Молекулярният биолог д-р Иванов: Избиват прасетата с измама
През юли и август в България по разпореждане на Агенцията по храните бяха избити по разнообразни оценки сред 100 000 и 200 000 свине и процесът продължава. Предлог за всеобщото умъртвяване на животните е битка с вируса на африканската чума по свинете (АЧС). На процедура до момента заболяването надали е умъртвила повече от 100 домашни свине, само че некомпетентността на Агенцията по храните и свръх реакцията на страната са напът да погубят напълно дребното свиневъдство в България.
Доколко обаче тези ограничения са законни? Действащото законодателство в Европейски Съюз и България се състои от 4 нормативни документа:1. Закон за ветеринарномедицинската активност, 2. Наредба 102 от 2006 година, 3. Директива 60/2002 на Европейски Съюз за установяване на характерни разпореждания за битка с африканската чума по свинете, 4. Решение 433 от 2003 на Европейски Съюз по отношение на Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете.
С най-голяма тежест в съответния случай е Директива 60 и по тази причина ще се позовавам на нея. Европейски разпореждания се основават на многогодишния опит на специалистите в битката с заболяването. Спазването на предписанията е разрешило на доста страни сполучливо да блокират болестта. Естествено ограниченията са съобразени с цялостното европейско законодателство и обичаи. Аналогичната национална регулация е цитираната нагоре Наредба 102, с която всъщност се вкарват европейските разпореждания.
Нека се върнем към практиката в България. Съгласно наличната информация изпълнителната власт подрежда умъртвяване на свинете по най-малко два метода:
1. Избиване на здрави и неконтактни* животни в 20-километрови „ зони за ликвидиране “ към индустриалните ферми - макар напъните си създателят не може да намери нито един нормативен документ, разрешаващ сходна процедура. Не бяха открити и заповеди на упълномощена държавна институция. За да е легален този тип умъртвяване, би трябвало да са изпълнени минимум следните условия:
- Европейското или националното законодателство за битка с чумата по свинете да разрешава разделянето на свиневъдните ферми по форма на благосъстоятелност или по някакъв различен аршин. Такова разделяне в цитираните нагоре документи няма
- Българските закони да разрешават друго отнасяне на частната благосъстоятелност съгласно нейния размер. Разбираемо е, че сходно пояснение е в прорез с Конституцията на Република България.
Дори въвеждането на 20-километрова зона за ликвидиране е доста противоречиво. Според член 9 на Директива 60 има 10-километрови зони за карантина/наблюдение, които обаче се основават единствено към потвърдени огнища на АЧС, а в тази ситуация става въпрос за здрави животни.
След като опонира на националното и европейското законодателство, явно избиването на здрави животни, благосъстоятелност на дребни частни стопани, с претекст предотвратяване на други животни, притежавани от едри частни стопани, е директна форма на дискриминация.
Тази мярка не е прилагана в другите страни. В Европа с максимален и сполучлив опит в битката с АЧС са Испания и Португалия. При тях развъждането на прасета е огромен бизнес и вредите от многогодишната зараза са големи, само че все пак страната в никакъв случай не си е разрешила да дели притежателите на животни на дребни/едри или домашни/индустриални.
В България всеобщото изтребване на здрави неконтактни животни с претекст предварителна защита на свинете на индустриалните притежатели явно е нелегално и поражда съмнения в лобизъм от страна на индустриалците. В медиите то се показва като „ непринудено “, само че в това време представители на изпълнителната власт заплашват кметовете и притежателите на свине с административни репресии.
На процедура страната изнудва дребните фермери да унищожават прасетата без никакви законни учредения, обосноваващи тази мярка. При тази обстановка единственият вид на притежателите е да търсят правата си в съда и да се надяват, че създателите на тези безобразия ще понесат в миналото най-малко административна отговорност.
2. Умъртвяване на здрави неконтактни животни в 3-километрови зони към инфектирани ферми.
Тази мярка се вкарва чрез заповеди (за всяко съответно огнище) на шефа на Агенцията по храните, дружно със зонирането на 3- и 10-километрови зони и другите ограничения за карантина. Нека забележим какви са разликите сред европейското и националното законодателство и българската процедура.
В Директива 60 в детайли е разказано какво се прави при съмнение за съществуване на огнище на АЧС (член 4), когато в съответна плантация е доказано съществуването на инфектирани животни (член 5 и 6), както и какво се подхваща в защитната 3-километрова (член 10) и надзорната 10-километрова зона (член 11). Съгласно Директива 60 на умъртвяване подлежат единствено и само животните в засегнатия от заболяването свиневъден обект/ферма, което е тъкмо противоположното на българската процедура, където се избиват всички здрави животни в 3-километрова защитна зона. Това е фундаментално разграничение сред законодателството и практиката в България.
У нас Агенцията по храните си разрешава да избива здрави животни и да протяга ръка на закрепено с Конституцията право на частна благосъстоятелност. При това макар очевидното нарушение на Директива 60 и Наредба 102 от страна на контролния орган публично не са изтъкнали никакви рационални доводи за фрапантното разминаване сред закона и приложението.
Избиването на здрави животни се показва в публичното пространство като панацея, изключителна мярка за прекъсване на заболяването. При това доста комфортно се икономисват засегнатите нагоре детайлности по отношение на законността и целесъобразността на тази мярка. Отвратителен детайл е дискриминирането на притежателите на свине по критерии лични/индустриални ферми, или регистрирани (ще получат обезщетения) и нерегистрирани. Тази политика разделя и настройва стопаните едни против други и разрушава престижа на локалните управляващи, които макар нежеланието, заплашвани от наказания, са заставени да работят срещу своите съселяни.
Не на последно място е сринато доверието в Агенцията по храните и в практикуващите ветеринарни лекари. Вие бихте ли желали да наемате ветеринар, който вместо да лекува животните ви, ги убива, а като екстра е задължен и да доносничи?
На фона на шантажа върху притежателите на прасета никой не подхваща действителни ограничения за вярна диагностика, епидемиологично изследване и битка с заболяването. Явно изпълнителната власт разчита, че като избият животните, болестта ще изчезне сама.
*Определението за контактни животни съгласно Директива 60 е на равнище плантация -„ контактен свиневъден обект “ е обект, в който може да е навлязла африканска чума по свинете било заради местоположението му, придвижването на хора, свине и транспортни средства или по някакъв различен метод.
- Избиването на здрави животни, благосъстоятелност на дребни частни стопани, с претекст предотвратяване на други животни, притежавани от едри частни стопани, е директна форма на дискриминация
Съгласно Директива 60 на умъртвяване подлежат единствено и само животните в засегнатия от заболяването свиневъден обект/ферма, което е тъкмо противоположното на българската процедура, където се избиват всички здрави животни в 3-километрова защитна зона.
Доколко обаче тези ограничения са законни? Действащото законодателство в Европейски Съюз и България се състои от 4 нормативни документа:1. Закон за ветеринарномедицинската активност, 2. Наредба 102 от 2006 година, 3. Директива 60/2002 на Европейски Съюз за установяване на характерни разпореждания за битка с африканската чума по свинете, 4. Решение 433 от 2003 на Европейски Съюз по отношение на Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете.
С най-голяма тежест в съответния случай е Директива 60 и по тази причина ще се позовавам на нея. Европейски разпореждания се основават на многогодишния опит на специалистите в битката с заболяването. Спазването на предписанията е разрешило на доста страни сполучливо да блокират болестта. Естествено ограниченията са съобразени с цялостното европейско законодателство и обичаи. Аналогичната национална регулация е цитираната нагоре Наредба 102, с която всъщност се вкарват европейските разпореждания.
Нека се върнем към практиката в България. Съгласно наличната информация изпълнителната власт подрежда умъртвяване на свинете по най-малко два метода:
1. Избиване на здрави и неконтактни* животни в 20-километрови „ зони за ликвидиране “ към индустриалните ферми - макар напъните си създателят не може да намери нито един нормативен документ, разрешаващ сходна процедура. Не бяха открити и заповеди на упълномощена държавна институция. За да е легален този тип умъртвяване, би трябвало да са изпълнени минимум следните условия:
- Европейското или националното законодателство за битка с чумата по свинете да разрешава разделянето на свиневъдните ферми по форма на благосъстоятелност или по някакъв различен аршин. Такова разделяне в цитираните нагоре документи няма
- Българските закони да разрешават друго отнасяне на частната благосъстоятелност съгласно нейния размер. Разбираемо е, че сходно пояснение е в прорез с Конституцията на Република България.
Дори въвеждането на 20-километрова зона за ликвидиране е доста противоречиво. Според член 9 на Директива 60 има 10-километрови зони за карантина/наблюдение, които обаче се основават единствено към потвърдени огнища на АЧС, а в тази ситуация става въпрос за здрави животни.
След като опонира на националното и европейското законодателство, явно избиването на здрави животни, благосъстоятелност на дребни частни стопани, с претекст предотвратяване на други животни, притежавани от едри частни стопани, е директна форма на дискриминация.
Тази мярка не е прилагана в другите страни. В Европа с максимален и сполучлив опит в битката с АЧС са Испания и Португалия. При тях развъждането на прасета е огромен бизнес и вредите от многогодишната зараза са големи, само че все пак страната в никакъв случай не си е разрешила да дели притежателите на животни на дребни/едри или домашни/индустриални.
В България всеобщото изтребване на здрави неконтактни животни с претекст предварителна защита на свинете на индустриалните притежатели явно е нелегално и поражда съмнения в лобизъм от страна на индустриалците. В медиите то се показва като „ непринудено “, само че в това време представители на изпълнителната власт заплашват кметовете и притежателите на свине с административни репресии.
На процедура страната изнудва дребните фермери да унищожават прасетата без никакви законни учредения, обосноваващи тази мярка. При тази обстановка единственият вид на притежателите е да търсят правата си в съда и да се надяват, че създателите на тези безобразия ще понесат в миналото най-малко административна отговорност.
2. Умъртвяване на здрави неконтактни животни в 3-километрови зони към инфектирани ферми.
Тази мярка се вкарва чрез заповеди (за всяко съответно огнище) на шефа на Агенцията по храните, дружно със зонирането на 3- и 10-километрови зони и другите ограничения за карантина. Нека забележим какви са разликите сред европейското и националното законодателство и българската процедура.
В Директива 60 в детайли е разказано какво се прави при съмнение за съществуване на огнище на АЧС (член 4), когато в съответна плантация е доказано съществуването на инфектирани животни (член 5 и 6), както и какво се подхваща в защитната 3-километрова (член 10) и надзорната 10-километрова зона (член 11). Съгласно Директива 60 на умъртвяване подлежат единствено и само животните в засегнатия от заболяването свиневъден обект/ферма, което е тъкмо противоположното на българската процедура, където се избиват всички здрави животни в 3-километрова защитна зона. Това е фундаментално разграничение сред законодателството и практиката в България.
У нас Агенцията по храните си разрешава да избива здрави животни и да протяга ръка на закрепено с Конституцията право на частна благосъстоятелност. При това макар очевидното нарушение на Директива 60 и Наредба 102 от страна на контролния орган публично не са изтъкнали никакви рационални доводи за фрапантното разминаване сред закона и приложението.
Избиването на здрави животни се показва в публичното пространство като панацея, изключителна мярка за прекъсване на заболяването. При това доста комфортно се икономисват засегнатите нагоре детайлности по отношение на законността и целесъобразността на тази мярка. Отвратителен детайл е дискриминирането на притежателите на свине по критерии лични/индустриални ферми, или регистрирани (ще получат обезщетения) и нерегистрирани. Тази политика разделя и настройва стопаните едни против други и разрушава престижа на локалните управляващи, които макар нежеланието, заплашвани от наказания, са заставени да работят срещу своите съселяни.
Не на последно място е сринато доверието в Агенцията по храните и в практикуващите ветеринарни лекари. Вие бихте ли желали да наемате ветеринар, който вместо да лекува животните ви, ги убива, а като екстра е задължен и да доносничи?
На фона на шантажа върху притежателите на прасета никой не подхваща действителни ограничения за вярна диагностика, епидемиологично изследване и битка с заболяването. Явно изпълнителната власт разчита, че като избият животните, болестта ще изчезне сама.
*Определението за контактни животни съгласно Директива 60 е на равнище плантация -„ контактен свиневъден обект “ е обект, в който може да е навлязла африканска чума по свинете било заради местоположението му, придвижването на хора, свине и транспортни средства или по някакъв различен метод.
- Избиването на здрави животни, благосъстоятелност на дребни частни стопани, с претекст предотвратяване на други животни, притежавани от едри частни стопани, е директна форма на дискриминация
Съгласно Директива 60 на умъртвяване подлежат единствено и само животните в засегнатия от заболяването свиневъден обект/ферма, което е тъкмо противоположното на българската процедура, където се избиват всички здрави животни в 3-километрова защитна зона.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ