е изненада. Селекциите – всеки се простира съгласно чергата си. Който има повече финанси, прави селекции. Лошото при новата селекция е, че трае по-дълго време сработването, не знаеш дали даден човек ще пасне на схемата, до момента в който при нас нещата са малко по-улегнали, както се споделя.
За Купата ще се изправите против Нефтохимик – може би най-стабилният финансово тим, само че и с кадрови промени поради незадоволителните резултати, съгласно управлението. Какво да чакаме?
Играем мач за мач. Ако са излезли да ни бият, няма да им е елементарно. Ако си мислят, че са страшният тим, съгласно мен, ще се излъжат. Аз прогнози не давам. Отиваме за победа, въпреки всичко сме ЦСКА.
Този мач обаче ще е по-различен от оня в постоянния сезон, когато ги победихте. Едва ли ще е толкоз елементарно.
По принцип в последния мач може и да е изглеждало елементарно, само че лесна победа няма. Дори и против по-слабите тимове би трябвало да си я извоюваш. Мач с мач не си наподобява, а и ще има нови хора при тях, т.е. един човек. Ние против Николай (б.р. Учиков) сме играли, знаем какво може. Но не сме гледали никакви мачове, прекомерно рано е.
Имате ли сложена цел продобиване на купата или сами си поставяте сходни цели, мислите ли за трофей?
Все отново играем в тим, който е дал доста за българския спорт – с доста трофеи, със напълно различен нрав. Това тимовете от провинцията не могат да си го показват. ЦСКА е отговорност. Винаги се търси класиране, даже да не се афишира. Всеки знае защо играе тук и въпреки да споделям „ мач за мач”, крайната цел постоянно е да си първи. Без значение дали се получава най-после.
Не ви ли е по-трудно като осъществяване и себеубеждаване обаче, когато други отбори разполагат с доста по-големи финанси?
Специално за мен, през целия си живот не съм играл в тим, който не се бори за първо място. От дребен е по този начин - другото място го забравяш. Фокусирал съм се и виждам хората към мен да се приучават, само че принудително красота не става. Във всяка страна съм гонил първото място. Отбор на шесто място предния сезон, си е отивал там, където желая аз – нагоре, имам предвид в Турция. И след това станахме огромен първенец. Така е и с ЦСКА. Дори и Сашо (б.р. – Попов) да не излиза и да споделя „ Тук играем на всяка цена”. В момента играем за купа, какво ще стане без значение от по-добрите селекции, дали в кавички, дали без – нямам визия. Но ние се борим за това.
В началото на сезона Пламен Шекерджиев сподели пред клубния уебсайт „ Младите сме подготвени да настъпим и към този момент настъпваме”. Вижда ли се към този момент Ивайло Стефанов в по-различна роля в тима, откакто в последните два месеца не си титуляр?
Това е решение на старши треньора. Аз си упражнявам, а младите дали застъпват, би трябвало доста да потвърждават. В смисъл – би трябвало да създадат триумф, всеки мач да поддържат нужното равнище. Аз се усещам добре, в естествена форма съм си, изненадващо и за мен. Все отново сме групов спорт. Когато имам опция, давам каквото мога, с цел да оказа помощ на тима.
Не си подготвен току по този начин да си дадеш мястото, тренираш и се готвиш както преди…
Не мисля, че ще мога да си дам мястото. Все отново си е клубна политика – младите би трябвало да се развиват, да имат повече игрово време. Целта е да развиваме състезатели, които да могат да създадат и прехвърляния в чужбина. На младите им се дава късмет, да ги видят хората. Защото, в случай че сме като някой различен клуб, на грешка-две и се изважда индивидът, тези младежи не биха играли толкоз дълго. Аз нямам искания да ме види някой, тъй като съм задоволително прочут (смее се). Нямам желание да вървя в чужбина, да върша кариера. Пламен не е първият, преди него и Бранимир Грозданов, и много други хора са минали по същия път – с изчакване, с толериране. Ако някой от младите си мисли, че си е спечелил мястото да играе, не е тъкмо по този начин. Просто на тях им се дава късмет, с цел да могат един ден да застъпят с цялостна мощ и да носят отговорността. В момента те не носят отговорност, а просто им се дава опция да играят.
В този ред на мисли в някои от мачовете си записан като помощник-треньор. Влече ли те сходна роля?
Може би имаше преди известно време някакво клатушкане, само че сега не мисля за сходно нещо. Аз им оказвам помощ непрестанно. Опитвам се, като виждам нещо, да им споделям. А че се повеждам помощник-треньор и в някои тренировки заменявам Сашо, това е в реда на нещата. Но напълно да се отдам на треньорството не го премислям съществено. Вече си минаха годинките и може би не съм и точният темперамент за треньор. Което за другите клубове значи малко да си податлив някой да ти споделя какво да правиш. А сега не съм доста податлив на това нещо. Като изключим Сашо Попов и Владо Николов, на тях няма кой какво да им каже, само че по другите тимове си има хора с пари, които диктуват нещата. И се преценяват доста хора. Не ми е характерът подобен, което е мой минус.
Търсил ли си статистики дали сега има, меко казано, по-опитен играч в международен мащаб от теб, който да играе на професионално равнище?
Не, аз съм си възрастен отвред за спорт, не го укривам. Ако продължа и идващия сезон, ще ми е 10-та година за ЦСКА. Преди 10 година ми викаха пенсионер. И аз съм играл с 20 години по-големи от мен, само че в този момент има деца с по близо 30 години разлика, което е стряскащо. Но обикновено се усещам, не е да не ми стигат сили и да се изтощавам. А дали съм най-възрастен, не съм се стремял към това в никакъв случай. Не ми е било фикс концепция, не е и в този момент. Преди време Папи (б.р. приключи кариерата си на 43 години през 2017 г.), до момента в който играеше – аз съм ставал международен първенец против него, само че той не е играл. Но той е бил в родината си, аз – в чужбина. Когато играеш в друга страна, те гледат по различен метод. Неща, които можеш да си ги позволиш в родното състезание, не може да си ги позволиш на открито. Не се стремя да върша върхове. Тренирам си обикновено, повеждам естествен живот и всичко си идва – може би е гений, може би по този начин е писано. Това, което ти дава спортът, като завика публиката зад тебе и си привикнал с него, то ти доставя наслаждение. Спортът не е в никакъв случай розов. Напротив – той е обвързван с доста ограничения, взаимни отстъпки. Не мога да седна на празника да се напия, да се наям и да отида на подготовка на другия ден. Макар че съм на такава възраст, че няма кой да ми каже нещо. Но няма по какъв начин да се отпуснеш, да се разплуеш, пък и това е по-здравословният метод.
Беше ли ти забавно да играеш против Владо Николов, който се завърна след 3 години отвън полето?
И аз бях умрял 3 години преди да се върна. Владо доста небрежно трябваше да влезе да играе, само че не желая да го разясня този мач, тъй като мене не ми беше наслаждение да играя против Владо, по този начин да го кажем. Защото той е израснал пред очите ми, познавам го и знам какво може да бъде. Сега не беше в най-приятното положение за наблюдение. Но той си го знае, допускам. Странен мач! Понеже и аз съм татко, знам едно 15-годишно дете какво може (б.р. – синът на Владо Николов – Алекс, дебютира за Левски). Нито сервис съм бил в него, щадящо гледах да е. Този мач не беше супер огромно наслаждение за мен. За Владо може би е било прелестно, че играе паралелно до сина си, само че от моя позиция не беше.
И последно, златен дубъл вероятен ли е за ЦСКА?
Надявам се да е вероятен, само че отново е в областта на прогнозите. Това е дълъг развой. Би било прелестно, би било ужасно хубаво, само че това е спорт.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ