През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от

През Възраждането 11 май се утвърждава като значим ден от празничната система на българите – Ден за респект на светите братя Кирил и Методий.

 Този ден, съгласно актуалната терминология, би могъл да бъде избран като артикул на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска страна. Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането и се свързва с учебните тържества, които са били проведени на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

 Първи вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо „ Три светии ” „ Св.Св. Кирил и Методий ” като учебен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „ минейник – работа ” за светите братя, формиран от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

 На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) по концепция на учителя С. П. Иванов с „ божествена работа ” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 година четем: „ Тук се националните учители и просветители български одобриха за настойници на всичките наши дребни и огромни учебни заведения ”. По-късно една от църквите в града – „ Св. Димитър ” се снабдява с второ патронно име „ Св. Св. Кирил и Методий ”. Ако съдим по непокътнатия на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 година

 От 1863 година, 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва " Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към текста.

 С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и Църква, към този момент се празнува на един ден - единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент си имаме два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май). В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на значими моменти свьрзани с интервали на вьзход на бьлгарската дьржава, нашите вьзрожденци отделят почтено място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развиване на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това самопризнание ще пристигна и от папа Иоан Павел II, който ги афишира за настойници на Европа.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 Писмените извори не ни оферират задоволително данни и по тази причина в този момент в историческата просвета са малко твьрдо откритите обстоятелства от виталния пьт и активността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден към 815 год., а Константин-Кирил Философ - в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий - висока военна и административна служба в държавната подчиненост. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски генезис. Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна активност като шеф на област северно от Солун, той се отдръпва в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като духовник, а по-кьсно и като свещеник на манастира. През интервала от 860 до 867 год. Участва в разнообразни задачи дружно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се открива в Панония като папски делегат. Към 873 год., откакто е освободен от изгнание наложено му от църковен съд, тъй като „ проповядвал нелегално ”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен още веднъж за свещеник. Умира на 6 април 885 год. и е заровен във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя забележително завещание от преводни и истински книги и приготвя към 200 възпитаници за свещеници, които да проповядват християнската религия на славянски език.

 Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди гибелта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил обучение в фамозната Магнаурската школа при мъдри учители - патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „ мъдрец ” получава точно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. реализира първата си дипломатическа задача – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се открива при своя брат в манастира Полихрон. По-късно извършва разнообразни дипломатически и религиозни задачи - при хазарите, Моравия, Рим, Венеция.

 През декември 867 год. дружно с брат си Методий и техните възпитаници са признати в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му обществени изяви. При диспута във Венеция с последователите на „ триезичието ”, съгласно които словото божие може да се проповядва единствено на три езика - европейски, латински и гръцки, Константин-Кирил Философ изнася тирада в която пази славянския език. Забележителни са за генерации наред неговите слова: „ Бог не праща ли еднообразно дъжд на всички? Също така слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднообразно всички въздух? И по какъв начин вие не се срамувате като признавате единствено три езика и като повелявате щото всички други нации да бъдат глухи и слепи? ”

 Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е осъщественото тържествено заравяне в римската черква „ Сан Клементе ” и канонизирането му светец на християнската черква незабавно след гибелта му.

Инфо: www.starazagora.net