Как омарът стана деликатес
През XVII-XVIII век омарите били публикувани в Нова Англия и всеки човек можел да влезе в морето и да си събере цялостна кошница с ракообразни.
Наричали ги „ морски хлебарки “ и ги яли единствено при положение на огромен апетит. Основно омарите се употребявали акто тор.
По-късно омарите станали храна за плебеи, нарушители, прислуги и бойци. Стрували толкоз на ниска цена, че почнали да ги употребяват като храна за добитъка.
В началото на XVIII век се състоял правосъден развой, на който прислуга се оплакала от жестокото отношение на стопаните си. Един от причините бил, че прислугата постоянно била хранена с омари. И съдът внесъл особено разпореждане – омарите могат да участват в менюто не повече от 3 пъти месечно.
В края на XVII – началото на XIX век от омарите почнали да вършат котешка храна.
Репутацията на омарите почнала да се усъвършенства едвам след Гражданската война в Съединени американски щати. И това създали железопътните компании.
Омарите станали част от менюто на вагон-ресторантите в тези щати, които нямали изход на океан. И там не знаели за неприятната известност на омарите. И ето по какъв начин потръгнало.
Готвачите почнали да опитват с омари и измислили голям брой нови ястия. Търсенето им внезапно повишено – и затова внезапно се нараснал добивът на омари (още през XIX век омар с тегло 2,5 кг се считал за малък).
Омарите почнали да се срещат все по-рядко и скоро минали в рубрика деликатеси.
