Отслабване на нагласите за придобиване на ново жилище, отчита БНБ
През второто тримесечие на 2024 година показателят на цените на жилищата (ИЦЖ) се увеличи с 15.1% на годишна база (спрямо 16% през предходното тримесечие), като за това способства както повишаването на новите (с 15.6%), по този начин и на съществуващите жилища (с 14.8%), се показва в разбор на Българската национална банка.
Повишението на цените на жилищата беше регистрирано и в шестте най-големи регионални града, като доста ускоряване на темпа на напредък на цените се наблюдаваше в Русе, Бургас и Стара Загора.
Фактори, които продължиха да поддържат търсенето на жилища и да способстват за повишаването на цените им, бяха покачването на приходите от труд, мощната кредитна интензивност в условия на запазващо се ниско в исторически проект равнище на годишния % на разноските (ГПР) по нови жилищни заеми, както и по-ограничените благоприятни условия за вложение на насъбраните в стопанската система спестявания в условия на негативни действителни лихвени проценти по депозитите.
Други проифлационни фактори бяха повишаването на размера на подписаните покупко-продажби за покупко-продажба (с 26.2% по отношение на предходното тримесечие), както и растежът на показателя на разноските за строителство на нови здания на годишна база.
Същевременно фактор, ограничаващи покачването на цените на жилищата, беше отслабването на настройките на семействата за придобиване на ново жилище.
През второто тримесечие съотношението „ цена/наем на жилищата “, постоянно употребен знак за подцененост/надцененост на жилищата, продължи да надвишава значително (с 43%) дълготрайната си (историческа) междинна стойност, което алармира, че решенията на семействата за придобиване на жилище се дефинират от претекстове, разнообразни от извличането на непосредствена финансова изгода посредством отдаване чартърен на новопридобитите парцели.
Вероятни аргументи за това биха могли да бъдат упованията за продължаващо покачване на цените на жилищата (и осъществяване на финансова облага след продажба в бъдеще) или възприемането на жилищата като актив за предпазване на стойност в условия на негативни лихвени проценти по депозитите.
Същевременно оценките, направени с макроиконометричен модел на Българска народна банка, демонстрират доста по-слабо позитивно отклоняване на настоящите цени на жилищата в България от дълготрайното им равновесно равнище (в размер на 15.6%).
Това се дефинира от обстоятелството, че растежът на приходите на семействата в композиция с негативните действителни лихвени проценти по жилищни заеми покачва достъпността на жилищата, което в модела се отразява като нарастване на равновесната им цена.
Повишението на цените на жилищата беше регистрирано и в шестте най-големи регионални града, като доста ускоряване на темпа на напредък на цените се наблюдаваше в Русе, Бургас и Стара Загора.
Фактори, които продължиха да поддържат търсенето на жилища и да способстват за повишаването на цените им, бяха покачването на приходите от труд, мощната кредитна интензивност в условия на запазващо се ниско в исторически проект равнище на годишния % на разноските (ГПР) по нови жилищни заеми, както и по-ограничените благоприятни условия за вложение на насъбраните в стопанската система спестявания в условия на негативни действителни лихвени проценти по депозитите.
Други проифлационни фактори бяха повишаването на размера на подписаните покупко-продажби за покупко-продажба (с 26.2% по отношение на предходното тримесечие), както и растежът на показателя на разноските за строителство на нови здания на годишна база.
Същевременно фактор, ограничаващи покачването на цените на жилищата, беше отслабването на настройките на семействата за придобиване на ново жилище.
През второто тримесечие съотношението „ цена/наем на жилищата “, постоянно употребен знак за подцененост/надцененост на жилищата, продължи да надвишава значително (с 43%) дълготрайната си (историческа) междинна стойност, което алармира, че решенията на семействата за придобиване на жилище се дефинират от претекстове, разнообразни от извличането на непосредствена финансова изгода посредством отдаване чартърен на новопридобитите парцели.
Вероятни аргументи за това биха могли да бъдат упованията за продължаващо покачване на цените на жилищата (и осъществяване на финансова облага след продажба в бъдеще) или възприемането на жилищата като актив за предпазване на стойност в условия на негативни лихвени проценти по депозитите.
Същевременно оценките, направени с макроиконометричен модел на Българска народна банка, демонстрират доста по-слабо позитивно отклоняване на настоящите цени на жилищата в България от дълготрайното им равновесно равнище (в размер на 15.6%).
Това се дефинира от обстоятелството, че растежът на приходите на семействата в композиция с негативните действителни лихвени проценти по жилищни заеми покачва достъпността на жилищата, което в модела се отразява като нарастване на равновесната им цена.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ