През XX век лицето и фигурата на жените претърпяват множество

„ През XX век лицето и фигурата на дамите претърпяват голям брой трагични промени “, написа историкът на модата Александър Василиев в книгата си „ Етюди за модата и стила “, отдадена на хубавиците от предишното столетие. Вероятно това е най-хубавата дефиниция, описваща случилото се. Технологичният напредък, двете международни войни, трите революции (в Русия, Германия и Австро-Унгария) и разпадането на великите империи прекрояват картата на света и метода на живот на цялото население на планетата. Те прекрояват и женския костюм.

През 1905 година в Москва е приключен архитектурният шедьовър – хотел „ Метропол “, а в Париж се организира първата галерия на авангардните художници – фовистите. Архитектурата, литературата и изкуството стават радикално разнообразни.

Цяла Европа е прекосявана от влакове, а до Америка може да се стигне с параход. По улиците се движат освен конски файтони, само че и коли. Телефонът и телеграфът трансформират визията на хората за връзка, а електрическите крушки – за комфорт.

Тенденциите в женското облекло не се трансформират толкоз бързо, колкото в епохата на обществените мрежи, само че все пак по тях елементарно може да се наблюдава какъв брой стремглаво е течало времето и по какъв начин политическите и обществените събития са променяли визиите на дамите за красивото.

1905 година

Облеклото на дамата директно зависи от нейния обществен статус. Момичетата от „ простолюдието “, т.е. селянките, еснафките и работничките във фабриките, несъмнено, мислят за външния си тип, само че същинската мода от началото на XX век е обвързвана на първо място с представителките на висшето общество и по този начин наречения „ полусвят “.

Основната наклонност е S-образният контур, създаван благодарение на корав корсет. Дамите се стремят към резултата на висок и обилен бюст, тънка талия и необятни бедра. Тези, които природата не е надарила с форми, прибягват до хитрости и подпъхват възглавнички на „ стратегически “ значими места. Монументалността на структурата се „ омекотява “ от плата и декорацията – роклите постоянно се шият от леки материи и се украсяват с дантели, бродерии и панделки.

Голямо внимание се отделя на аксесоарите – в средата на първото десетилетие на предишния век на мода идват изящни шапки с къси периферии. В същото време дамите носят и обилни, „ повдигнати “ прически.

Аристократките избират да се обличат „ с леко забавяне “ – те не се стремят бързо да копират модата от списанията по това време. Да, „ гланцът “ към този момент съществува, само че на страниците му господстват дамите от „ полусвета “ – актриси, балерини и просто всемирски дами без избрани занимания. Именно те са основните " мо̀дници ".

1910-те години

По това време се носят шапки с необятни периферии, просто големи. Силуетът и полата стават прави или полуправи. Такъв Т-образен контур е доста присъщ за 1910–1912 година Получава се форма, наподобяваща щека за билярд под необятна шапка: тясно рамо, стеснена талия, пола до глезена “, това е стилът в навечерието на Първата международна война.

В същото време изкуството стартира интензивно да въздейства на модата. На 12 май 1909 година в парижкия спектакъл „ Шатле “ се състои премиерата на балета „ Павилионът на Армида “. Това е първият танцов театър, който Сергей Дягилев показва в Европа, и незабавно реализира величествен триумф. Под въздействието на Дягилев водещите парижки дизайнери се увличат по стила „ а ла рус “, както и по ориентализма – доста от спектаклите са сложени на източна тема.

В книгата си „ Да облечеш епохата “ великият дизайнер от началото на двадесети век Пол Пуаре отхвърля въздействието на Дягилев, само че въпреки всичко точно след министър председателите на балетите „ Шехеразада “ и „ Клеопатра “ в неговите сбирки се появяват шалвари, кафтани и тюрбани.

Първата международна война

Когато през едно горещо юлско утро на 1914 година сръбският националист Гаврило Принцип прострелва австрийския престолонаследник Франц Фердинанд, надали е предполагал, че това ликвидиране ще преобърне историята на цялото човечество. На 1 август същата година Русия влиза във войната, която по-късно ще бъде наречена Първа международна.

Процесът на женска равноправност стартира доста по-рано, само че в този момент милиони европейски мъже се насочат към фронта – някои към Верден, други към Източна Прусия. Това дава опция на дамите за първи път да заемат обществени функции, които до тогава са им били недостъпни.

Имало е дами, подготвени да се борят, като да вземем за пример известната основателка на „ женския батальон на гибелта “ Мария Бочкарева. Повечето обаче са работили в тила. Дори най-богатите и знатни дами стават медицински сестри.

Момичетата с по-скромен генезис пък работят в магазини, застават зад машините във заводи и фабрики, ремонтират техника и даже стават водачи. Тези промени неизбежно се отразяват и на външния им тип. Макар да наподобява непристойно да се мисли за фешън трендове в тежките военни години, такива въпреки всичко съществуват.

Шапката очевидно се смаляваше и към този момент не се извисяваше над прическата, а я „ прегръщаше “. По това време започнаха да се носят ниски кокове, прическата не се виждаше, а периферията на шапката стигаше до веждите или даже до очите. Популярни бяха и воалетките. В облика се появи тайнственост, присъща за епохата преди бурята. Носеха се полувталени силуети, а полите станаха по-къси. Това е разбираемо, защото войната постанова дамите да работят, а дългите поли и обилните прически към този момент не са практични. Все отново съществуваха два силуета, тъй като имаше и фешън дами, които избираха обилни поли, напомнящи за времената на Мария Антоанета. Това е мода, въведена точно от Пол Поаре.

Революцията и съветските „ ревящи двадесет “

Към 1917 година общественото напрежение в съветското общество доближава такава степен, че аристократичният външен тип става не просто демоде, а скоро по-късно и рисков.

В първите години на руската власт хората мислят не за трендове, а за облекла. В обеднялата страна, обхваната от Гражданска война, постоянно е било мъчно да се намерят даже най-необходимите неща.

Главните дами на епохата стават революционерките. В всеобщото схващане съществува клиширан облик на еманципирани дами, влюбени в „ обаянието на битката “. Най-яркият образец е брачната половинка на Ленин, Надежда Константиновна Крупская. Съдейки по ранни портрети и мемоари на съвременници, в младостта си тя е била привлекателна, само че здравето ѝ е подкопано от съществено автоимунно заболяване – Базедова болест.

С напредването на възрастта и здравословните проблеми Крупская все по-малко се грижи за външния си тип и в частност за стила си. Създателите на „ Хроники на съветската гражданска война “ съумяват точно да пресъздадат облика на брачната половинка на болшевишкия водач. По думите на Дмитрий Андреев, той даже е намерил автентичен костюм от началото на предишния век.

След Революцията този метод намира отражение и в модата. Елементи от мъжкия дрешник последователно минават в женския – изначало това са ризи, вратовръзки и ризи, само че последователно прогресивните дами обличат панталони и фамозните кожени якета. Жените се отхвърлят от корсета, полите стават по-къси, а в един миг роклята „ губи “ талията си. Вместо комплицираните шапки от предходните десетилетия, девойките носят по-удобните шапки вид „ клош “ върху къси прически.

Разбира се, надалеч не цялото население е следвало бързо изменящите се фешън трендове. Имало и такива, които изрично отхвърляли прекомерно авангардните фешън възгледи, както и хора, на които просто им било безразлично.

Както и през днешния ден, обществото не е било еднородно. В това отношение сме доста по-близки до хората, живели преди 100 години, в сравнение с от време на време си мислим.