220 години от рождението на автора на „Норма“
През XIX век създателят на „ Каста дива” или „ Непорочна богиньо”, арията на Норма из едноименната опера / считана за една от най- красивите на всички времена/, ВИНЧЕНЦО БЕЛИНИ / 1801- 1835/ бил прочут още и като „ Моцарт от Катания”. Подобно на основателя на „ Дон Жуан” и „ Сватбата на Фигаро”, той дебютирал като дете- знамение, живял малко, творил интензивно и починал ненадейно при загадъчни условия. Предполага се, без да е още изцяло потвърдено, че е бил токсичен.
Историята на Белини може да се изложи напълно в резюме.
Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си комбинация под негово управление едвам шестгодишен. На осемнайсет приключил с цялостно отличие Неаполската консерватория „ Алесандро Скарлати” – в класа по комбинация на фамозния тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „ Аделсон и Салвини”. На премиерата участвал всемогъщият оперен импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало огромният късмет на начинаещия маестро – дебютантът получил преференциален контракт за втората си опера. Тя се казвала „ Бианка и Ферандо” и била оценена за огромната тогава сума от 300 златни дуката. През първата половина на XIX век операта е в същински подем и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и публичния живот на европейците, в който за благополучие няма телевизия, чалга и футбол. Но шумният триумф на „ Бианка и Ферандо”, една прелестна мелодрама, не избавил младия Белини от първото му огромно житейско отчаяние, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената щерка на авторитетен неаполски благородник. Девойката споделяла възприятията му, само че надменният ѝ татко не го приел. Историята на тази обич е пресъздадена и на екрана от известния италиански кинорежисьор Кармине Галоне в неговия прочут и у нас филм „ Каста Дива” с присъединяване на французина Морис Роне / Белини/, италианката Антонела Луалди / Мадалена Фумароли/ и румънката Надя Грей / примадоната Джудита Паста, първата изпълнителка на ролята на Норма/.
Тогава честолюбивият юноша си дал обет, че ще стане фамозен - и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „ Капулети и Монтеки” по нещастието на Шекспир „ Ромео и Жулиета”, с която пожънал незабравим триумф освен в Италия, само че и в редица страни на Европа. А след международния триумф на „ Норма” през 1831 неговите съграждани изсекли орден с облика му, на който написали „ На Винченцо Белини от Катания – горделивост на музикалното изкуство”.
За собствен шедьовър Белини смятал „ Норма” – една висока покруса с древен сюжет по либретото на поета Феличе Романи. С толкоз огромно старание той не работил върху никоя друга опера. Прочутата песен „ Каста дива”/ „ Непорочна богиньо”/ той написал в осем разновидността, с цел да стигне до последната ѝ редакция, която познаваме през днешния ден на първо място от забележителната, ненадмината към този момент интерпретация на великата Мария Калас.
Интересно е, че за първата редакция на операта „ Норма” - тази песен още не била написана и премиерата претърпяла същинско крушение. Но по-късно се трансформирала в емблема на цялото творчество на Белини. И до през днешния ден „ Каста дива” е нещо като безконечен „ хит”, в случай че мога да употребя тази малко грозна и непривична за прелестното изкуство на операта американска дума.
Съвременниците на композитора настояват в свои мемоари за него, че е бил прекомерно непретенциозен, самолюбив и много срамежлив. Успехът и славата, настигнали го прекомерно рано, напълно не го трансформирали. С огромен труд и упоритост огромните импресарии от епохата въпреки всичко съумели да го придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, с цел да работи там. В града на Сена го посрещнал великодушният и милосърден към младите си сътрудници Джоакино Росини, който станал негов аставник и преподавател. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои секрети на композицията и по- особено на оркестрацията, с цел да го вкара в стила на френската „ огромна опера” / Гран опера/, фешън тогава. Плод на тези търсения е лебедовата ария на Белини – неговата единадесета, огромна сантиментална музикална драма „ Пуритани”/ 1835/ по едноименния разказ на Сър Уолтър Скот. Премиерата ѝ провокирала същинска сензация в Париж, само че макар триумфа и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – мъчно му било да вирее измежду суетата и шума на космополитния град. / Белини ни е оставил единствено 11 опери, до момента в който Росини е създател на 39, а Доницети на 72!/
Но тъкмо по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Ориента холерата - / тогава съвсем нелечима болест!/ и това му попречило да пътува. И младият маестро приел настойчивата общителна покана на неговия обожател – британския борсов сътрудник от еврейски генезис Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж. Всъщност Леви бил наел дребен палат в градчето Пюто, дружно с метресата си Оливия Корде, някогашна парижка куртизанка. Хитрият Леви незабавно съумял да въвлече в своите борсови измами неопитния Белини и по този начин той изгубил, освен това много небрежно,почти цялото си положение, извоювано с твърдоглав креативен труд- 30 000 франка. През есента на 1835 Белини се почувствал много зле – разболял се от тежка стомашна болест с незнаен генезис. Някои негови другари и познати, измежду които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, с цел да го видят и да му оказват помощ. Но Леви не позволил никого.
На 23 септември 1835 младият маестро умрял, една 31- годишен, без да бъде лекуван и прегледан преди този момент от доктор. Мнозина решили, че е токсичен от нечестния и лаком Самуел Леви поради парите му, само че за жалост, тази версия към момента не е изцяло потвърдена.
Историята на Белини може да се изложи напълно в резюме.
Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си комбинация под негово управление едвам шестгодишен. На осемнайсет приключил с цялостно отличие Неаполската консерватория „ Алесандро Скарлати” – в класа по комбинация на фамозния тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „ Аделсон и Салвини”. На премиерата участвал всемогъщият оперен импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало огромният късмет на начинаещия маестро – дебютантът получил преференциален контракт за втората си опера. Тя се казвала „ Бианка и Ферандо” и била оценена за огромната тогава сума от 300 златни дуката. През първата половина на XIX век операта е в същински подем и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и публичния живот на европейците, в който за благополучие няма телевизия, чалга и футбол. Но шумният триумф на „ Бианка и Ферандо”, една прелестна мелодрама, не избавил младия Белини от първото му огромно житейско отчаяние, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената щерка на авторитетен неаполски благородник. Девойката споделяла възприятията му, само че надменният ѝ татко не го приел. Историята на тази обич е пресъздадена и на екрана от известния италиански кинорежисьор Кармине Галоне в неговия прочут и у нас филм „ Каста Дива” с присъединяване на французина Морис Роне / Белини/, италианката Антонела Луалди / Мадалена Фумароли/ и румънката Надя Грей / примадоната Джудита Паста, първата изпълнителка на ролята на Норма/.
Тогава честолюбивият юноша си дал обет, че ще стане фамозен - и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „ Капулети и Монтеки” по нещастието на Шекспир „ Ромео и Жулиета”, с която пожънал незабравим триумф освен в Италия, само че и в редица страни на Европа. А след международния триумф на „ Норма” през 1831 неговите съграждани изсекли орден с облика му, на който написали „ На Винченцо Белини от Катания – горделивост на музикалното изкуство”.
За собствен шедьовър Белини смятал „ Норма” – една висока покруса с древен сюжет по либретото на поета Феличе Романи. С толкоз огромно старание той не работил върху никоя друга опера. Прочутата песен „ Каста дива”/ „ Непорочна богиньо”/ той написал в осем разновидността, с цел да стигне до последната ѝ редакция, която познаваме през днешния ден на първо място от забележителната, ненадмината към този момент интерпретация на великата Мария Калас.
Интересно е, че за първата редакция на операта „ Норма” - тази песен още не била написана и премиерата претърпяла същинско крушение. Но по-късно се трансформирала в емблема на цялото творчество на Белини. И до през днешния ден „ Каста дива” е нещо като безконечен „ хит”, в случай че мога да употребя тази малко грозна и непривична за прелестното изкуство на операта американска дума.
Съвременниците на композитора настояват в свои мемоари за него, че е бил прекомерно непретенциозен, самолюбив и много срамежлив. Успехът и славата, настигнали го прекомерно рано, напълно не го трансформирали. С огромен труд и упоритост огромните импресарии от епохата въпреки всичко съумели да го придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, с цел да работи там. В града на Сена го посрещнал великодушният и милосърден към младите си сътрудници Джоакино Росини, който станал негов аставник и преподавател. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои секрети на композицията и по- особено на оркестрацията, с цел да го вкара в стила на френската „ огромна опера” / Гран опера/, фешън тогава. Плод на тези търсения е лебедовата ария на Белини – неговата единадесета, огромна сантиментална музикална драма „ Пуритани”/ 1835/ по едноименния разказ на Сър Уолтър Скот. Премиерата ѝ провокирала същинска сензация в Париж, само че макар триумфа и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – мъчно му било да вирее измежду суетата и шума на космополитния град. / Белини ни е оставил единствено 11 опери, до момента в който Росини е създател на 39, а Доницети на 72!/
Но тъкмо по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Ориента холерата - / тогава съвсем нелечима болест!/ и това му попречило да пътува. И младият маестро приел настойчивата общителна покана на неговия обожател – британския борсов сътрудник от еврейски генезис Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж. Всъщност Леви бил наел дребен палат в градчето Пюто, дружно с метресата си Оливия Корде, някогашна парижка куртизанка. Хитрият Леви незабавно съумял да въвлече в своите борсови измами неопитния Белини и по този начин той изгубил, освен това много небрежно,почти цялото си положение, извоювано с твърдоглав креативен труд- 30 000 франка. През есента на 1835 Белини се почувствал много зле – разболял се от тежка стомашна болест с незнаен генезис. Някои негови другари и познати, измежду които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, с цел да го видят и да му оказват помощ. Но Леви не позволил никого.
На 23 септември 1835 младият маестро умрял, една 31- годишен, без да бъде лекуван и прегледан преди този момент от доктор. Мнозина решили, че е токсичен от нечестния и лаком Самуел Леви поради парите му, само че за жалост, тази версия към момента не е изцяло потвърдена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ