През XIX век авторът на Каста дива или Непорочна богиньо,

През XIX век създателят на „ Каста дива ” или „ Непорочна богиньо ”, арията на Норма из едноименната опера / считана за една от най- красивите на всички времена или както споделяме през днешния ден „ същински шлагер ”! /ВИНЧЕНЦО БЕЛИНИ / 1801-1835/ бил прочут още и като „ Моцарт от Катания ”. Подобно на основателя на „ Дон Жуан ” и „ Сватбата на Фигаро ”, той дебютирал като дете- знамение, живял малко, творил интензивно и починал ненадейно при загадъчни условия.

Предполага се, без да е още изцяло потвърдено, че е бил токсичен...

+++++

Историята на Белини може да се изложи напълно в резюме.

Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си комбинация под негово управление едвам шестгодишен. На осемнайсет приключил с цялостно отличие Неапорската консерватория „ Алесандро Скарлати ” – в класа по комбинация на фамозния тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „ Аделсон и Салвини ”. На премиерата участвал всемогъщият импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало огромният късмет на начинаещия маестро – дебютантът получил преференциален контракт за втората си опера. Тя се казвала „ Бианка и Ферандо ” и била оценена за огромната тогава сума от 300 златни дуката. През първата половина на XIX век операта е в същински подем и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и публичния живот на европейците, в който за благополучие няма телевизия, чалга и футбол.Но шумният триумф на „ Бианка и Ферандо ”, една прелестна мелодрама, не избавил младия Белини от първото му огромно житейско отчаяние, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената щерка на авторитетен неаполски благородник. Девойката споделяла възприятията му, само че надменният ѝ татко не го приел.

И тогава честолюбимият юноша си дал обет, че ще стане фамозен и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „ Капулети и Монтеки ” по нещастието на Шекспир „ Ромео и Жулиета ”, с която пожънал незабравим триумф освен в Италия, само че и в редица страни на Запдна Европа. А след международния триумф на „ Норма ” през 1831 неговите съграждани изсекли орден с облика му, на който написали „ На Винченцо Белини от Катания – горделивост на музикалното изкуство ”. За собствен шедьовър Белини смятал „ Норма ” – една висока покруса с древен сюжет по лирбето на поета Феличе Романи. С толкоз огромно старание той не работил върху никоя друга опера. Прочутата песен „ Каста дива ”/ „ Непорочна богиньо ”/ той написал в осем разновидността, с цел да стигне до последната ѝ редакция, която познаваме през днешния ден на първо място от забележителната, ненадмината към този момент интерпретация на великата гъркиня Мария Калас.

Интересно е, че за първата редакция на тази прелестна опера тази песен / „ Каста дива ”/ още не била написана и премиерата претърпяла същинско крушение. Но по-късно се трансформирала в емблема на цялото творчество на Белини. И до през днешния ден „ Каста дива ” е нещо като безконечен „ шлагер ”, в случай че мога да употребя тази малко грозна и непривична за прелестното изкуство на операта американска дума.

Съвременниците на композитора настояват в свои мемоари за него, че е бил прекомерно непретенциозен, самолюбив и много срамежлив. Успехът и славата, настигнали го прекомерно рано, напълно не го трансформирали. С огромен труд и насточивост огромните импресарии от епохата въпреки всичко съумели да го придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, с цел да работи там. В града на Сена го посрещнал великодушният и милосърден към младите си сътрудници Джоакино Росини, който станал негов аставник и преподавател. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои секрети на композицията и по-специално на оркестрацията, с цел да го вкара в стила на френската „ огромна опера ” / Гран опера/, фешън тогава. Плод на тези търсения е лебедовата ария на Белини – неговата единадесета, огромна сантиментална музикална драма „ Пуритани ”/ 1835/ по едноименния разказ на Сър Уолтър Скот. Премиерата ѝ провокирала същинска сензация в Париж, само че макар триумфа и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – мъчно му било да вирее измежду суетата и шума на космополитния град.

Но тъкмо по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Турция страшната холера! /тогава съвсем нелечима, смъртоносна болест като чумата!/ и това му попречило да пътува. И младият маестро приел найсточивата общителна покана на неговия обожател – британския борсов сътрудник от еврейски генезис Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж. Всъщност Леви бил наел дребен палат в градчето Пюто, дружно с метресата си Оливия Корде, някогашна парижка куртизанка. Хитрият Леви незабавно съумял да въвлече в своите борсови измами неопитния Белини и по този начин той изгубил, освен това много небрежно,почти цялото си положение, извоювано с твърдоглав креативен труд- 30 000 франка. През есента на 1835 Белини се почувствал много зле – разболял се от тежка стомашна болест с незнаен генезис. Някои негови другари и познати, измежду които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, с цел да го видят и да му оказват помощ. Но Леви не позволил никого.

На 23 септември 1835 младият маестро ненадейно умрял, без да бъде лекуван и прегледан преди този момент от доктор.

Мнозина решили, че е токсичен от нечестния и лаком британски търговец от еврейски генезис Самуел Леви поради парите му, само че за жалост, тази версия към момента не е изцяло потвърдена.

Авторът на „ Норма “ е живял единствено 34 години. За късата си, единайсетгодишна кариера Белини основава еди­найсет опери, които получават европейска популярност. Сред тях голям ус­пех имат: „ Пиратът (1827), „ Чужденката “ (1829), „ Капу­лети и Монтеки “ (1830), „ Сомнамбула “ (1831), „ Норма “ (1831) и последната му парижка творба – „ Пуритани “ (1835). Ранната гибел в действителност заварва Белини на върха на славата му.

Светла, изящна поезия, роман­тична развълнуваност, поетично съзерцаване, потиснатост, тъга и фантазии – всичко това откриваме в неповто­римата по своята хубост и изрази­телност музика на Белини. Като следва традициите на италианското „ белканто “ (красиво пеене), наред Алесандро Скарлати, Доменико Чимароза, Джовани Паизиело, Джоакино Росини и Гаетано Доницети, Винченцо Белини пленява слушателите и през днешния ден – в нашето забързано и жестоко време със своите мудни, необятни и неизмеримо красиви, вълнуващи мелодии. И може несъмнено да се каже, че тази, несравнима, прелестна музика лекува и извисява душата!

Гробът на Белини в катедралата на родната Катания

Първата българска „ Норма ”, Варна, 1972 – с първокласен състав: Мария Бохачек, Тодор Костов и Мари Крикорян.

След Варна, „ Норма ” завладя и сцените на: София, Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас!