През XIII век България е изправена пред едни от най-големите

През XIII век България е изправена пред едни от най-големите си политически и военни провокации. Времето след Иван Асен II бележи крах, белязан от заприказва, династични битки и териториални загуби. Именно в тази нестабилна конюнктура на престола се възкачва младият.

Наследил короната едвам на осем години , той попада в центъра на битка за власт, в която майка му, болярите и прилежащите страни се стремят да извлекат оптималната полза. От първите му дни като държател България става цел за Никейската империя, Унгария и Сърбия, които се възползват от политическата неустановеност.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин Михаил II Асен прави обезверени опити да възвърне силата на страната посредством военни акции и дипломатически съюзи, само че неналичието на опит, изменничества от близки съдружници и прибързани решения водят до драматичен край. Как се развиват събитията, довели до неговата гибел и последвалия безпорядък в България? Разглеждаме в елементи възхода и падението на един млад държател, който не съумява да укрепи своята власт.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Михаил ІІ Асен е наследник на Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина – щерка на епирския държател Теодор Комнин. Възкачването на престола е квалифицирано от майка му, която взе участие в заговора против цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е едвам осемгодишен, вместо него ръководи регентство, отпред с кралица Ирина и шефа на западните български земи с център Средец севастократор Петър.

Възцаряването на Михаил Асен в края на август 1246 година не среща никаква опозиция, защото той е единственият правоприемник на Асеневци по мъжка линия. Известието за новата смяна в огромната към момента българска страна, ръководена от ”второ дете-цар, което няма разбиране от война “, притегля политическите апетити на съседите.

Пръв взема решение да се възползва от деликатното състояние на българите никейският император Йоан Дука Ватаци. Според уверенията на византийските историци вестта за убийството на Коломан и коронясването на Михаил Асен заварват императора „ инцидентно “ на българската граница и войските му навлизат в българските лимити. Големите градове, като Сяр, Мелник, Велбъжд, Скопие, Велес, Прилеп, Просек, Цепина, Станимака и други, без пердах изпадат под властта на императора. Правителството в Търново не разполага с благоприятни условия да промени ситуацията и се съгласява на мир, в който България изгубва една трета от земите си, т.е. съвсем цяла Македония и по-голяма част от Тракия – като границата с Никейската империя, към този момент минава по горното течение на река Марица.

Мирният контракт е подписан с посредничеството на кралица Ирина, която се безпокои повече за ориста на брат си Димитър, като диктатор на Солун, в сравнение с за унижението, нанесено на Българската страна. Маджарите също се възползват от несигурното състояние и превземат българските градове Белград и Браничево, а владетелят им Бела IV си поставя купата „ Крал на българите ”. Сърбите също се стремят към български територии. Татарите не престават да държат България във васална взаимозависимост и я задължават да заплащат годишен трибут на татарския заповедник. Неблагополучията във външната политика се отразяват и вътре в страната. Регентството на майка му кралица Ирина не се харесва от поданиците, в резултат на което е отстранена.

Със задачата да ръководи страната се заема севастократор Петър, шурей на Михаил Асен, женен за сестра му Теодора. Царица Ирина е принудена да постъпи в манастир под името Ксения. В продължение на осем години България води плаха политика целяща само да не бъде унижена и разпокъсана с вярата, че откакто Михаил Асен навърши пълноправие ще бъде в положение да надделее над многочислените си съперници.

Едва навършил 15 година през 1253 година Михаил ІІ Асен се заема с държавните каузи. След като проучва съотношението на силите в Европейския югоизток, взема решение да удари по най-слабия от тях – Сърбия. На 15 юни 1253 година в гр. Дубровник българският държател подписва контракт с Дубровнишката Република показана от венецианския дож Георги Марсили за взаимни военни дейности против сръбския крал Стефан Урош І и брат му, някогашния сръбски крал Стефан Владислав.

В специфична уговорка се планува Михаил ІІ Асен да стане стопанин на цялата „ Рашка земя “, т.е. Сърбия. Без да губи време Михаил Асен застава отпред на войските и надълбоко се вклинява в сръбска територия. Българите опустошават региона към река Лим. И защото се задоволяват с плячкосаното, а младостта на българския държател няма задоволително престиж да ги принуди, вземат решение да се върнат. На съдружниците това не се харесва и те отхвърлят да изпълнят контракта и по този начин тази акция приключва без триумф.

Това дава съображение на Михаил Асен да засилва политиката си и по посока на северозапад. През 1254 година българите заплашват Унгария и маджарския крал Бела IV се оплаква на папата, че страната му отвред е заобиколена с врагове, само че най-много има опасения към българите от юг.

В същата година на 3 ноември умира никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци и българският държател взема решение да си възвърне земите, завладени преди 8 години. Той завладява съвсем без пердах крепостите Станимака, Кричим, Перущица, Целина, региона Ахрида в Родопите и други Това получава утвърждение на огромна част от българите. По думите на византийския историк Георги Акрополит:

„ Тамошните поданици били българи и с удоволствие прекосявали на страната на своите съплеменници и се отърсваха от ярема на чуждоезичните. Тези области се обитавали от българи, които се били отделили от дълго време от ромеите, покоряването им не било заздравено и те постоянно таяли ненавист към ромеите. “

С тази ход Михаил Асен заплашва властта на императора във всичките му балкански владения. Новият никейски император Теодор ІІ Ласкарис скоро трансферира войските си от Мала Азия на Балканите и ги разполага край Одрин за решителна борба с българите. Българските съгледвачи в точния момент известяват Михаил ІІ Асен за приближаването на императорската армия. За това българският цар взема решение да събере войските си на лагер в горите край река Марица. След като взема нужните ограничения за обезпечаването на лагера и изпраща напред мощни постове, Михаил Асен посреща нощта с мисълта, че утрешният ден би трябвало да реши на кого ще принадлежи правото да владее Тракия.

Ромейските съгледвачи елементарно откриват лагера на българите и Теодор II Ласкарис взема решение незабавно да се нападне. Преди да доближат българския лагер, византийците се натъкват на предния отряд. В настъпилото безредие част от българските бойци съумяват да се измъкнат и предупредят Михаил Асен, че ромейските войски настъпват към Стана. Страшната новина довежда до суматоха българския стан при мисълта, че границата е надалеч, а също така и местността е непозната. Под прикритието на нощта Михаил ІІ Асен взема решение да избяга с най-близкото си обграждане, като даже не им оставя време да оседлаят конете си. Без нужните водачи царската свита попада в гъста гора, където мнозина тежко се нараняват от клоните на дърветата и българския държател.

Позорното бягство на Михаил Асен би трябвало да се отдаде на юношеската му неумелост, която в тази ситуация е помогнала на Теодор II Ласкарис да завоюва без изпитание огромна и шумна победа. Наближаването на зимата не се оказва спънка за императора да потегли на поход с желанието да си върне отнетите земи. Доскоро завладените замъци една след друга, без опозиция, отварят вратите си пред спечелилия. До края на 1254 година войната с Никея продължава. Младият български държател не се оказва кадърен да отбрани българските гарнизони в Сяр и Мелник. Единствено крепостта Цепина не се прекланя. Когото войските се изправят пред портите на града, са посрещнати от популацията с подготвеност да се бори. След къс диалог сред главатарите, владетелят на Цепина декларира, че чака приближаването на българска военна помощ. Уплашени ромеите се разбягват, като изоставят целия си обоз. Така единствено над тази цитадела остава да се вее флагът на българския цар.

Събитията от началото на 1255 година свидетелстват, че младият и некомпетентен Михаил Асен не съумява да откри задоволително сили, с цел да се опълчи на Теодор II Ласкарис. Липсата му на опит в политиката също оказват негативизъм за държавните каузи. Вместо да подкрепи на българите, които се надигат против никейците и да подсигури тилът си от запад, Михаил ІІ Асен търси обща политика с съветския княз Ростислав Михайлович, който по това време се разпорежда като самостоятелен държател в северозападните български земи. Всичко приключва с брак сред цар Михаил Асен и Анна Ростиславна. Анна е щерка на галичкия княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна Арпад. По майчина линия тя е внучка на унгарския крал Бела IV от династията на Арпадите, а татко ѝ е наследник на черниговския княз Михаил Черниговски /потомък на Рюриковичите/, който е погубен от татарите. След брака двамата с тъста си вършат проекти за взаимни дейности против маджари и никейци.

По своя самодейност Михаил ІІ Асен влиза по отношение на куманските владетели, с които се договаря, че няма да срещне отпор от българска страна, в случай че опустошат в Тракия ромейските територии. Така построената коалиция през 1255 година стартира война с Никея. 4000 кумански конници разрушават при Димотика войската, командувана от Мануил Ласкарис и Константин Маргарит и се отдават на грабежи. Император Теодор ІІ Ласкарис обаче струпва огромна армия край проливите и настава в Тракия с желанието да търси уверено стълкновение. Вестта за идното навлизане изплашва Михаил Асен и той се взема решение на стъпка, която ще се окаже съдбоносна за престола му.

В императорския лагер при река Регина /дн Еркене, в Европейска Турция, ляв приток на Марица/ идват пратеници на Михаил Асен, които от негово име декларират, че е подготвен да изпрати делегация, която да подписа кротичък контракт. Скоро в ромейския стан идва делегацията отпред с царския тъст Ростислав Михайлович, съпроводен от неколцина български боляри. В началото на договарянията Ростислав Михайлович отхвърля да заплати контрибуцията, която Теодор II Ласкарис предявява към Михаил ІІ Асен. Впоследствие обаче несговорчивостта му е сменена с учудваща отзивчивост и той с лека ръка подписва мирния контракт, предусещащ двете страни да се задоволят с границите до експлоадирането на спора през 1254 година – дори крепостта Цепина, която е в българско притежание, трябвало да се съобщи на императора.

През юли 1256 година от свое име и от името на Михаил Асен съветският княз дава клетвено заричане за гарантирането на мира. Учудващата примирителност при воденето на договаряния те не трябва да се отдава на лекомислието на Ростислав Михайлович. Днес изворите демонстрират, че той е корумпиран от Теодор II Ласкарис. За което написа Георги Акрополит:

„ Подаръците, поднесени на съветския княз, бяха неизброими, включително коне, тъкани и други скъпи предмети. Ростислав Михайлович след подписването на мирния контракт, с ентусиазъм, съобщил задоволството си от голямото благосъстояние, извоювано за сметка на българите. ”

Престъпната дипломация на Ростислав Михайлович и лекомислието на Михаил Асен довеждат до такава степен, че с цената на един автограф са унищожени придобивките за България, извоювани във войните сред 1254 и 1256 година След подписването на Регинския мир, подписан край р. Регина, дн. Еркене, Турция, император Теодор II Ласкарис самичък написа за себе си:

„ Велик подарък, извоюван над кучето, което се съедини с лъвчето и мечката, която пък стана най-неочакван медиатор сред двамата. “

Алегорията в тези слова е напълно транспарантна – под „ кучето “ би трябвало да се схващат куманите, пристигнали на помощ на българския цар, „ лъвчето “ е Михаил Асен /намеква се за паническото му бягство при река Марица/, а „ мечката “ е без подозрение Ростислав Михайлович, на чиято бездарна и користна дипломация, ние българите изискуем унижението, нанесено ни с подписването на Регинския мир. Скоро след отпътуването на Ростислав Михайлович, до императора е изпратена протестна нота, с която българският цар отхвърлял изискванията на мира, подписан от неговия тъст.

Българската аристокрация посреща вестта с отвращение, класифицирайки го като проваляне. Начело на недоволната съпротива в Търново застава царският братовчед Коломан. По време на лов в покрайнините на Търново над 18-годишния Михаил ІІ Асен е осъществено нападение. Той е тежко ранен и скоро, по-късно умира от раните си – есента на 1256 година Смъртта на цар Михаил II Асен провокира междуособици, в които за трона стартират да се борят трима съществени кандидати – Ростислав Михайлович, диктатор Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Българската историята с Румен Петков: Управлението на Коломан I Асен – детето цар