Киберекспрет за фалшивите бомбени заплахи: Настоящата геополитическа обстановка предполага тези хибридни атаки да продължат
През вчерашния ден. В резултат на това на доста места бяха осъществени евакуации, прекратени бяха правосъдни съвещания, а работата на институциите беше краткотрайно блокирана.
Киберексперта Ясен Танев съобщи пред bTV, че случилото се не би трябвало да се преглежда като поредност от изолирани закани, а като координирана хибридна офанзива против страната.
" Тяхната цел е да се изпита оперативната резистентност на българската обществена администрация и способността ѝ да реагира на асиметрични закани - известие блокира работата на страната и слага нейните органи под стрес “, разяснява той.
По думите му самото определение " имейл за бомба “ е подвеждащо, защото основава директна връзка сред електронно известие и физическа опасност – точно резултатът, който причинителите търсят.Каква е задачата?
Според специалиста триумфът на сходни офанзиви се мери не с действително породени вреди, а с това какъв брой хора са били евакуирани, какъв брой време институциите са останали блокирани и до каква степен е било нарушено естественото им действие.
Той напомни, че още през 2023 година са въведени протоколи за реакция при сходни случаи, съгласно които първо би трябвало да бъде оценена достоверността на опасността, а едвам по-късно да се подхващат дейности.
" Все още не мога да схвана за какво всеобщото изпращане на сходни електронни известия не се преглежда като случай по Закона за киберсигурност, а като случай за физическа офанзива “, уточни Танев.
Разследването
По думите му способените служби разполагат с нужните механизми за следствие на сходни случаи, като основно значение има връзката с обществото.
" Ако страната не покаже, че схваща какво се е случило, нарушителите са постигнали задачата си – да основат чувство за неустойчивост и неустановеност “, съобщи той.
Танев акцентира още, че не може автоматизирано да се приема, че сходни известия произлизат от така наречен Darknet.
По-висока резистентност
Според него българската администрация би трябвало да продължи да усъвършенства процедурите си за реакция при сходни произшествия и да увеличи своята резистентност против хибридни закани.
Според киберексперта актуалната геополитическа конюнктура допуска сходни хибридни офанзиви да продължат и отсега нататък.
" Атаката не беше ориентирана физически против хората или постройките. Тя беше ориентирана против устойчивостта на страната и метода, по който институциите реагират при рецесии “, акцентира той.
Танев предизвести, че подобен риск съществува и за бизнеса. По негови данни повече от 70% от българските компании остават с ниска оценка за подготвеност във връзка с киберсигурността.
Киберекспертът съобщи, че страната е по-подготвена от бизнеса, само че в този момент е моментът да бъдат обновени протоколите за реакция и да се покаже, че те могат да бъдат прилагани дейно.
Киберексперта Ясен Танев съобщи пред bTV, че случилото се не би трябвало да се преглежда като поредност от изолирани закани, а като координирана хибридна офанзива против страната.
" Тяхната цел е да се изпита оперативната резистентност на българската обществена администрация и способността ѝ да реагира на асиметрични закани - известие блокира работата на страната и слага нейните органи под стрес “, разяснява той.
По думите му самото определение " имейл за бомба “ е подвеждащо, защото основава директна връзка сред електронно известие и физическа опасност – точно резултатът, който причинителите търсят.Каква е задачата?
Според специалиста триумфът на сходни офанзиви се мери не с действително породени вреди, а с това какъв брой хора са били евакуирани, какъв брой време институциите са останали блокирани и до каква степен е било нарушено естественото им действие.
Той напомни, че още през 2023 година са въведени протоколи за реакция при сходни случаи, съгласно които първо би трябвало да бъде оценена достоверността на опасността, а едвам по-късно да се подхващат дейности.
" Все още не мога да схвана за какво всеобщото изпращане на сходни електронни известия не се преглежда като случай по Закона за киберсигурност, а като случай за физическа офанзива “, уточни Танев.
Разследването
По думите му способените служби разполагат с нужните механизми за следствие на сходни случаи, като основно значение има връзката с обществото.
" Ако страната не покаже, че схваща какво се е случило, нарушителите са постигнали задачата си – да основат чувство за неустойчивост и неустановеност “, съобщи той.
Танев акцентира още, че не може автоматизирано да се приема, че сходни известия произлизат от така наречен Darknet.
По-висока резистентност
Според него българската администрация би трябвало да продължи да усъвършенства процедурите си за реакция при сходни произшествия и да увеличи своята резистентност против хибридни закани.
Според киберексперта актуалната геополитическа конюнктура допуска сходни хибридни офанзиви да продължат и отсега нататък.
" Атаката не беше ориентирана физически против хората или постройките. Тя беше ориентирана против устойчивостта на страната и метода, по който институциите реагират при рецесии “, акцентира той.
Танев предизвести, че подобен риск съществува и за бизнеса. По негови данни повече от 70% от българските компании остават с ниска оценка за подготвеност във връзка с киберсигурността.
Киберекспертът съобщи, че страната е по-подготвена от бизнеса, само че в този момент е моментът да бъдат обновени протоколите за реакция и да се покаже, че те могат да бъдат прилагани дейно.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ