30 години от геноцида в Сребреница – престъплението, което Европа не можа да спре
През юли 1995 година, в последните месеци на гражданската война в Босна и Херцеговина, сръбските сили под командването на военачалник Ратко Младич правят систематичното изтребване на над 8 000 босненски мюсюлмани – мъже и момчета – в и към Сребреница.
Масовото ликвидиране стартира след рухването на града на 11 юли – макар че той е разгласен от Организация на обединените нации за „ зона за сигурност “ и се намира под защитата на холандски миротворчески контингент. Днес, 30 години по-късно, светът отбелязва годишнината от това закононарушение, прието от два интернационалните съда за геноцид – първият геноцид в Европа след Втората международна война.
Корпусът „ Дрина “ на армията на Република Сръбска завладява анклава Сребреница след дългогодишна блокада, която довежда до изострен дефицит на храна, вода и медикаменти.
Жителите на града се разделят: към 15 000 мъже и момчета потеглят пешком през горите към територии, следени от босненската войска, само че множеството са хванати или убити; друга група – към 25 000 дами, деца и възрастни – остава блокирана и е изтласкана под контрол от сръбските сили.
Мъжете са отделени, отведени с камиони и екзекутирани на разнообразни места. Телата им са погребвани и препогребвани, с цел да се заличат следите. Днес са разпознати над 6 700 жертви, а всеобщите гробове са най-малко 39. Почти 2 000 от убитите са били на възраст сред 13 и 24 години.
След депортацията хиляди дами, деца и възрастни са откарани с рейсове към територии, следени от босненското държавно управление. Много от тях намират заслон в бежанския лагер край Тузла – град в североизточна Босна, който се трансформира в първа спирка на оживелите.
Именно там интернационалните организации стартират да събират свидетелства за всеобщите изтезания, половото принуждение и изчезналите близки.
В лагера дамите разпознават облекла, часовници, обувки – последните следи от съпрузи и синове, които са били отведени от сръбските сили и след това убити.
Престъплението в Сребреница е част от по-широк проект, дефиниран още през 1992 година под името „ Шест стратегически цели “ на сръбския народ в Босна. Една от тях е изчистването на Източна Босна от мюсюлманското ѝ население и основаването на етнически хомогенна сръбска територия, която да бъде обединена със Сърбия.
Планът се осъществя посредством систематични депортации, изнасилвания, убийства и опустошения, финансирани и подпомагани от Белград, тогава столица на Югославия. По време на войната в Босна умират над 100 000 души, а над 2,2 милиона са разселени.
Двамата съществени виновници – Радован Караджич и Ратко Младич – са задържани след години на укриване. Караджич, хванат през 2008 година в Белград, в началото е наказан на 40 години затвор, само че през 2019 година наказването е увеличено на пожизнен затвор.
Младич е задържан през 2011 година, а през 2021 година последната правосъдна инстанция в Хага удостоверява доживотната му присъда. Делото против него продължава девет години – в хода му са изслушани 377 очевидци и са показани близо 10 000 доказателства.
Радован Караджич (вляво) и Ратко Младич (вдясно)
Прокуратурата се пробва да потвърди, че геноцид е осъществяван освен в Сребреница, само че и в други елементи на Източна Босна още от 1992 година – само че съдът отхвърля тези обвинявания. Така геноцидът остава правосъдно приет само за събитията в Сребреница от юли 1995 година
Днес, три десетилетия по-късно, възпоменателните събития не престават. В Мемориалния център в Поточари ще бъдат заровени останките на седем новоидентифицирани жертви. Паметта е жива, само че по този начин и не е универсално приета. В Република Сръбска, където ръководи просръбският и проруски Милорад Додик, отричането на геноцида остава част от формалната политика. Младич и Караджич не престават да се възприемат от мнозина като герои, а опитите за историческа проверка се ускоряват.
Мирела Османович, която работи в Мемориалния център и е родена след клането, само че е изгубила двама братя, споделя пред BBC: „ Риториката на водачите в Република Сръбска ни тревожи. Родителите ми разпознават атмосферата от 1992 година. Не се усещаме предпазени. “
По мотив годишнината в Сараево беше показана пиесатаFlowers of Srebrenica – театрално възпоменание, в което артисти изваждат от почвата часовници и сандали – предмети, с които фамилиите разпознават убитите си близки. „ Хората се умориха да потвърждават очевидното – отричането служи единствено на тези, които не престават да печелят от предишното “, споделя актрисата Селма Алисапахич – самата тя бежанка от войната.
През 2024 година, с която разгласи публично 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Документът беше импортиран от Германия и Руанда и получи поддръжка. 19 страни бяха " срещу " - измежду тях, несъмнено, Сърбия, както и Русия, която го назова " едностранен " и " политически съкрушен ". Зад Додик и Вучич застава и техният общ другар - министър председателят на Унгария Виктор Орбан. Друго общо сред тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
Резолюцията докара до политически трус и в България, откакто изтекоха дипломатически документи, че служебният министър председател тогава Димитър Главчев (бивш народен представител от ГЕРБ) е изискал представителят на България на Общото заседание на Организация на обединените нации да не поддържа документа. В последна сметка България гласоподава с цивилизованата част на света, която помни и няма да не помни Сребреница.
Масовото ликвидиране стартира след рухването на града на 11 юли – макар че той е разгласен от Организация на обединените нации за „ зона за сигурност “ и се намира под защитата на холандски миротворчески контингент. Днес, 30 години по-късно, светът отбелязва годишнината от това закононарушение, прието от два интернационалните съда за геноцид – първият геноцид в Европа след Втората международна война.
Корпусът „ Дрина “ на армията на Република Сръбска завладява анклава Сребреница след дългогодишна блокада, която довежда до изострен дефицит на храна, вода и медикаменти.
Жителите на града се разделят: към 15 000 мъже и момчета потеглят пешком през горите към територии, следени от босненската войска, само че множеството са хванати или убити; друга група – към 25 000 дами, деца и възрастни – остава блокирана и е изтласкана под контрол от сръбските сили.
Мъжете са отделени, отведени с камиони и екзекутирани на разнообразни места. Телата им са погребвани и препогребвани, с цел да се заличат следите. Днес са разпознати над 6 700 жертви, а всеобщите гробове са най-малко 39. Почти 2 000 от убитите са били на възраст сред 13 и 24 години.
След депортацията хиляди дами, деца и възрастни са откарани с рейсове към територии, следени от босненското държавно управление. Много от тях намират заслон в бежанския лагер край Тузла – град в североизточна Босна, който се трансформира в първа спирка на оживелите.
Именно там интернационалните организации стартират да събират свидетелства за всеобщите изтезания, половото принуждение и изчезналите близки.
В лагера дамите разпознават облекла, часовници, обувки – последните следи от съпрузи и синове, които са били отведени от сръбските сили и след това убити.
Престъплението в Сребреница е част от по-широк проект, дефиниран още през 1992 година под името „ Шест стратегически цели “ на сръбския народ в Босна. Една от тях е изчистването на Източна Босна от мюсюлманското ѝ население и основаването на етнически хомогенна сръбска територия, която да бъде обединена със Сърбия.
Планът се осъществя посредством систематични депортации, изнасилвания, убийства и опустошения, финансирани и подпомагани от Белград, тогава столица на Югославия. По време на войната в Босна умират над 100 000 души, а над 2,2 милиона са разселени.
Двамата съществени виновници – Радован Караджич и Ратко Младич – са задържани след години на укриване. Караджич, хванат през 2008 година в Белград, в началото е наказан на 40 години затвор, само че през 2019 година наказването е увеличено на пожизнен затвор.
Младич е задържан през 2011 година, а през 2021 година последната правосъдна инстанция в Хага удостоверява доживотната му присъда. Делото против него продължава девет години – в хода му са изслушани 377 очевидци и са показани близо 10 000 доказателства.
Радован Караджич (вляво) и Ратко Младич (вдясно) Прокуратурата се пробва да потвърди, че геноцид е осъществяван освен в Сребреница, само че и в други елементи на Източна Босна още от 1992 година – само че съдът отхвърля тези обвинявания. Така геноцидът остава правосъдно приет само за събитията в Сребреница от юли 1995 година
Днес, три десетилетия по-късно, възпоменателните събития не престават. В Мемориалния център в Поточари ще бъдат заровени останките на седем новоидентифицирани жертви. Паметта е жива, само че по този начин и не е универсално приета. В Република Сръбска, където ръководи просръбският и проруски Милорад Додик, отричането на геноцида остава част от формалната политика. Младич и Караджич не престават да се възприемат от мнозина като герои, а опитите за историческа проверка се ускоряват.
Мирела Османович, която работи в Мемориалния център и е родена след клането, само че е изгубила двама братя, споделя пред BBC: „ Риториката на водачите в Република Сръбска ни тревожи. Родителите ми разпознават атмосферата от 1992 година. Не се усещаме предпазени. “
По мотив годишнината в Сараево беше показана пиесатаFlowers of Srebrenica – театрално възпоменание, в което артисти изваждат от почвата часовници и сандали – предмети, с които фамилиите разпознават убитите си близки. „ Хората се умориха да потвърждават очевидното – отричането служи единствено на тези, които не престават да печелят от предишното “, споделя актрисата Селма Алисапахич – самата тя бежанка от войната.
През 2024 година, с която разгласи публично 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Документът беше импортиран от Германия и Руанда и получи поддръжка. 19 страни бяха " срещу " - измежду тях, несъмнено, Сърбия, както и Русия, която го назова " едностранен " и " политически съкрушен ". Зад Додик и Вучич застава и техният общ другар - министър председателят на Унгария Виктор Орбан. Друго общо сред тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
Резолюцията докара до политически трус и в България, откакто изтекоха дипломатически документи, че служебният министър председател тогава Димитър Главчев (бивш народен представител от ГЕРБ) е изискал представителят на България на Общото заседание на Организация на обединените нации да не поддържа документа. В последна сметка България гласоподава с цивилизованата част на света, която помни и няма да не помни Сребреница.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ