Източният провал на Марк Антоний
През втората половина на І-ви век прочие Хр. Рим имал сериозен противник на изток – страната на партите.
След като Гай Юлий Цезар победил в гражданската война с Помпей, имал желание да реализира разнообразни проекти, в това число боен поход против Партия. Походът преследвал две цели. Първата била възмездие за разгрома на римската войска в борбата при Кара през 53 година прочие Хр., където бил погубен и пълководецът Марк Лициний Крас. Втората: ограничение на въздействието на партската страна, която ставала все по-силна и конкурирала Рим. А Рим, както всички огромни страни във всички времена, не обичал съперниците. Ала през 44 година прочие Хр. Цезар бил погубен и акцията не се състояла.
След гибелта на Цезар, шеф на Източните провинции на Рим станал Марк Антоний. Но, превзет от прословутата си любовна история с египетската кралица Клеопатра, той останал да се любува на нейната компания в Александрия през зимата на 37-36 година прочие Хр. Партският принц Пакор се възползвал от това и от междуособните битки в Рим, като се съюзил с римския делегат Квинт Лабиен, изпратен при него от заговорниците Брут и Касий за общи дейности срещу Марк Антоний и Октавиан Август. След разгрома на заговорниците, Лабиен останал в Партия, тъй като ясно разбирал, че в Рим го чакат съществени неприятности.
Марк Антоний, авт.: Кристиан Вилхелм Алерс
Източник: Уикипедия
Докато Антоний се радвал на компанията на Клеопатра в Александрия, Пакор и Лабиен разгромили войската на римския шеф в Сирия Луций Сакс. След тази борба, на практика цяла Мала Азия се подчинила на партите.
Марк Антоний тръгнал на поход към Партия през 36 година прочие Хр. По време на подготовката били изучени аргументите за неуспеха на Крас и проектите на Цезар, който желал да нахлуе в Партия през Армения. Армията на Марк Антоний наброявала 100 хиляди души, от които 30 хиляди стрелци с лък. Владетелят на Армения Артавазд II дал на римляните част от своите войски – само че след първите неуспехи те се завърнали в родината си.
Римските беди почнали, когато Антоний решил да раздели армията си, като остави обратно обсадните машини, които бавели напредването. Поверил ги на военачалника Опий Стациян, а самият той се придвижил към крепостта Фрааспа. Партите незабавно се възползвали от това, кавалерията им атакувала отряда на Стациян и унищожила обсадните машини.
Антоний схванал, че без тях Фрааспа не може да бъде завладяна. Той се оказал в извънредно сложна обстановка: намирал се на вражеска територия, обграден от партите и без никаква вяра за сполучлив излаз на акцията. Въпреки, че в обособени битки римляните победили, загубите били огромни.
Антоний реши да се отдръпна и изпратил посланици до Фраат, владетеля на Партия. Той заречен, че няма да пречи на римската войска да напусне земите му, само че отказал да върне щандартите, които били пленени по време на похода на Крас, както и тогавашните пленници.
Вместо да тръгне през равнинната Асирия, където партската кавалерия можела да разгърне цялата си мощност, Антоний тръгнал през Армения. Фраат нарушил думата си и по пътя се състояли 18 битки сред римляните и партите. Антоний изгубил общо 35 000 души по време на акцията. Освен в сраженията, доста римляни починали от мраз и обезсърчение.
Скоро в Партия избухнала революция. Царят на мидийците помолил римляните за помощ в битката против партите. Антоний се съгласил, само че напуснал Александрия едвам през 34 година прочие Хр. Пленил владетеля на Армения Артавазд II за възмездие, че го изоставил самичък против партите. Той бил заведен в Египет и 3 години по-късно обезглавен. След това, Антоний отишъл в Мидия, само че не съумял да окаже съществено влияние върху събитията, заради малобройната си войска. Но съумял да сватоса един от синовете си за дъщерята на мидийския цар, за укрепяване на съюза. Той не знаел, че му остава малко време и през 30 година прочие Хр. ще загине в последната си битка за властта с енергичния и безсърдечен Октавиан, който щял да стане първият римски император.
Походите на Антоний на изток против партите били обречени на неуспех, тъй като римляните подценили врага. Може би в случай че той бил победил в Партия, щял да укрепи престижа си. Тогава Октавиан не би могъл да удържи лесна победа и да трансформира републиката в империя. Или пък просто първият римски император щял да се споделя Марк Антоний.
