40 години от най-зловещата авиокатастрофа у нас
През януари 1984 година край село Кривина пада Ту-134 с 50 души на борда, всички умират, някои при избавителната интервенция
Навършиха се 40 години от една от най-зловещите и скандални самолетни произшествия в България. На 10 януари 1984 година при опит за кацане в София аероплан Ту-134 на самолетна компания " Балкан " се разрушава край софийското село Кривина. Загиват всичките 45 пасажери на борда и 5-членният екипажа, общо 50 души.
Самолетът лети от летище " Шонефелд " в Берлин. Командир на полета е Кирил Велинов. В последния миг се качва и проверител от Държавната въздухоплавателна ревизия (ДВИ), който подрежда на втория водач да напусне и заема неговото място. Полетът се прави без отклоняване от маршрута. При подхождането към летище София самолетът попада в снежна стихия и командирът взема решение да се насочи към запасно летище, само че сред него и проверяващия възниква спор
Според записа от черната кутия, открита след злополуката в 19,30 ч в пилотската кабина е извършен следният диалог сред чиновника от ДВИ и капитан Велинов:
- Командире, повелявам ви да извършите сляпо кацане, единствено по уреди.
- При тази стихия, дъжд и гръмотевици?
- Спусни пердетата и изпълнявай!
- Вие вманиачен ли сте, другарю проверяващ - ще се пребием всички!
Проверителят от Държавната въздухоплавателна ревизия остава неотстъпчив и командирът е заставен да стартира сляпо кацане. В 19,35 ч едно от крилата допира високоволтов проводник над село Кривина. Самолетът се възпламенява и се разрушава в краварника на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Всички умират.
На мястото на случая идват пожарни коли, които получили заповед да гасят пожара с прахуляк от креда, а не с пяна
При аутопсията в белите дробове на доста от пасажерите са открити следи от нея. Това значи, че някои от жертвите са били още живи след злополуката, само че вместо да бъдат избавени, са били доубити от избавителните екипи.
Започва следствие, в края на което комисията дефинира, че виновността за злополуката е на починалия екипаж. В самолетна компания " Балкан " са осъществени всеобщи уволнения и единствено за едно денонощие от работа са отстранени към 850 чиновници.
Информацията за случая не става необятно известна, както се случва и с други сходни произшествия по време на комунистическия режим в България. На 2 август 1988 година се случва още един сериозен случай. В 17,29 ч аероплан Як-40 на БГА " Балкан ", който би трябвало да лети по маршрута София - Варна, се разрушава при политане от столичното летище в коритото на река Искър. Загиват 27 пасажери, а 10 са ранени.
По-рано, през 70-те години, има два други случая, за които се знае повече, защото при тях има загинали известни по онова време хора
На 21 декември 1971 година - при политане от летище София катастрофира аероплан Ил-18, който би трябвало да извърши полет до Алжир със 73-ма пасажери на борда. Освен 6-членния екипаж умират и 24-ма от пасажерите, измежду които естрадната певица Паша Христова. Нейните сътрудници Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина оцеляват по знамение.
Известната треньорка по художествена гимнастика Жулието Шишманова умира на 16 март 1978 година при злополука на аероплан на " Балкан " Ту-134 по постоянен полет София -Варшава.
Машината се разрушава край врачанските села Тлачене и Габаре. Освен известната спортистка умира и нейната помощничка Румяна Стефанова, както и девойките от тима. Общо жертвите са 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членен екипаж.
През 60-те години има още две самолетни произшествия.
Първата е на 24 ноември 1966 година със аероплан Ил-18 на българската държавна самолетна компания ТАБСО по линията София - Берлин.
Самолетът катастрофира край Братислава. Загиват всичките 82-ма души на борда - 74 пасажери и осемчленният екипаж. Сред жертвите са оперната певица Катя Попова, ген. Иван Бъчваров, шеф на Генералния щаб (1950-1960). Във втората, която е на 3 септември 1968 година, умират 45 индивида.
Тогава аероплан Ил-18, изпълняващ под наем полет Дрезден – Бургас, се разрушава край Карнобат.
Всичките 26 пасажери и 4-членният екипаж умират и в злополуката на 22 ноември 1952 година, когато аероплан Ли-2, летящ по линията София - Горна Оряховица - Варна, катастрофира при връх Вежен.
В ново време у нас не са регистрирани никакви по-сериозни произшествия със самолети на българската гражданска авиация.
Защо ни е боязън да летим?
1 към 11 милиона е шансът за самолетна злополука. А да паднеш от стола и да умреш, е доста по-вероятно - 1 към 2715
Защо хората ги е боязън да летят? Този въпрос няма отговор от години. 25% от жителите на Англия изпитват това възприятие, когато са във въздуха, твърди Би Би Си. Само 2,5% от тях страдат от аерофобия, което си е заболяване
Страхът от самолетни полети е безпределно несъизмерим, настояват учени. Шансът за злополука съгласно данните на службата по авиационна сигурност в Съединени американски щати е 1 към 11 милиона. В същото време да се почине от ужилване от пчела, оса или стършел е 1 към 4655. А да паднеш от стола вкъщи и да се нараниш съдбовно - 1 към 2715. Което би трябвало да е много по-страшно от летенето.Трябва да има разделяне сред боязън и уплаха. Едното е изцяло обикновено човешко възприятие, другото си е заболяване.
По принцип страхът е изцяло рационална реакция на индивида. Той може да пристигна от доста неща. Този от хвърчене може би идва от това, че човек просто не е роден с цел да върви по земя. Може да е поради теснота, преджобване, всичко.
Нови уплахи също способстват за това. Например страхът от технологии, който идва от това, че към теб има единствено апарати, от които зависи животът ти. Другото съвременно е номофобията - тъкмо противоположното е, взаимозависимост от технологиите. Трябва ли да си изключиш телефона, чувстваш се изолиран, нямаш безжична връзка и зависиш само от хората към теб. В същото време пътуването е много по-безопасно от преди. Например през 50-те и 60-те години на предишния век са продавали и застраховка срещу рухване на самолета на гишето за багажа, което надали е положително възприятие. А самите ограничения за защита са много по-добри. Например през 60-те години са отвлечени над 160 полета единствено в Съединени американски щати. Страхът от хвърчене може да се преодолее по няколко метода, настояват експерти. Най-лесният е да се отиде до летището и да се съзерцават самолетите да изхвърчат и кацат най-малко няколко часа. Вече има и симулатори, където може да пробваш. Но най-сигурно е да преодолееш всичко е дълъг полет. Над 70% от хората се оправят по този метод.
Навършиха се 40 години от една от най-зловещите и скандални самолетни произшествия в България. На 10 януари 1984 година при опит за кацане в София аероплан Ту-134 на самолетна компания " Балкан " се разрушава край софийското село Кривина. Загиват всичките 45 пасажери на борда и 5-членният екипажа, общо 50 души.
Самолетът лети от летище " Шонефелд " в Берлин. Командир на полета е Кирил Велинов. В последния миг се качва и проверител от Държавната въздухоплавателна ревизия (ДВИ), който подрежда на втория водач да напусне и заема неговото място. Полетът се прави без отклоняване от маршрута. При подхождането към летище София самолетът попада в снежна стихия и командирът взема решение да се насочи към запасно летище, само че сред него и проверяващия възниква спор
Според записа от черната кутия, открита след злополуката в 19,30 ч в пилотската кабина е извършен следният диалог сред чиновника от ДВИ и капитан Велинов:
- Командире, повелявам ви да извършите сляпо кацане, единствено по уреди.
- При тази стихия, дъжд и гръмотевици?
- Спусни пердетата и изпълнявай!
- Вие вманиачен ли сте, другарю проверяващ - ще се пребием всички!
Проверителят от Държавната въздухоплавателна ревизия остава неотстъпчив и командирът е заставен да стартира сляпо кацане. В 19,35 ч едно от крилата допира високоволтов проводник над село Кривина. Самолетът се възпламенява и се разрушава в краварника на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Всички умират.
На мястото на случая идват пожарни коли, които получили заповед да гасят пожара с прахуляк от креда, а не с пяна
При аутопсията в белите дробове на доста от пасажерите са открити следи от нея. Това значи, че някои от жертвите са били още живи след злополуката, само че вместо да бъдат избавени, са били доубити от избавителните екипи.
Започва следствие, в края на което комисията дефинира, че виновността за злополуката е на починалия екипаж. В самолетна компания " Балкан " са осъществени всеобщи уволнения и единствено за едно денонощие от работа са отстранени към 850 чиновници.
Информацията за случая не става необятно известна, както се случва и с други сходни произшествия по време на комунистическия режим в България. На 2 август 1988 година се случва още един сериозен случай. В 17,29 ч аероплан Як-40 на БГА " Балкан ", който би трябвало да лети по маршрута София - Варна, се разрушава при политане от столичното летище в коритото на река Искър. Загиват 27 пасажери, а 10 са ранени.
По-рано, през 70-те години, има два други случая, за които се знае повече, защото при тях има загинали известни по онова време хора
На 21 декември 1971 година - при политане от летище София катастрофира аероплан Ил-18, който би трябвало да извърши полет до Алжир със 73-ма пасажери на борда. Освен 6-членния екипаж умират и 24-ма от пасажерите, измежду които естрадната певица Паша Христова. Нейните сътрудници Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина оцеляват по знамение.
Известната треньорка по художествена гимнастика Жулието Шишманова умира на 16 март 1978 година при злополука на аероплан на " Балкан " Ту-134 по постоянен полет София -Варшава.
Машината се разрушава край врачанските села Тлачене и Габаре. Освен известната спортистка умира и нейната помощничка Румяна Стефанова, както и девойките от тима. Общо жертвите са 73 души - 27 българи, 39 поляци и 7-членен екипаж.
През 60-те години има още две самолетни произшествия.
Първата е на 24 ноември 1966 година със аероплан Ил-18 на българската държавна самолетна компания ТАБСО по линията София - Берлин.
Самолетът катастрофира край Братислава. Загиват всичките 82-ма души на борда - 74 пасажери и осемчленният екипаж. Сред жертвите са оперната певица Катя Попова, ген. Иван Бъчваров, шеф на Генералния щаб (1950-1960). Във втората, която е на 3 септември 1968 година, умират 45 индивида.
Тогава аероплан Ил-18, изпълняващ под наем полет Дрезден – Бургас, се разрушава край Карнобат.
Всичките 26 пасажери и 4-членният екипаж умират и в злополуката на 22 ноември 1952 година, когато аероплан Ли-2, летящ по линията София - Горна Оряховица - Варна, катастрофира при връх Вежен.
В ново време у нас не са регистрирани никакви по-сериозни произшествия със самолети на българската гражданска авиация.
Защо ни е боязън да летим?
1 към 11 милиона е шансът за самолетна злополука. А да паднеш от стола и да умреш, е доста по-вероятно - 1 към 2715
Защо хората ги е боязън да летят? Този въпрос няма отговор от години. 25% от жителите на Англия изпитват това възприятие, когато са във въздуха, твърди Би Би Си. Само 2,5% от тях страдат от аерофобия, което си е заболяване
Страхът от самолетни полети е безпределно несъизмерим, настояват учени. Шансът за злополука съгласно данните на службата по авиационна сигурност в Съединени американски щати е 1 към 11 милиона. В същото време да се почине от ужилване от пчела, оса или стършел е 1 към 4655. А да паднеш от стола вкъщи и да се нараниш съдбовно - 1 към 2715. Което би трябвало да е много по-страшно от летенето.Трябва да има разделяне сред боязън и уплаха. Едното е изцяло обикновено човешко възприятие, другото си е заболяване.
По принцип страхът е изцяло рационална реакция на индивида. Той може да пристигна от доста неща. Този от хвърчене може би идва от това, че човек просто не е роден с цел да върви по земя. Може да е поради теснота, преджобване, всичко.
Нови уплахи също способстват за това. Например страхът от технологии, който идва от това, че към теб има единствено апарати, от които зависи животът ти. Другото съвременно е номофобията - тъкмо противоположното е, взаимозависимост от технологиите. Трябва ли да си изключиш телефона, чувстваш се изолиран, нямаш безжична връзка и зависиш само от хората към теб. В същото време пътуването е много по-безопасно от преди. Например през 50-те и 60-те години на предишния век са продавали и застраховка срещу рухване на самолета на гишето за багажа, което надали е положително възприятие. А самите ограничения за защита са много по-добри. Например през 60-те години са отвлечени над 160 полета единствено в Съединени американски щати. Страхът от хвърчене може да се преодолее по няколко метода, настояват експерти. Най-лесният е да се отиде до летището и да се съзерцават самолетите да изхвърчат и кацат най-малко няколко часа. Вече има и симулатори, където може да пробваш. Но най-сигурно е да преодолееш всичко е дълъг полет. Над 70% от хората се оправят по този метод.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ