Документалистиката от първите редове на историята във филмите на Лора Пойтърс
През януари 2013 година документалистка получава любопитен имейл от неизвестен консуматор. В него отсрещната страна желае достъп до паролата за криптирани известия. В това дамата не вижда нищо необичайно, защото от месеци работи по документален филм за метода, по който институциите наблюдават жителите.
След молба за потребление на още по-сигурна връзка дамата в последна сметка получава информация за няколко стратегии за следене на жители, както и уверения, че информаторът ѝ може да потвърди всичките си изказвания. Първата ѝ реакция е да изключи компютъра от интернет мрежата и да си каже „ в случай че това е правилно, животът ми преди малко се промени “.
Животът ѝ фактически се трансформира, а шест месеца по-късно тя се среща и с индивида, който ѝ изпраща мейла - незнаен тогава чиновник на Агенцията за национална сигурност (NSA) - Едуард Сноудън .
Не се трансформира обаче друго – желанието ѝ да споделя истории и да го прави в документални филми, които превземат целия свят.
През уикенда филмът „ Цялата хубост и клане “ на Лора Пойтърс завоюва Златен лъв за най-хубав филм на 79-ия кинофестивал във Венеция.
Старая се филмите ми да описват историите на хора, които стоят на първите редове на историята
„ Старая се филмите ми да описват историите на хора, които стоят на първите редове на историята, които с дейностите си предизвикат смяна. Затова се заинтересувах от тази история, тъй като тя демонстрира по какъв начин една доста дребна група може да окаже голямо влияние “.
Филмът наблюдава историята на известната фотографка и активистка Нан Голдин . През 2017 година тя и още няколко души основават правозащитната група P.A.I.N. (от англ. Незабавна интервенция в пристрастяването към предписани лекарства). Групата се пробва да разпространява казуса с пристрастяването на милиони американци към предписаните опиоиди и по-конкретно против рекламираният от богатата фамилия Саклар и тяхната компания „ Пердю Фарма “ „ Оксиконтин “.
Самата Голдин признава, че дълго време се е борила с приставянето си към медикамента и поради това се пробва да разпространява казуса като стачкува в музеи, които одобряват дарения от семейство Саклар. Кампанията и бележи успех, а цялата история е уловена от Лора Пойтърс, с която инцидентно се среща в Португалия.
„ Това, което също одобрявам във кино лентата, е, че той е модел за други, дребни организации “, споделя Пойтърс.
Лора е родена в Бостън , в фамилията на богати филантропи. Като дребна фантазията ѝ е да стане готвач, само че по-късно губи интерес. Тя намира призванието си, когато се записва в Инстититута за изкуства в Сан Франциско . През 1992 година се мести в Ню Йорк в гонене на кариера във филмовото изкуство, а там приключва в частния университет „ The new school “.
Началото на кариерата ѝ е белязано от късия документален филм „ Войни на флагове “, в което се споделя за спор сред тъмнокожи и бели в Охайо. Лентата печели няколко оценки и номиниран за Еми.
Големият ѝ пробив идва през 2006 с кино лентата „ Моята страна, моята страна “ . В него тя разказва живота в Ирак под американска окупация. За задачата прекарва 8 месеца в окупираната страна. Този филм ѝ носи и първата номинация за Оскар.
През 2010 година новата история, която преследва във кино лентата „ Клетвата “ , я сблъсква с някогашния телохранител на Осама бин Ладен , членове на Ал-Кайда, както и с Салим Ахмед Хамдан, който е един от пленените, отведени в Гуантанамо и първият съден на военните трибунали, които американското министерство на защитата учредява. Популяризирането на историята оказва помощ след серия от правосъдни борби присъдата на Хамдан и дейностите против него да бъдат оповестени за незаконни и противоконституционни.
„ Филмът преглежда възприятието им за виновност, присъединяване им в Ал-Кайда и лоялността към тях, само че също и за измените, които те изтърпяват. Разказана е и обстановката след 11 септември, както и събитията в Гуантанамо . За мен това също беше предизвикателство “, споделя Пойтърс.
Лентите за събитията в Близкия Изток ѝ навличат доста неприятности с локалните, американската войска, в това число и по време на пътуванията ѝ по летища. Тя постоянно е арестувана и разпитвана от американските управляващи, само че всичко това не я стопира. Въпреки това тя подхваща способи да се пази – заключва документи и дискове с данни в сейфове, на летища дава преносимия компютър си на някого, с който пътува и макар множеството ѝ питания за какво е лице под наблюдаване, нито една институция не ѝ дава отговор.
Така се стига до януари 2013 година и мистериозния имейл, който се оказва, че е от Сноудън. Разкритията, които някогашният чиновник на NSA прави трансформират съществено посоката, която Съединени американски щати поема след 11 септември във връзка с политиката си за наблюдаване и подслушвания, а Вашингтон и американските служби губят доста доверие пред сътрудниците си от целия свят.
Документалният филм по случая „ Гражданин четири “ носи на Пойтърс премия Оскар.
В творчеството ѝ попадат още режисьорска и продуцентска работа за филми свързани с естествени бедствия като урагана Мария и разделянето и нежната връзка сред Пуерто Рико и Съединени американски щати, протичащото се с Джулиан Асанж и други.
В момента тя работи по идващия си документален филм, само че към този момент отхвърля да разкрие каква ще бъде тематиката му.
„ Едно от най-страшните неща, за които мога да се сетя, е опцията да търсиш със задна дата, да се върнеш във времето и да проследиш с кого си е контактувал някой, както и да видиш всички места, на които е бил “.
След молба за потребление на още по-сигурна връзка дамата в последна сметка получава информация за няколко стратегии за следене на жители, както и уверения, че информаторът ѝ може да потвърди всичките си изказвания. Първата ѝ реакция е да изключи компютъра от интернет мрежата и да си каже „ в случай че това е правилно, животът ми преди малко се промени “.
Животът ѝ фактически се трансформира, а шест месеца по-късно тя се среща и с индивида, който ѝ изпраща мейла - незнаен тогава чиновник на Агенцията за национална сигурност (NSA) - Едуард Сноудън .
Не се трансформира обаче друго – желанието ѝ да споделя истории и да го прави в документални филми, които превземат целия свят.
През уикенда филмът „ Цялата хубост и клане “ на Лора Пойтърс завоюва Златен лъв за най-хубав филм на 79-ия кинофестивал във Венеция.
Старая се филмите ми да описват историите на хора, които стоят на първите редове на историята
„ Старая се филмите ми да описват историите на хора, които стоят на първите редове на историята, които с дейностите си предизвикат смяна. Затова се заинтересувах от тази история, тъй като тя демонстрира по какъв начин една доста дребна група може да окаже голямо влияние “.
Филмът наблюдава историята на известната фотографка и активистка Нан Голдин . През 2017 година тя и още няколко души основават правозащитната група P.A.I.N. (от англ. Незабавна интервенция в пристрастяването към предписани лекарства). Групата се пробва да разпространява казуса с пристрастяването на милиони американци към предписаните опиоиди и по-конкретно против рекламираният от богатата фамилия Саклар и тяхната компания „ Пердю Фарма “ „ Оксиконтин “.
Самата Голдин признава, че дълго време се е борила с приставянето си към медикамента и поради това се пробва да разпространява казуса като стачкува в музеи, които одобряват дарения от семейство Саклар. Кампанията и бележи успех, а цялата история е уловена от Лора Пойтърс, с която инцидентно се среща в Португалия.
„ Това, което също одобрявам във кино лентата, е, че той е модел за други, дребни организации “, споделя Пойтърс.
Лора е родена в Бостън , в фамилията на богати филантропи. Като дребна фантазията ѝ е да стане готвач, само че по-късно губи интерес. Тя намира призванието си, когато се записва в Инстититута за изкуства в Сан Франциско . През 1992 година се мести в Ню Йорк в гонене на кариера във филмовото изкуство, а там приключва в частния университет „ The new school “.
Началото на кариерата ѝ е белязано от късия документален филм „ Войни на флагове “, в което се споделя за спор сред тъмнокожи и бели в Охайо. Лентата печели няколко оценки и номиниран за Еми.
Големият ѝ пробив идва през 2006 с кино лентата „ Моята страна, моята страна “ . В него тя разказва живота в Ирак под американска окупация. За задачата прекарва 8 месеца в окупираната страна. Този филм ѝ носи и първата номинация за Оскар.
През 2010 година новата история, която преследва във кино лентата „ Клетвата “ , я сблъсква с някогашния телохранител на Осама бин Ладен , членове на Ал-Кайда, както и с Салим Ахмед Хамдан, който е един от пленените, отведени в Гуантанамо и първият съден на военните трибунали, които американското министерство на защитата учредява. Популяризирането на историята оказва помощ след серия от правосъдни борби присъдата на Хамдан и дейностите против него да бъдат оповестени за незаконни и противоконституционни.
„ Филмът преглежда възприятието им за виновност, присъединяване им в Ал-Кайда и лоялността към тях, само че също и за измените, които те изтърпяват. Разказана е и обстановката след 11 септември, както и събитията в Гуантанамо . За мен това също беше предизвикателство “, споделя Пойтърс.
Лентите за събитията в Близкия Изток ѝ навличат доста неприятности с локалните, американската войска, в това число и по време на пътуванията ѝ по летища. Тя постоянно е арестувана и разпитвана от американските управляващи, само че всичко това не я стопира. Въпреки това тя подхваща способи да се пази – заключва документи и дискове с данни в сейфове, на летища дава преносимия компютър си на някого, с който пътува и макар множеството ѝ питания за какво е лице под наблюдаване, нито една институция не ѝ дава отговор.
Така се стига до януари 2013 година и мистериозния имейл, който се оказва, че е от Сноудън. Разкритията, които някогашният чиновник на NSA прави трансформират съществено посоката, която Съединени американски щати поема след 11 септември във връзка с политиката си за наблюдаване и подслушвания, а Вашингтон и американските служби губят доста доверие пред сътрудниците си от целия свят.
Документалният филм по случая „ Гражданин четири “ носи на Пойтърс премия Оскар.
В творчеството ѝ попадат още режисьорска и продуцентска работа за филми свързани с естествени бедствия като урагана Мария и разделянето и нежната връзка сред Пуерто Рико и Съединени американски щати, протичащото се с Джулиан Асанж и други.
В момента тя работи по идващия си документален филм, само че към този момент отхвърля да разкрие каква ще бъде тематиката му.
„ Едно от най-страшните неща, за които мога да се сетя, е опцията да търсиш със задна дата, да се върнеш във времето и да проследиш с кого си е контактувал някой, както и да видиш всички места, на които е бил “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ