Да разделиш съзнанието си на личности и дори да не разбереш, че живееш под наем в собственото си тяло
През XIX век учените следят един забавен психически феномен – „ двойно схващане “. Това е първият път, в който стартира да се приказва за раздвояване на личността. Преди обаче учените да имат някакви наблюдения и изводи, те свързват това заболяване със сумнабулство. За мнозина това е още един мотив за проучване на спиратуализма. Търсенето на отговор продължава и напред във времето, само че отговорът на задачата е открит в края на XVIII век от Франц Мезмер и Арманд-Мари Жак де Частенет. Тяхната внушаемост работи като ключ за откриването на нови затворени персони в подсъзнанието.
Именно през XIX век излиза наяве, че човешкото схващане може да се разделя на части и пациентът може даже да не подозира за съществуването им. Мнозина считат, че епилепсията може да бъде една от аргументите за сходно положение. Към края на XIX век към този момент е ясно, че една от главните аргументи за разделянето на съзнанието е точно тежката прочувствена контузия, която в дълготраен проект може да докара до основаването на няколко персони в едно схващане. Някои от най-тежките пациенти умерено настояват, че в тях живеят повече от 20 души. Такава е историята на Луис Вивет, който твърди, че на 17-годишна възраст е срещнал отровна змия.
Стресът, който изживява ще го направи прочут за медицината, само че той самият в никакъв случай няма да се възвърне и ще признае, че от време на време не помни всичко, което се е случило. В началото на XX век се твърди, че случаите зачестяват доста, само че самият нов термин „ Шизофрения “, не може да улови напълно есенцията на разделяне. Адолф Мейер осъзнава, че множеството бойци от Първата Световна война изживяват сериозен потрес и в следствие развиват раздвояване на личността, което демонстрира, че при преживяването на голям стрес, съзнанието се разделя на части и се изключва, с цел да не аргументи повече проблеми.
По това време се раждат и истории като Франкенщайн, Д-р Джекил и М-р Хайд, които би трябвало по някакъв метод да срещнат света с това заболяване. Имат триумф до някаква степен, само че единствено толкоз. Едва през 1957 година с стартирането на романа „ Трите лица на Ева “, множеството хора стартират да се диагностицират и да ревизират положението си. Едва тогава самата болест е разпозната като нещо друго, ново и непознато. Това изисква и смяната на отношението и третирането. Шизофренията не може да одобри всяко едно отклонение и по принцип не е рационално да влиза в тези правила, изключително откакто лекуването на шизофрения е доста по-тежко по отношение на горното.
В Съединени американски щати това заболяване става известно с появяването на Били Милиган. Той става прочут с прякора си „ Изнасилвачът от кампуса “, тъй като за къс интервал съумява да нападне редица дами, да ги изнасили и по-късно да избяга с парите им. Проблемът обаче е, че Били по този начин или другояче в никакъв случай няма да си спомни всичко това. В доста връзки даже ще спори, че в миналото е направил това, въпреки и множеството свидетели да са безапелационни, че са го забелязали на мястото на престъплението. Милиган обаче твърди, че в никакъв случай не би посмял да извърши сходно закононарушение. В развиването на делото излиза наяве, че в действителност Милър не е направил сходно закононарушение, най-малко не го осъзнава.
Причината е, че при обзор с психолог, Били ще смени няколко пъти личността си, стартира да приказва с няколко разнообразни акцента, не дава отговор на името си, показва се за някой напълно друг и постоянно има задоволително имена, с които да замести истинското си аз. Никой не знае по кое време тъкмо са почнали да се демонстрират новите персони в съзнанието на арестувания. Той самият твърди, че всичко е почнало през 60-те години на предишния век, когато е бил дете.
Вторият татко Чалмър Милиган се оказва педофил и ще обича да задоволява своите полови мечти с момчето. Не е ясно какъв брой дълго е траял кошмара, само че другари и близки ще признаят, че Били е почнал да се държи по-странно и да се дистанцира. Неговият призрачен сън завършва с бракоразвод в фамилията. Самият Били по този начин и не признава, че е станал жертва, само че съгласно негови близки, тъкмо тогава са се появили първите три персони: една без име и Кристин и Шон. Много по-късно неговите другари ще осъзнаят, че странното държание на Били е обвързано единствено и само с активирането на друга персона. Ето за какво от време на време употребява английски акцент, въпреки и в никакъв случай да не е стъпвал на острова.
Мнозина считали, че Били просто се майтапи, само че в доста връзки неговото съзнание се е защитавало от най-различни земетресения и напрежението, който в миналото резонира. Били в следствие ще бъде настанен в болница и ще се лекува. В следствие учените ще потвърдят, че в неговото схващане има повече от 24 персони, в това число югославски специалист по боеприпаси, 3-годишно малко момиче и още доста други. Всички имат друг темперамент и отношение към света. Редица психолози остават на мнението, че Били най-вероятно е нямало да разбере своята смяна и ще продължи да живее по този начин, до момента в който не прави закононарушение.
Друг забавен случай с делене на съзнанието е Мелани Гудуин. Макар и да наподобява като изцяло естествен човек, мнозина знаят, че като че ли паметта и до 16-тата годишнина е заличена. Една фамилна покруса задейства съзнанието ѝ и още веднъж се търпи една съществена смяна. Според потърпевшата, в нея живеят хора на друга възраст от 3 години до 16-годишна възраст. Възрастта не е инцидентна, би трябвало да осъзнаем, че самото подсъзнание постоянно оставя следи към първичната контузия.
Истината е, че този пациент също е обект на малтретиране, само че дълго време продължава да счита, че няма доказателства по тази тематика. Като всички останали пациенти, тя трансформира тона си, държанието, ползите и даже скоростта на говорене. Неин доктор е Реми Акуароне, който признава, че през 30-годишната си кариера е съумял да срещне стотици с раздвояване на личността. Най-честата причина за събуждането на сходно е точно малтретирането в детството. Единствената доктрина за толкоз дълъг интервал е, че при преживяване на голям стрес, човек може да раздели своето съзнание на части.
След това е доста мъчно да се съберат още веднъж. Частите оказват помощ на тялото да действа обикновено. Има част, която би трябвало да работи, друга, която да оказва помощ с персоналната хигиена, трета, която да търси благополучие и още доста други. Всеки потърпевш има друго виждане за своите раздвоения. За Мелани, нейните проблеми се случват, когато не съумява да откри решение на обстановката. Травмата е това, което я замразява във времето, откакто не е лекувана през годините, нейното схващане продължава да се дели и да замръзва, предпазвайки от повторения или прекарване на казуса още веднъж.
Понеже множеството персони са на по-малки деца, Мелани признава, че изпитва усложнение в основаването на връзки с възрастен човек. След като родителите или възрастните, които е трябвало да се грижат за нея, публично не са били там или по-скоро са били повода за повече болежка, всички персони в съзнанието в този момент се дистанцират и постоянно са подготвени да се съпротивляват на възрастния. По-лошото е, че това е психическо заболяване, в което няма доста еволюция. Всяка персона остава на възрастта, на която е проектирана. Проблемът е, че в предишното тъкмо това разделяне води до анорексия, два несполучливи опита за самоубийство и редица опити за самонаряване.
Въпреки тези проблеми среща брачен партньор, който да я обича и който да осъзнава, че предишното освен е оставило сериозен щрих върху душата ѝ. Примерно, когато я попитат за колегата ѝ, Мелани ще съобщи, че знае, че се е омъжила, само че не всичко може да се спомни, откакто е превключвала няколко пъти съзнанието си и има единствено мемоари като фотоси. Днес дамата признава, че въпреки и съзнанието ѝ да работи в един по-различен модел, всички се сплотяват, с цел да запазят хармоничния живот. Науката също се развива и през 2016 година учени от кралския лицей в Лондон ще заключат, че даже и някой да подозира това заболяване като част от фикция или машинация, истината, е че освен съществува, само че може да се дадат няколко хипотези за възникването.
Най-добрият метод за решение и лекуване е посредством терапия, само че тя лишава време и изисква голямо самообладание. При сходно времево делене, психологът би трябвало да чупи постепенно оковите на времето, с цел да събере всички елементи дружно, а това, както множеството се майтапят, на практика е като неутрализиране на бомба. Поне знаем, че има някакви шансове за всички вреди да се поправят, само че това не постоянно е наложително да се случи. Лекарства не могат да оказват помощ, най-малко не постоянно в това уравнение. По-впечатляващо е, че човек може даже да не подозира на какво е способно неговото схващане в някои от сериозните моменти.
