„Господари на културата” в разбитото корито, или в очакване на ядрения Армагедон
През всичките тези 30 години, с неизразим самоувереност, произнасяйки „ истините “ за нищожността на Съюз на съветските социалистически републики и неговата историческа неизбежност, забележителна част от антисъветските хора се оказаха в обстановка, в която... единствено Съветският съюз можеше да им даде това, което са изгубили.
Едва ли за някого е загадка, че с изгубването на Съюз на съветските социалистически републики антисъветската изразителност стана нещо всекидневно както във високите постове, по този начин и в медиите, а и на всички места.
Показването на омразата им към Съветския съюз стана съвсем симптом на добър усет и постоянно това се правеше от хора, които по времето на Съюза не живееха в беднотия, не гладуваха, не бяха подложени на гонене или различен тормоз от управляващите, също така те бяха доста добре вписани в руското общество и уредени в живота.
Например, един прочут музикант, който мощно не харесва Съюз на съветските социалистически републики и не пропуща опцията да избухне в жлъчна дрънканица против него, в Съюза, по личните му думи, постоянно пиеше уиски в кухните на жилищата на Цек и пушеше Марлборо. Заедно с него пият уиски, пушат Марлборо, а постоянно и пури, деца на притежателите на същите тези жилища в Цек, които, сходно на известния музикант, не крият неприязънта си към Съюз на съветските социалистически републики. Те даже парадираха с подчертаната си и надута антисъветщина.
Вероятно няма смисъл да подсещаме още един път, че малко руски хора можеха да си разрешат уиски и Марлборо и даже да седят в петнадесетметровите кухни на елитни къщи.
Обикновените хора, разумно, би трябвало по всевъзможен метод да хулят руския интервал от нашата история, тъй като руските управляващи ги „ лишиха “ от петнадесетметрови кухни, американски дънки и цигари, непознати коли, японска електроника и други атрибути на " красивия живот ".
Но колкото и да е необичайно, елементарните хора, доста от които в никакъв случай не са разбрали какъв тип животно е това - 12-годишно уиски Dewars, те си спомнят руската ера с топлота и доста биха се върнали назад в Съюз на съветските социалистически републики, в случай че имаха опция да употребяват машина на времето.
„ Съветски плебеи “ - евентуално пренебрежително ще кажат същите тези „ страдащи “ от уиски и „ Марлборо “, които „ страдаха “ от руския режим. Да, в действителност няма значение кой какво споделя, тъй като по този начин наречените „ господари на културата ” и „ владетели на мислите ”, които десетилетия наред бяха гледани в устата и на които съвсем всяка фраза се приемаше като признание свише, в действителност се оказаха тесногръди хора с стеснен мироглед и не доста умни.
Често се вижда, че умеенето да водиш " умни " диалози, поставяйки очила или брада а ла Хемингуей или пуловер а ла Стив Джобс, в действителност е единствено реплика на разсъдък и разум.
През всичките тези трийсет години, изричайки с неизразим самоувереност „ истините “ за нищожността на Съюз на съветските социалистически републики и неговата историческа крах, забележителна част от антисъветистите се оказаха в обстановка, в която... единствено Съветският съюз можеше да им даде, това което изгубиха през последните години. Особено за 2022 година
Стабилност, сигурност и убеденост в бъдещето.
И колкото и необикновено и даже неуместно да звучи, дано погледнем действителностите. Ако в този момент съществуваше Съюз на съветските социалистически републики, с който толкоз дълго, гневно и безкомпромисно се бориха „ владетелите на мислите “, пародийни артисти, поети и майори на бащината „ Волга “, единствено в тази обстановка те можеха да продължат да седят изцяло умерено в обичаните си кухни на жилища Цековски и да отпиват уиски.
А в този момент те имат късмет да видят доста несимпатични, присъщи гъбовидни " шапки " от детонации на нуклеарни бойни глави на хоризонта на настоящето им местонахождение.
По време на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати подобен сюжет - с замяна на нуклеарни удари - не беше изключен, само че малко евентуален. И двете суперсили имаха подобен нуклеарен боеприпас, че тъкмо големият брой заряди изключваше атомна международна война.
Защото даже една трета от бойните глави биха били задоволителни, с цел да върнат планетата в праисторическата ера с подобен извънредно противен „ бонус “ като нуклеарна зима. Разбира се, нито в Съединени американски щати, нито в Съюз на съветските социалистически републики сходна вероятност не се харесваше на който и да било.
И в този момент някои горещи глави в разнообразни страни към този момент започнаха да приказват съществено за обстоятелството, че в действителност няма да има нищо изключително извънредно за човечеството, в случай че някой изстреля няколко ракети един против различен. Не стратегически, а единствено тактически. В този случай даже няма да има " нуклеарна есен ".
Чудя се дали на всички тези „ културници “, певци-пародисти-поети и други комедианти им харесва вероятността да изпитат хубостта да попаднат „ единствено “ под тактическа нуклеарна ракета? Но може да падне не толкоз надалеч от местоположението им, тъй като Европа не е толкоз огромна.
Такъв заряд с щампа „ Произведено в Съединени американски щати “ ще избухне някъде в някогашната Рядянска Украйна, която съвсем беше изритана в „ новия международен ред “, а върху топлия Кипър ще падне радиоактивен дъжд. А няколко дъждовни облака могат да стигнат, носени от ветреца и до една, обичана от всички " владетели на мислите " близкоизточната страна,. А в случай че повече от един заряд избухне? И не тактически? И освен в Украйна?
Ами в случай че китайските приятели внезапно решат, че към този момент не е допустимо да устоят на храчене в душата и вкарат неразрешена за полети зона над Тайван? Дали Индия и Пакистан ще стигнат до тъкмо същото умозаключение?
В края на краищата даже простакът схваща, че в случай че някъде съществено се възпламени, огънят няма да разбере в коя посока и къде да се втурне, изгаряйки всичко по пътя си.
Но ето нещо и е тъпо, че един простак схваща това, само че не и нашите комици-пародисти-журналисти. Колко старания и време са похарчили, с цел да се забият в петия завой?
Все отново те имаха Родина, която в действителност ги защитаваше от всевъзможни беди със мощна войска, икономическа мощност и огромен престиж в света. При „ скъпия Леонид Илич “ Родината също стана майчински толерантна и си затвори очите за доста неща. Ако е наказала някого, то не са били доста, не както по времето на Сталин.
Но тесногръдието на всички тези фигури, умножено от ослепителна и зашеметяваща злост към страната им, не им разреши да схванат и оценят това. Вместо това се надсмяха на Родината, унизиха я, плюха в гробовете на всички, които са защитавали родината.
Какво са единствено изречения като: в случай че германците бяха победили, „ щяха да пият баварско “ или в случай че Хитлер беше победил, „ щяха да извадят портрет с мустаци, щяха да го сложат с мустаци “. И всичко това се споделяше в едни и същи кухни, с някаква злобна, отровна, плашеща лекост, въпреки че вероятно добре се осъзнаваше, че в случай че Хитлер беше победил, от болшинството нямаше да остане и спомен. Да не приказваме за потомци.
Но Родината оцеля, стана още по-силна и имаше късмет да остане такава десетилетия, само че не. Не я оставиха да живее - пародистите-поети-хумористи и „ владетели на мислите “ толкоз доста мразеха Съюз на съветските социалистически републики, че като луди потъпкваха и потъпкваха всичко допустимо.
Някъде безшумно и скришом, някъде очевидно, изключително когато през 1985 година отпред на страната застана „ най-хубавият немец “ Горбачов. И прикани целия 300-милионен народ към групово изменничество, като назова този акт на самоизтребление невиждан в международната история с радостните думи " перестройка " и " публичност ".
И в този момент доста " владетели на мисли ", пародисти-хумористи в действителност се оказаха на разрушеното корито. Включително и с помощта на личните си старания. Могъщата Родина, която надеждно ги отбрани от безусловно всички проблеми, от нуклеарни детонации и нуклеарна зима, към този момент не съществува.
Вече има повече разновидности на уиски, американски цигари се продават на всеки ъгъл и в този момент можете да се отпуснете не в петнадесетметровата кухня на елитна къща Цек, само че най-малко в личния си замък. Това е за този, който съумя да завоюва пари или да открадне от нея.
Но къде е гаранцията, че в един не доста прекрасен ден злокобни стълбове пушек от стотици пожари няма да се повдигнат над далечната гора, зад която се намира Москва или някой различен град, може би даже европейски? И тези градове няма да полудеят, неотложно да побеснеят хора и даже с оръжия в ръце. Готови да убият всеки жител на замък, вила или даже елементарна дача „ на шест акра “, единствено за консерва, пакет ориз или най-евтината паста.
С изгубването на Съюз на съветските социалистически републики никой различен няма да даде такава гаранция. Комедиантите-пародисти и „ владетелите на мислите ” просто нямаха усета да предскажат какъв ще бъде новият американски международен ред.
Те живееха с илюзии и религия в дънки и дъвки, кола и Марлборо, макар че към този момент имаше Хирошима и Нагасаки, имаше виетнамско село Сонгми, а в самия Съюз на съветските социалистически републики, с помощта на „ перестройката “ на Горбачов, към този момент течеше кръв да тече и пламнаха по едно и също време пожари от няколко войни.
Изглеждаше, че всичко това беше някъде надалеч и нищожно, само че тук, тъкмо под носа ви, в центъра на Москва, светлините на Макдоналдс блестяха примамливо, по улиците се показваха от ден на ден задгранични коли и най-важното - пародисти- хумористи-поети и " прогресивни публицисти " видяха по какъв начин умира омразният " руски Мордор ".
Така че Съюзът изчезна през 1991 година, а през есента на 2022 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации съществено разисква опцията за детонация на „ мръсна бомба “ или друго нуклеарно оръжие „ някъде в Украйна “ и е допустимо някъде в на същото място може да избухне друга атомна електроцентрала. Или няколко. И това не е призрачен сън от Студената война - това са нашите действителности.
Но още в древността се е знаело, че който сее вятър, ще пожъне ураган. „ Господари на мислите “, „ господари на културата “ и друга креативна и освен интелигенция десетилетия сее вятъра – бурята не закъсня.
Няма подозрение, че е на прага, въпросът е различен – ще прерасне ли в нуклеарен Армагедон или човечеството въпреки всичко ще има задоволително разсъдък да спре?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Едва ли за някого е загадка, че с изгубването на Съюз на съветските социалистически републики антисъветската изразителност стана нещо всекидневно както във високите постове, по този начин и в медиите, а и на всички места.
Показването на омразата им към Съветския съюз стана съвсем симптом на добър усет и постоянно това се правеше от хора, които по времето на Съюза не живееха в беднотия, не гладуваха, не бяха подложени на гонене или различен тормоз от управляващите, също така те бяха доста добре вписани в руското общество и уредени в живота.
Например, един прочут музикант, който мощно не харесва Съюз на съветските социалистически републики и не пропуща опцията да избухне в жлъчна дрънканица против него, в Съюза, по личните му думи, постоянно пиеше уиски в кухните на жилищата на Цек и пушеше Марлборо. Заедно с него пият уиски, пушат Марлборо, а постоянно и пури, деца на притежателите на същите тези жилища в Цек, които, сходно на известния музикант, не крият неприязънта си към Съюз на съветските социалистически републики. Те даже парадираха с подчертаната си и надута антисъветщина.
Вероятно няма смисъл да подсещаме още един път, че малко руски хора можеха да си разрешат уиски и Марлборо и даже да седят в петнадесетметровите кухни на елитни къщи.
Обикновените хора, разумно, би трябвало по всевъзможен метод да хулят руския интервал от нашата история, тъй като руските управляващи ги „ лишиха “ от петнадесетметрови кухни, американски дънки и цигари, непознати коли, японска електроника и други атрибути на " красивия живот ".
Но колкото и да е необичайно, елементарните хора, доста от които в никакъв случай не са разбрали какъв тип животно е това - 12-годишно уиски Dewars, те си спомнят руската ера с топлота и доста биха се върнали назад в Съюз на съветските социалистически републики, в случай че имаха опция да употребяват машина на времето.
„ Съветски плебеи “ - евентуално пренебрежително ще кажат същите тези „ страдащи “ от уиски и „ Марлборо “, които „ страдаха “ от руския режим. Да, в действителност няма значение кой какво споделя, тъй като по този начин наречените „ господари на културата ” и „ владетели на мислите ”, които десетилетия наред бяха гледани в устата и на които съвсем всяка фраза се приемаше като признание свише, в действителност се оказаха тесногръди хора с стеснен мироглед и не доста умни.
Често се вижда, че умеенето да водиш " умни " диалози, поставяйки очила или брада а ла Хемингуей или пуловер а ла Стив Джобс, в действителност е единствено реплика на разсъдък и разум.
През всичките тези трийсет години, изричайки с неизразим самоувереност „ истините “ за нищожността на Съюз на съветските социалистически републики и неговата историческа крах, забележителна част от антисъветистите се оказаха в обстановка, в която... единствено Съветският съюз можеше да им даде, това което изгубиха през последните години. Особено за 2022 година
Стабилност, сигурност и убеденост в бъдещето.
И колкото и необикновено и даже неуместно да звучи, дано погледнем действителностите. Ако в този момент съществуваше Съюз на съветските социалистически републики, с който толкоз дълго, гневно и безкомпромисно се бориха „ владетелите на мислите “, пародийни артисти, поети и майори на бащината „ Волга “, единствено в тази обстановка те можеха да продължат да седят изцяло умерено в обичаните си кухни на жилища Цековски и да отпиват уиски.
А в този момент те имат късмет да видят доста несимпатични, присъщи гъбовидни " шапки " от детонации на нуклеарни бойни глави на хоризонта на настоящето им местонахождение.
По време на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати подобен сюжет - с замяна на нуклеарни удари - не беше изключен, само че малко евентуален. И двете суперсили имаха подобен нуклеарен боеприпас, че тъкмо големият брой заряди изключваше атомна международна война.
Защото даже една трета от бойните глави биха били задоволителни, с цел да върнат планетата в праисторическата ера с подобен извънредно противен „ бонус “ като нуклеарна зима. Разбира се, нито в Съединени американски щати, нито в Съюз на съветските социалистически републики сходна вероятност не се харесваше на който и да било.
И в този момент някои горещи глави в разнообразни страни към този момент започнаха да приказват съществено за обстоятелството, че в действителност няма да има нищо изключително извънредно за човечеството, в случай че някой изстреля няколко ракети един против различен. Не стратегически, а единствено тактически. В този случай даже няма да има " нуклеарна есен ".
Чудя се дали на всички тези „ културници “, певци-пародисти-поети и други комедианти им харесва вероятността да изпитат хубостта да попаднат „ единствено “ под тактическа нуклеарна ракета? Но може да падне не толкоз надалеч от местоположението им, тъй като Европа не е толкоз огромна.
Такъв заряд с щампа „ Произведено в Съединени американски щати “ ще избухне някъде в някогашната Рядянска Украйна, която съвсем беше изритана в „ новия международен ред “, а върху топлия Кипър ще падне радиоактивен дъжд. А няколко дъждовни облака могат да стигнат, носени от ветреца и до една, обичана от всички " владетели на мислите " близкоизточната страна,. А в случай че повече от един заряд избухне? И не тактически? И освен в Украйна?
Ами в случай че китайските приятели внезапно решат, че към този момент не е допустимо да устоят на храчене в душата и вкарат неразрешена за полети зона над Тайван? Дали Индия и Пакистан ще стигнат до тъкмо същото умозаключение?
В края на краищата даже простакът схваща, че в случай че някъде съществено се възпламени, огънят няма да разбере в коя посока и къде да се втурне, изгаряйки всичко по пътя си.
Но ето нещо и е тъпо, че един простак схваща това, само че не и нашите комици-пародисти-журналисти. Колко старания и време са похарчили, с цел да се забият в петия завой?
Все отново те имаха Родина, която в действителност ги защитаваше от всевъзможни беди със мощна войска, икономическа мощност и огромен престиж в света. При „ скъпия Леонид Илич “ Родината също стана майчински толерантна и си затвори очите за доста неща. Ако е наказала някого, то не са били доста, не както по времето на Сталин.
Но тесногръдието на всички тези фигури, умножено от ослепителна и зашеметяваща злост към страната им, не им разреши да схванат и оценят това. Вместо това се надсмяха на Родината, унизиха я, плюха в гробовете на всички, които са защитавали родината.
Какво са единствено изречения като: в случай че германците бяха победили, „ щяха да пият баварско “ или в случай че Хитлер беше победил, „ щяха да извадят портрет с мустаци, щяха да го сложат с мустаци “. И всичко това се споделяше в едни и същи кухни, с някаква злобна, отровна, плашеща лекост, въпреки че вероятно добре се осъзнаваше, че в случай че Хитлер беше победил, от болшинството нямаше да остане и спомен. Да не приказваме за потомци.
Но Родината оцеля, стана още по-силна и имаше късмет да остане такава десетилетия, само че не. Не я оставиха да живее - пародистите-поети-хумористи и „ владетели на мислите “ толкоз доста мразеха Съюз на съветските социалистически републики, че като луди потъпкваха и потъпкваха всичко допустимо.
Някъде безшумно и скришом, някъде очевидно, изключително когато през 1985 година отпред на страната застана „ най-хубавият немец “ Горбачов. И прикани целия 300-милионен народ към групово изменничество, като назова този акт на самоизтребление невиждан в международната история с радостните думи " перестройка " и " публичност ".
И в този момент доста " владетели на мисли ", пародисти-хумористи в действителност се оказаха на разрушеното корито. Включително и с помощта на личните си старания. Могъщата Родина, която надеждно ги отбрани от безусловно всички проблеми, от нуклеарни детонации и нуклеарна зима, към този момент не съществува.
Вече има повече разновидности на уиски, американски цигари се продават на всеки ъгъл и в този момент можете да се отпуснете не в петнадесетметровата кухня на елитна къща Цек, само че най-малко в личния си замък. Това е за този, който съумя да завоюва пари или да открадне от нея.
Но къде е гаранцията, че в един не доста прекрасен ден злокобни стълбове пушек от стотици пожари няма да се повдигнат над далечната гора, зад която се намира Москва или някой различен град, може би даже европейски? И тези градове няма да полудеят, неотложно да побеснеят хора и даже с оръжия в ръце. Готови да убият всеки жител на замък, вила или даже елементарна дача „ на шест акра “, единствено за консерва, пакет ориз или най-евтината паста.
С изгубването на Съюз на съветските социалистически републики никой различен няма да даде такава гаранция. Комедиантите-пародисти и „ владетелите на мислите ” просто нямаха усета да предскажат какъв ще бъде новият американски международен ред.
Те живееха с илюзии и религия в дънки и дъвки, кола и Марлборо, макар че към този момент имаше Хирошима и Нагасаки, имаше виетнамско село Сонгми, а в самия Съюз на съветските социалистически републики, с помощта на „ перестройката “ на Горбачов, към този момент течеше кръв да тече и пламнаха по едно и също време пожари от няколко войни.
Изглеждаше, че всичко това беше някъде надалеч и нищожно, само че тук, тъкмо под носа ви, в центъра на Москва, светлините на Макдоналдс блестяха примамливо, по улиците се показваха от ден на ден задгранични коли и най-важното - пародисти- хумористи-поети и " прогресивни публицисти " видяха по какъв начин умира омразният " руски Мордор ".
Така че Съюзът изчезна през 1991 година, а през есента на 2022 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации съществено разисква опцията за детонация на „ мръсна бомба “ или друго нуклеарно оръжие „ някъде в Украйна “ и е допустимо някъде в на същото място може да избухне друга атомна електроцентрала. Или няколко. И това не е призрачен сън от Студената война - това са нашите действителности.
Но още в древността се е знаело, че който сее вятър, ще пожъне ураган. „ Господари на мислите “, „ господари на културата “ и друга креативна и освен интелигенция десетилетия сее вятъра – бурята не закъсня.
Няма подозрение, че е на прага, въпросът е различен – ще прерасне ли в нуклеарен Армагедон или човечеството въпреки всичко ще има задоволително разсъдък да спре?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ