Кога през годините е замръзвало Черно море край Варна
През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за интервал от 15 дни, а Созополският – за към един месец. Замръзване на Варненския залив има и през зимата на 1907/1908 година, когато това се случва за интервал от 2 – 3 дни.
Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 година Тогава се следи заледяване на водата по цялото крайбрежие, а освен в пристанищата. На 11 февруари 1929 година ледът в пристанище Варна доближава дебелина 30 cm, а в намерено море плават огромни ледени парчета. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда доближава до 30-40 см. По замръзналото хора са се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват посред морето.
На север бедствено било ситуацията чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „ Варненска поща ” от 14 февруари е разказана драмата на британския транспортен съд „ Лайт оф Патрос ”, опитващ се безрезултатно да напусне пристанището. Морето носело огромни ледени парчета и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. Хора описват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пешком по ледената автомагистрала. В сковалия мраз лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско.
Зимата на 1922 година, се смята за една от най-мразовитите у нас. Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав стопира и замръзва като на фотография. Хората са можели да стигнат до прилежаща Румъния вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от ситуацията румънските вълци, които минали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.
Варненското пристанище прекратява активността си, поради ниските температури, а заледяването доближава до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка доближава до 30 cm дебелина. Ледът се стопява след 8 март.
През 1942 година Варненският залив е напълнен с ледени блокове, кратковременно замръзва морето край Бургас, а през 1954 година регионът от Евксиноград до Галата е напълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 година ледът във Варненския залив разрешава да се навлезе до 50 – 100 m във вътрешността в морето. През 1963 година е следено последното заледяване на Черно море, което е и по-слабо.
България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите.
Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 година Тогава комунистическата власт призовала жителите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непостижима задача даже за военните, камо ли за елементарните хора, въоръжени единствено с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всевъзможен жанр занимания. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи.
Яка е била зимата и през 1985 година.
Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 година Тогава се следи заледяване на водата по цялото крайбрежие, а освен в пристанищата. На 11 февруари 1929 година ледът в пристанище Варна доближава дебелина 30 cm, а в намерено море плават огромни ледени парчета. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда доближава до 30-40 см. По замръзналото хора са се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват посред морето.
На север бедствено било ситуацията чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „ Варненска поща ” от 14 февруари е разказана драмата на британския транспортен съд „ Лайт оф Патрос ”, опитващ се безрезултатно да напусне пристанището. Морето носело огромни ледени парчета и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. Хора описват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пешком по ледената автомагистрала. В сковалия мраз лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско.
Зимата на 1922 година, се смята за една от най-мразовитите у нас. Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав стопира и замръзва като на фотография. Хората са можели да стигнат до прилежаща Румъния вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от ситуацията румънските вълци, които минали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.
Варненското пристанище прекратява активността си, поради ниските температури, а заледяването доближава до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка доближава до 30 cm дебелина. Ледът се стопява след 8 март.
През 1942 година Варненският залив е напълнен с ледени блокове, кратковременно замръзва морето край Бургас, а през 1954 година регионът от Евксиноград до Галата е напълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 година ледът във Варненския залив разрешава да се навлезе до 50 – 100 m във вътрешността в морето. През 1963 година е следено последното заледяване на Черно море, което е и по-слабо.
България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите.
Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 година Тогава комунистическата власт призовала жителите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непостижима задача даже за военните, камо ли за елементарните хора, въоръжени единствено с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всевъзможен жанр занимания. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи.
Яка е била зимата и през 1985 година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ